Определение № 171 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение10.02.2011 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 145 от 05.05.2010г. по в.гр.д. № 229/2010г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по електроника „Ал. П.” гр. В. Търново, подадена от пълномощника адв. Т. Т., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 145 от 05.05.2010г. по в.гр.д. № 229/2010г., с което е отменено решението на Великотърновския районен съд, № 881 от 11.12.2009г. по гр.д. № 1520/2008г., и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от Г. Й. П. против П. гимназия по електроника „Ал. П.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата по жалбата Г. Й. П. от гр. В. Търново не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран материалноправният въпрос „подлежи ли на съдебен контрол конкретната оценка на работодателя за работата на всяко отделно лице, включено в подбора, или на оценка подлежи само законосъобразността на подбора, т.е. наличието на фактически упражнено право на подбор”, за който касаторът твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, а освен това е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага решение по гр.д. № 592/2007г. на Софийски апелативен съд, решение № 14/2008г. по гр.д. № 6/2008г. на Бургаския апелативен съд и решение № 10/2008г. по гр.д. № 10/2008г. на Бургаския апелативен съд, в които е прието, че правото на преценка кой от всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре, принадлежи на работодателя. Прието е, че съдът не разполага с правомощие да контролира правилността на тази преценка, доколкото не би могъл да замести работодателя при извършването й. Предмет на съдебен контрол е законността на уволнението, включително спазването на чл. 329 КТ – дали работодателят е извършил подбор съобразно критериите „професионална квалификация” и „ниво на изпълнение на възложената работа”. Така формулираният въпрос не е от значение за решаването на делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда – т. 1 на ТР № 1/2009г. В настоящия случай въззивният съд е приел подбора за незаконосъобразен не поради неправилна преценка на работодателя на качеството на работата на включените в подбора лица, а поради включване на критерия „квалификация по специалността френска филология” при подбора на учители, заемали длъжността „учител по български език и литература”. Мотивите на съда за незаконосъобразност на подбора са изцяло във връзка с критерия „професионална квалификация”, а не с критерия „качество на работата”. Предвид изложеното не се констатира твърдяното противоречие между приложените решения и обжалваното въззивно решение. На следващо място жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос „допустимо ли е при забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК изслушване на свидетелски показания във въззивното производство”, който според него е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По този въпрос въззивният съд е приел, че обстоятелствата, за установяването на които се сочи свидетелката, са узнати от жалбоподателката след постановяване на първоинстанционното решение. Така формулираният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените от въззивния съд мотиви за допускане на свидетелски показания съставляват една от хипотезите на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, което сочи на точно прилагане на разпоредбата. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд. Водим от горното съдът

Цитирани разпоредби

9