Определение № 60838 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване“ при [община], със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Е. Д. от АК-Б. срещу въззивното решение № III-25 от 5.3.2021 г, постановено по въззивно гр.дело № 151/2021 г на Бургаски окръжен съд, Трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260075/9.11.2020 г по гр.дело № 498/20 г на Районен съд-Несебър.С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Д. Г. срещу касатора обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 4862, 13 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 4.6.20 г-26.10.20 г. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба М. Д. Г. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.В. от АК-Б..Счита, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС в размер на 1800 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът М. Д. Г. е изпълнявал при ответника длъжността „главен специалист КД“, с място на работа „Сметопочистване Слънчев бряг“.Същото е прекратено със заповед № 2333 от 5.5.20 г на директора на ОП „БКСО“ на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата.Установено е по делото, че с решение № 92 по протокол № 6/24.4.20 г на Общинския съвет в [населено място] е изменен Правилника за устройството и дейността на ответника, като общата численост е намалена от 690 на 552 души.Съгласно одобрената нова управленска структура, длъжностите „специалист в сектор Чистота“ са намалени на 25 души, при което е следвало да се извърши подбор.Видно е от доказателствата по делото, че ищецът е получи максимален брой точки по първия критерий „професионална квалификация и образование, както и практически опит, придобит в предприятието“, но по отношение на втория критерий „ниво на изпълнение на служебните задължения-качество, срочност и ефективност е получил 4 от 7 точки, а изпълнението на задълженията му е прието за незадоволително.Данните за извършения подбор са обективирани в протокол от 29.4.20 г на Комисия, но според въззивния съд същите не дават възможност да се прецени причината поради която ищецът е оценен по този начин, а други служители са били предпочетени при оценяването.При това положение съдът е приел, че извършеният подбор е необективен.Не е ясно какви конкретни факти са мотивирали комисията да формира посочената оценка, което сочи на незаконосъобразно извършен подбор, в противоречие с императивните изисквания на чл.329 ал.1 КТ.Предвид на изложеното е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ са уважени. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулиран е следният въпрос „ Следва ли работодателят да определи и обективира в протокола за подбор какви конкретни факти и обстоятелства са били в основата на формиране на оценката по критерия „ниво на изпълнение на служебните задължения-качество, ефективност и срочност, от които да се направи извода защо точно по отношение на конкретния работник е счетено, че не изпълнява трудовите си задължения и при оспорен протокол за извършен подбор.Подлага ли съдът на преценка съответствието на оценката с действително осъществяваното от работника или служителя ниво на изпълнение на възложената работа“. Отговор на поставените въпроси е даден с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. При спор за законосъобразното им упражняване, съдът упражнява контрол – правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него.Със същото тълкувателно решение е прието, че документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници; протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора; при оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола, като са допустими всички доказателствени средства. Доколкото протоколът за извършен подбор е частен свидетелстващ документ, обективиращ констатациите за подбора, той следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на производството или службата, респективно значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В случая са спазени са указанията в ТР, според които точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, преценявайки законосъобразността на извършения подбор, въззивният съд е приел, че от протокола за подбор не може да се установи, как назначената комисия е оценила и съпоставила отделните служителите по критерия изпълнение на служебните задължения.Липсват данни за обективните критерии, по които назначената комисия е преценила и оценила участниците в подбора, което само по себе си води до незаконосъобразност на извършения подбор. Представената от касатора съдебна практика, приложена към изложението по чл.284 ал.3 ГПК не дава различно разрешение на формулирания въпрос.По-голяма част от представените решения са постановени преди приемате на цитираното тълкувателно решение, с което въпроса относно законосъобразността на подбора и уеднаквен по задължителен за съдилищата начин.Отделно от това касаторът е представил и определения по чл.288 ГПК, които не съставляват задължителна съдебна практика, тъй като не разрешават материално правен спор със сила на присъдено нещо. По горните съображения следва да се приеме, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на М. Д. Г. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени в настоящото производсво и представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1800 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение