Определение № 60564 от 21.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Л. Г. Г. и В. В. А. срещу решение № 11884/20.08.2020г. по в.гр.д.№ 6144/2019г. на САС, ГО, 8 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 1914/2018г. на СГС за отхвърляне на исковете с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 150 000лв. до сумите от по 180 000лв. претендирани под формата на частични искове като част от вземане в общ размер на по 300 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Д. - дъщеря на първата ищца и майка на втората ищца, настъпила при пътно произшествие от 07.05.2017г. В касационната жалба касаторът се позовава на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оплакването е, че въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не е взела предвид релевантни обстоятелства, които са от значение за определяне на адекватната репарация на търпените от ищците неимуществени вреди, а други обстоятелства не са оценени в достатъчна степен, което е довело до присъждане на занижени обезщетения. Твърди се, че въззивният съд не е мотивирал решението си и е допуснал процесуални нарушения като не е допуснал своевременно направените във въззивната жалба доказателства. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което за справедлив размер на обезщетенията да бъде приета сумата от по 300 000лв., като с оглед на диспозитивното начало в процеса да бъде присъдено обезщетение от по още 30 000лв. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на птп лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на конкретно установените по делото факти. Касаторите се позовават на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК като твърдят противоречие с ППВС 4/1969г. и актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. 2/Следва ли съдебният акт да бъде мотивиран и съдът да се произнесе по всички наведени доводи от страните и при техния анализ да изложи обосновани мотиви при същата допълнителна предпоставка с позоваване на ППВС 7/1965г., ППВС №1/1953г. и решения на състави на ВКС. 3/ Налице ли е процесуално нарушение по чл.266,ал.3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са изслушани пред първоинстанционния съд при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована чрез позоваване на решения по чл.290 ГПК. Писмен отговор от ответника ЗД“Бул Инс“АД в законоустановения срок не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Ищците са обжарвали решението в частта за отхвърлянето на исковете им за разликата над 130 000лв. до пълните претендирани частични размери от по 200 000лв. Ответникът ЗД”Бул инс”АД е искал отмяна на решението и отхвърлянето на исковете или намаляване на присъдените суми. Във въззивната си жалба ищците са поискали допускане изслушването на още трима свидетели за доказване отношенията между ищците и починалата им родственица, както и назначаване на съдебно-психологическа експертиза. Последната е допусната и приета. Уважено е и доказателственото искане за изслушване на допълнителни гласни доказателства, като съставът на АС е счел, че следва да бъде допуснат един свидетел, а по отношение искането за изслушване на втори и трети свидетел, ще се произнесе ако разпитаният не установи релевантни факти и то при направено искане в тази връзка. В съдебно заседание са изслушани показанията на доведения свидетел, пълномощниците не са имали други доказателствени искания и е даден ход на устните състезания. Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че ищците -дъщеря и майка на починалата Д. Д., са в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Въз основа на подробен анализ на свидетелските показания и на приетата пред САС съдебно психологична експертиза е очертано, че между ищците и починала тяхна родственица са съществували изключително пълноценни взаимоотношения на обич привързаност, споделеност. Починалата е била опора на своята дъщеря и майка в емоционален и финансов аспект, живеела с майка си в едно домакинство, а с дъщеря си, която била студентка, се виждали често и прекарвали значително време заедно. Обсъдено е, че смъртта на Д. Д. се е отразила изключително тежко и на двете ищци, травмата е оставила трайни последици върху емоционалното им състояние, качеството им на живот и психичното им здраве; и двете са преминали през остра фаза на депресия, шок и интензивна скръб. Обсъдено, че а ищцата Л. Г. е сполетяна от най-голямата трагедия да погребе своето дете, както и необходимостта ищцата В. А. да получи психиатрична помощ и да приема медикаменти. Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд в недостатъчна степен е съобразил изключително близките и хармонични отношения и трайните последици от загубата върху психиката на ищците. Мотивирала е, че общественото разбиране за справедливост към датата на застрахователното събитие, минималните прагове на застрахователното покритие, съдебната практика, съобразени спрямо конкретно установените по делото факти, обуславят извод за определяне на обезщетение от по 150 000лв. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставеният в пункт първи на изложението въпрос не е правен, а съставлява питане дали въззивното решение е правилно, дали присъденото обезщетение е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, а такава преценка може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита именно релевантните в конкретния случай критерии по т. 11 от ППВС № 4/1968 г. В решението ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, които решаващият състав е ценил като релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение. Преценката на въззивния съд относно справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на обезщетение в по-висок размер. Въпросът е изведен от поддържаните в касационната жалба оплаквания, че присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не кореспондира с установения от доказателствата обем и интензитет на вредите. В стадия на производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не преценява правилността на обжалваното въззивно решение /с изключение на хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на която касаторът не се е позовал/, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Вторият въпрос е също твърдение за неправилност поради допуснати процесуални нарушения. Касаторът не посочва кои факти по спора са неоценени или са получили неправилна интепретация, съответно кои негови възражения не са обсъдени и не са намерили отговор в мотивите към обжалваното решение. Въпросът е формално поставен и не съответства на подробно изложените от състава на САС правни аргументи. Както се посочи, обезщетението за неимуществени вреди е завишено както са ценени и събраните от въззивната инстанция нови доказателства. Последният въпрос е хипотетичен, тъй като въззивната инстанция не е отказала да събере свидетелски показания. В случая всички доказателствени искания на ищците са уважени от САС, а след разпита на свидетел, ищците не са заявили искане за изслушване на други свидетели. Изрично въззивната инстанция в определението си по чл.267 ГПК от подготвителното заседание се е дала указания на ищците при какви обстоятелства ще се произнесе по допускане на втори и трети свидетел. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение и от въведените от него касационни основания. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.