Определение № 161 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3266/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Ц. Н. П. срещу решение №739/16.07.20г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете и по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. В жалбата се твърди, че въззивният съд неправилно е приел за установени фактите от хипотезата на чл. 325, ал.1, т.1 КТ, че ищцата е направила действително писмено волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а то е недействително; че директорът на детската градина е приел писмено предложението, а той не е направил писмено волеизявление; че ищцата е била уведомена в 7- дневен срок за писменото съгласие, а тя не е била уведомена. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: необходимо ли е писмено изявление на всяка от страните по чл. 325, ал.1, т.1 КТ; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства, твърдения и възражения на страните и да изложи мотиви за изводите си; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо дава предимство на едни свидетелски показания пред други; при посочване на две дати за прекратяване на трудовия договор от служителя, налице ли е ясна воля за това; коя е релевантната дата при посочени две дати; подлежи ли на доказване уведомяването и чия е доказателствената тежест. В отговора на касационната жалба работодателят Детска градина „Ралица“ с. Белащица възразява срещу становището на касатора, че фактите са били неправилно установени от въззивната инстанция. Въззивният съд действително е приел, че са налице фактите от хипотезата на чл. 325, ал.1,т.1 КТ като е приел, че писменото заявление на ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие от 19.09.2019г. е ясно и недвусмислено изразено, писменото изявление на директора „Съгласен съм“ върху заявлението е от същата дата 19.09.2019г., и ищцата е била уведомена за съгласието на директора отново на същата дата, което обстоятелство се доказва от разпитаните по делото свидетели. При така установените факти въззивният съд е заключил, че уволнението е законосъобразно и е отхвърлил исковете по чл. 344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Материалноправните въпроси в изложението относно необходимостта от писмени волеизявления на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и относно уведомяването на работника или служителя за даденото съгласие на работодателя като предпоставка от хипотезата на правната норма на чл. 325, ал.1, т.1 КТ, не са обуславящи, защото въззивният съд е приел същото разбиране при тълкуване на правната норма- че са необходими писмени изявления на страните, както и уведомяване на работника или служителя за съгласието. Въпросът за правните последици при неясно изразена воля в молба за прекратяване на трудов договор също не е обуславящ, защото съдът е приел обратното като факт по делото, а именно, че волята на ищцата е ясно и недвусмислено изразена. Освен това направеното от съда тълкуване на волеизявлението на ищцата напълно съвпада с твърденията и в исковата молба относно мотивите, целите и съдържанието на волеизявлението. Не формира основание за допускане на касационно обжалване и процесуалният въпрос за задължението на съда да обсъди възражението на ищцата за липса на писмено волеизявление на директора за приемане, защото съдът е обосновал обратния си фактически извод чрез писмените доказателства по делото. Освен това още с отговора на исковата молба работодателят е представил Протокол с входящ № от 19.09.2019г., който не е оспорен от ищцата в първото съдебно заседание, а той категорично съдържа писмено волеизявление на директора за приемане предложението на ищцата да и бъден прекратен трудовия договор по взаимно съгласие „считано от 09.10.2019г.“. По същия начин стои и въпросът относно задължението на съда да се произнесе по възражението на ищцата, че не е била уведомена за съгласието на директора. Съдът е обосновал обратния си фактически извод чрез свидетелските показания по делото, които в тази част, относно това обстоятелство са непротиворечиви. Освен това още в исковата молба ищцата е изложила твърдения, че директорът на детската градина на два пъти, включително на 19.09.2019г., ясно и недвусмислено е заявил волята си да прекрати трудовия договор с ищцата по взаимно съгласие. Решението на въззивния съд относно предпоставките от хипотезата на чл. 325, ал.1, т.1 КТ е съобразено с практиката на ВКС, съдържаща се в решение №406/12г. на ІІІ ГО и решение №86/15г. на ІІІ ГО, съгласно които срокът от седем дни, визиран в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си статут, когато предложението е прието. При положение, че предложението е отправено от служителя с писмена молба, разгледана същия ден с изразено от работодателя писмено съгласие, извод за незаконосъобразно прекратяване при предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не може да бъде направен в резултат на констатацията, че работодателят не е успял да връчи изрично съобщение в седмодневния срок. Срокът е свързан с правото да се заяви приемане на предложението, а не със съобщаване на последиците от факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е настъпило. Поради това срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага предложението чрез изразена в писмен вид воля за това и е сторил необходимото, за да стане това обстоятелство известно на другата страна. Разноските, които претендира работодателят за настоящата инстанция- 1200лв. адвокатско възнаграждение, не са направени, защото не е доказано, че са платени по банков път, с оглед на изразената воля в договора за правна помощ. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО