Определение № 50911 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. К., С. Н. Е., М. К. Е. и С. К. Е., чрез адв. В. З., против въззивно решение № 260051/04.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1056/2020 г. по описа на Окръжен съд - Добрич /поправено с решение № 260097/19.04.2021 г. по същото дело/, с което е потвърдено решение № 780/03.08.2020 г. по гр. д. № 4649/2018 г. на Районен съд - Добрич в обжалваните от касаторите части, с които са отхвърлени предявените от Н. В. К. и С. Н. Е. /погрешно посочена като А. К. Е./ против „Яйца и птици - Зора“ АД исковете за обезщетение за претърпените от тях неимуществените вреди от смъртта на тяхната майка и дъщеря А. К. Е. - починала на 31.07.2018 г. в резултат на трудова злополука от 18.07.2018 г. за разликата над присъдените 80 000 лева до 120 000 лева за всеки един от тях, както и в частите, с които са отхвърлени предявените от М. К. Е. и С. К. Е. против „Яйца и птици - Зора“ АД искове за обезщетение за претърпените от тези ищци неимуществените вреди от смъртта на тяхната сестра А. К. Е. - починала на 31.07.2018 г. в резултат на трудова злополука от 18.07.2018 г., съответно за М. К. Е. до размера от 20 000 лева, а за С. К. Е. до размера от 30 000 лева. С решението са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове до претендирания размер. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Кои са критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, вкл. след съпоставянето му с размера на обезщетението по чл. 200 КТ за неимуществени вреди при смърт на работник?“; 2. „Съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ в Постановление № 4/1961 г.?”; 3. „Какви следва да са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд?“; 4. „Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, и представлява ли неправилно приложение на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД игнорирането на съществени и значими обстоятелства по делото, непълното им посочване в мотивите към решението, въпреки че същите са от значение за размера на присъдените обезщетения?“; 5. „Какви са критериите, които следва да определят отношенията между братя и сестри, за да е наличие т. н. „изключителност” на връзката между тях?”; 6. „Страданието по загубата на близък следва ли да е подчинено на предварително очертани рамки, логика или поведение при други сходни случаи, или е правилно да се преценява индивидуално за всеки отделен казус?”; 7. „Какво следва да е съдържанието и дълбочината на отношенията между братя и сестри, за да се обуслови извод за особена близост по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г.?“; 8. „Доколкото понятието „близост” има единствено и само чисто емоционално измерение за преценката за съществуването й следва ли да се обсъдят и коментират в цялост всички обстоятелства, формиращи решаващата роля на съда с оглед определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд?”. Сочи, че първите два въпроса са разрешен в противоречие с ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХI.1969 г. и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържат и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Яйца и птици – Зора” АД, подаден чрез адв. М. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Третото лице помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД не е подало отговор и не е изразило становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. По делото е установено, че А. К. Е. и „Яйца и птици - Зора“ АД са били в трудово правоотношение, по силата на което е работила в предприятието на ответника като „птицевъд – обслужващ стокови носачки“. На 18.07.2018 г. се случила злополука. От съвпадащите твърдения на страните, преписката по вх. № 5101-24-41/20.07.2018 г. на ТП - Добрич на НОИ и гласните доказателства е установено, че на посочената дата А. К. Е., заедно със свидетелите М. Д. Н. и М. П. П. – нейни колеги, работили в помещението на евро клетка № 3 за стокови носачки в птицефермата на ответника. Имали за задача да почистят помещението /измиване, дезинфекциране, сваляне на паяжини/ за предпазване от птичи грип и за нова партида птици. Помещението на височина е разделено на две нива, второто ниво се обслужва по площадка, обезопасена с парапети, до която се достига по стълба от пода на първото ниво. Вътре в помещението има друго по-малко, обособено за почивка на работниците – битовка. А. К. Е. и двамата й колеги взели една двураменна дървена стълба, която поставили хоризонтално от площадката на второто ниво на голямото помещение към покрива на битовката. По така сложената стълба А. К. Е. преминала като по мост от площадката на втория етаж на помещението до покрива на битовката и с подадената й от колегата метла започнала да почиства покрива и паяжините над него. Колегата влязъл в битовката, а другата жена продължила работата си с гръб към нея. После чула А. К. Е. да извиква и, като се обърнала, я видяла паднала на бетонния под на помещението. С разпореждане № 51042444/21.08.2018 г. на НОИ злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КТ. При падането, от удара в пода А. К. Е. получила съчетана травма на главата и гръбначния стълб, фрактура на голям участък на черепа, епи и субдорални хематоми в лява темпоропариетална област, контузия на главния мозък и мозъчен оток. Съгласно изслушаната съдебно - медицинска експертиза, въпреки направената на 18.07.2018 г. животоспасяваща операция, на 31.07.2018 г. А. К. Е. е починала в резултат на травмите от злополуката и при водещата роля на контузията на мозъка. Поддържаната от ответника в процеса теза за проява на груба небрежност от страна на пострадалата е обоснована най-вече с твърдение, че никой не е разпореждал почистването на помещението да се извърши по начина, по който е осъществено, който начин никога друг път не бил прилаган, а и бил излишен, доколкото той няма досег с птиците и не крие опасност от зараза. Въззивният съд е приел, че тримата работници не са специалисти, не могат и не са длъжни да преценяват почистването на коя част от помещението евро клетка № 3 е необходимо и на коя излишно. Изложил е, че на тях им е било възложено да почистят щателно цялото помещение и, като изрично не им е било указано друго, те са положили усилия да почистят всяка част от това голямо помещение, вкл. и покрива на битовката. Избраният начин за почистването му е опасен, но това не може да се вмени в тежест на пострадалата А. К. Е., която не е получила никакви указания конкретно що се отнася до почистването или непочистването на покрива на битовката, а и не е била инструктирана за безопасност на труда /съгласно заключението на съдебно - графическата експертиза положените за пострадалата подписи в протоколите за инструктаж са неистински/. От друга страна покривът на битовката е плосък. Плоската форма на покрива не навежда на предположение, че човек, качен върху покрива, ще падне от него. Такова предположение не е направено не само от пострадалата, но очевидно и от другите двама работници, подпомогнали качването й върху покрива. Това е непредпазливо, но не е елементарно лекомислено до степен на груба небрежност, като основание за намаляване отговорността на работодателя за вредите от случилата се трудова злополука. Първите двама ищци Н. В. К. и С. Н. Е., съответно син и майка на починалата следствие злополуката, търпят сериозни емоционални и психически болки и страдания от загубата. Тримата са живели в едно домакинство, били са сплотени, подкрепяли са се, изпитвали са обич, уважение и взаимна привързаност. Житейски обосновано е, а е подкрепено в случая и от гласните доказателства, че смъртта на майка и дъщеря предизвиква сериозен емоционален срив. Още повече в случая се касае за жена в зряла възраст, без здравословни проблеми, чиято смърт е настъпила напълно неочаквано и изключително нелепо. Преживените от нейните най-близки скръб и страдание са изключително силни и едва ли някога загубата ще бъде преодоляна напълно. От друга страна обаче времето уталожва остротата на емоциите. Ищецът Н. В. К. е пълнолетен млад човек. Колкото и силно да е бил привързан към починалата и да е разчитал на подкрепата й, той има свой живот, в който болката от липсата няма да изчезне, но и няма изключително и определящо значение. Ищцата С. Н. Е., противно на наведеното в жалбата, не е загубила единствения човек, на когото е можела да разчита за грижа и споделяне. Тази ищца има своя внук, има и другите си две деца, с които е много близка, които винаги ще я подкрепят, макар и да не могат да компенсират загубата на починалата й дъщеря. Справедливото обезщетение за претърпените от двамата ищци болки и страдания от загубата на тяхната майка и дъщеря е в размер на по 80 000 лева за всеки един от тях, като претенциите над този размер са завишени. Като за другите двама ищци М. К. Е. и С. К. Е. въззивният съд е приел, че не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра. Посочил е, че събраните по делото гласни доказателства установяват, че цялото семейство било много сплотено, по празници и в почивни дни се събирали заедно, обичали се, подкрепяли се взаимно и за всички смъртта на А. К. Е. бил голям емоционален и психически удар. Тези отношения между братя, сестри, родители, племенници, внуци са в огромна степен традиционни, но не обосновават материалноправна легитимация за всеки брат или сестра на починал при злополука да бъде обезщетен за болките и страданията от смъртта на близкия човек. Не е установено ищецът М. К. Е. е бил в особено близка и дълбока /над обичайното между брат и сестра/ емоционална връзка с починалата и нейната загуба е довела до сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания у него. Въпреки, че ищцата С. К. Е. е близначка на починалата, от показанията на свидетелките М. П. П. и Г. Р. И. е установено, че преди двете сестри били скарани и не общували „чак толкова“, сближили се последната година преди случилото се. Следователно връзката им на близнаци не е била в общо приетата висока степен на изразеност, а възстановените им отношения преди смъртта на А. К. Е. не са достатъчни за извод, че сестрата изпитва сериозни и повече от обикновените за сестра болки и страдания от загубата. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въззивното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касаторите с формираните от съда изводи. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Въпросите са обусловили правните изводи на съда, но по тях не се разкриват сочените от касаторите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1. т. 1 и 3 ГПК. Въззивният съд се е съобразил както с приетото в т. II на ППВС № 4/1968 г. относно понятието „ справедливост“ при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, така и с практиката на ВКС по първия, втория и четвъртия въпроси. Съгласно приетото в т. II на ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно,а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В постановлението са посочени примерни обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид от съда. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В съответствие с тези разяснения въззивният съд е изложил мотиви по размера на определеното от него обезщетение за всеки един от ищците Н. В. К. и С. Н. Е. – майка и син на починалата. Обсъден е механизмът на трудовата злополука. Взети са предвид много близките им отношения с починалата, както и, че от много години са живеели в едно домакинство. Отчетено е, че се касае за жена в зряла възраст, без здравословни проблеми, чиято смърт е настъпила напълно неочаквано и изключително нелепо. Отчетено е също, че ищецът Н. В. К. е пълнолетен млад човек. Колкото и силно да е бил привързан към починалата и да е разчитал на подкрепата й, той има свой живот, в който болката от липсата няма да изчезне, но и няма изключително и определящо значение. Ищцата С. Н. Е. не е загубила единствения човек, на когото е можела да разчита за грижа и споделяне, тъй като има своя внук, има и другите си две деца, с които е много близка, които винаги ще я подкрепят, макар и да не могат да компенсират загубата на починалата й дъщеря. Останалите поставени въпроси – трети, пети, шести, седми и осми се отнасят до изводите на въззивния съд за критериите, като основание за присъждане на обезщетение на лица извън най-близкия родствен и семеен кръг определен в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Въпросите са решени в съответствие със задължителната практика, обективирана в тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в която е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Изрично са посочени характеристиките на традиционните за българското общество семейни отношения между братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, които са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Според тълкувателното решение обичайните връзки помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички събрани доказателства, както и доказаните въз основа на тях обстоятелства относно връзката между ищците М. К. Е. и С. К. Е. и тяхната сестра. Заключил е, че въз основа на показанията на разпитаната свидетелка не може да се приеме, че ищецът М. К. Е. е бил в особено близка и дълбока /над обичайното между брат и сестра/ емоционална връзка с починалата и нейната загуба да е довела до сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания у него. Цялото семейство било много сплотено, по празници и в почивни дни се събирали заедно, обичали се, подкрепяли се взаимно и за всички смъртта на А. К. Е. бил голям емоционален и психически удар. Тези отношения между братя, сестри, родители, племенници, внуци са в огромна степен традиционни и не обосновават материалноправна легитимация за всеки брат или сестра на починал при злополука да бъде обезщетен за болките и страданията от смъртта на близкия човек. Ищцата С. К. Е. е близначка на починалата, като е общоприето, че между близнаците съществува емоционална и психична връзка, по-силна отколкото между други братя и сестри. Но, от показанията на свидетелите е установено, че преди двете сестри били скарани и не общували „чак толкова“; сближили се последната година преди случилото се. Следователно, в случая не се доказва търпените от ищците М. К. Е. и С. К. Е. болки и страдания да надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да се търпят при смърт на обичана сестра. Недоказването на критериите в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като основание за присъждане на обезщетение извън най-близкия родствен и семеен кръг по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. води до неоснователност на исковите претенции. Предвид изложеното по поставените въпроси въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на задължителна практика по поставените въпроси само по себе си изключва възможността за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касаторите специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касаторите следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4530 /четири хиляди петстотин и тридесет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.