Определение № 4044 от 28.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба от ищцата Д. А. И., подадена чрез пълномощника й адв. М. И., против въззивно решение № 206/18.07.2025 г. по в. гр. д. № 211/2025 г. на ОС – Смолян, постановено по първата фаза на делбата - по реда на чл. 344, ал.1 ГПК. Според касатора въззивното решение страда от касационно-отменителните пороци по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което иска същото да се отмени и да се постанови ново решение за уважаване на предявения от касатора иск за делба, като се допусне такава на описаните в исковата молба недвижими имоти между ищцата и ответниците при наследствените им дялове, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения. Оплакванията са за несъобразяване с практиката на касационната инстанция по приложение на материалния закон относно действията, обективиращи мълчаливото приемане на наследството, както и по приложението на процесуалния закон относно задължението на въззивния съд да реши спора по същество при спазване основните начала на гражданския процес, вкл. и да отстрани по реда на чл. 266, ал.3 ГПК допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по събиране на доказателства. Цитирани са Постановление № 4 от 30.Х.1964 г. на Пленум на ВС – т. 6 и т. 14, Решение № 801 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 1667/2008 г., на ВКС IVг. о., Решение № 19 от 30.05.2011 г., на ВКС, II т. о., Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС- т. 2. Във връзка с тези оплаквания касаторът се позовава с жалбата и изложението по чл. 284, ал.3, т.3 ГПК към нея на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/ Задължен ли е въззивният съд да приеме доказателства към делото, които не са били представени в производството на първа инстанция, но първоинстанционният съд е сложил край на съдебното дирене преждевременно, без да се произнесе по всички направени доказателствени искания, извършвайки съществено процесуално нарушение?, 2/ Задължен ли е въззивният съд да приеме относими към делото доказателства, които не са били представени пред първа инстанция, но въззивният съд е дал на съответната страна изрични указания за представяне на доказателства?, и на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 3/ Сключването на договор за възлагане на действия в горски територии съгласно чл. 186 от ЗГ, предвид особения предмет на договора и фактът, че хипотезата е аналогична на разгледаната в Постановление № 4 от 30.Х.1964 г., Пленум на ВС, представлява ли действие по мълчаливо приемане на наследство?. Позовава се и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Насрещните страни по жалбата, ответници по иска за делба А. Я. Б. - чрез пълномощник адв. В. К., М. Д. Н. – чрез пълномощник адв, Т. Б., и А. Н. Б. – чрез пълномощник адв. Г. М.-К., оспорва жалбата поотделно с писмени отговори със становище за необоснованост на поддържаните оплаквания и искане да не се допуска касационно обжалване, при условията на евентуалност – жалбата да се отхвърли като неоснователна. Останалите насрещни страни – ответници по иска, Я. А. Б., З. Ч. К. и М. А. Ч., не вземат становище по жалбата. Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. А. И. срешу М. Д. Н., А. Я. Б., З. Ч. К., М. А. Ч., А. Я. Б.- починал и заместен в процеса от законните си наследници А. Н. Б. и Я. А. Б., за делба на подробно описани в исковата молба 16 бр. горски и земеделски недвижими имоти в землището на [населено място],общ.С., като реституирана собственост на общия наследодател на страните А. А. Б. /с други имена: Ю./Ю./ А. Х./. С първоинстанионното решение № 44/18.02.2025 г. по гр.дело № 433/2024 г. на РС-Смолян, е допусната делба на описаните в исковата молба недвижими имоти, обозначени съответно и с номерата им по КВС и картата на землището на [населено място], общ.С.: 1. Имот № * по КВС, с площ 47.053 дка, представляващ залесена горска територия, в местността "Б.”, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 47059 кв.м., трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, 2. Имот № * по КВС, с площ 291.249 дка, представляващ залесена горска територия, в местността "Б.", представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 291279 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 3. Имот № * по КВС, с площ 67.637 дка, представляващ залесена горска територия, в местността "Б.“, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 67645 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 4. Имот № * по КВС, с площ 60.461 дка, представляваш залесена горска територия, находящ се в местността "Б.“, представляваш ПИ идентификатор ***, с площ по скица 60 468 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, 5. Имот № * по КВС, с площ 89.339 дка, представляваш дървопроизводителна горска площ, в местността "Б.", представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 89350 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 6. Имот № * по КВС, с площ 26.282 дка, представляваш дървопроизводителна горска площ, в местността "Б.", представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 26285 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 7. Имот № * по КВС, с площ 40.483 дка, представляваш дървопроизводителна горска площ, в местността "Б.", представляваща ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 40488 кв.м.; трайно предназначение на територията: горска; начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора; 8. Използв. ливада от 2,809 дка, десета категория, местност „В.“, представляваща имот № * по картата на землището, представляващ ПИ идентификатор ***, с площ по скица 2809 кв.м.; трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 9. Използв. ливада от 1.787 дка, десета категория, местност „Б.“. представляваща имот № * по картата на землището, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 1787 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 10. Използв. ливада от 1.952 дка, десета категория, местност „Б.“ представляваща имот № * по картата на землището, ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 1952 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 11. Използвана ливада от 3.044 дка, десета категория, местност „Б.“, представляваща имот № * по картата на землището, представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], имотът е с площ по скица 3044 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 12. Използв. ливада от 2.545 дка, десета категория, местност „Б.“. представляваща имот № * по картата на землището, с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 2546 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 13. Използв. ливада от 24.168 дка, десета категория,местност „Б.“, представляваща имот № * по картата на землището, с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 24171 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 14. Използв. ливада от 3.818 дка, десета категория, местност „Р.“, имот № * по картата на землището на [населено място], с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ по скица 2811 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада; 15. Пасище, мера от 0.900 дка, десета категория, местност „Н.“, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място], с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ по скица 900 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: пасище; 16. Използв. ливада, от 0.490 дка, десета категория, местност „В.“, съставляваща имот № * по картата на землището, с описание по скица - ПИ с идентификатор ***, с площ по скица 490 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада, между съсобственици и при квоти: 1/3 ид.ч. за М. Д. Н., 1/6 за А. Я. Б., 1/12 ид.ч. за А. Н. Б., 1/12 ид.ч. за Я. А. Б., 1/6 ид.ч. за З. Ч. К. и 1/6 ид.ч. за М. А. Ч., като е отхвърлен искът за делба на горепосочените имоти по отношение на ищцата Д. А. И.. Сезиран с въззивна жалба от ищцата Д. И., състав на ОС-Смолян е потвърдил първоинстанционното решение и направените с него решаващи изводи, към които е препратил съгласно чл. 272 ГПК. Независимо от това, въззивният съд е обсъдил оплакванията с въззивната жалба, като е изложил своите мотиви по тях и по основния спорен въпрос относно качеството наследник на ищцата с оглед направения от нейния баща отказ от наследството на неговата майка А. И., която е един от наследниците на общия наследодател на страните. За неспорно и установеното събраните писмени доказателства е прието, че общият наследодател А. А. Б. /с други имена: Ю./Ю./ А. Х./, е бил собственик на 16-те земеделски и горски имота, които са възстановени на наследниците му с четири решения на Общинска служба „Земеделие и гори“-гр.Смолян. от 1997 г., 2005 г., 2003 г. и 2000 г., както и че А. А. Б., починал на 14.12.1979 г., е имал дъщеря А. Ю. И., починала на 09.02.2001 г., оставила за наследници сина си А. И. /чиито деца са ищцата и сестра й Е. Л./ и дъщеря си М. Н.; имал е и син А. И. И., починал на 16.01.2019 г. /чиито наследници са дъщеря му А. Б. и наследниците на сина му А. Я. Б.-А. и Я. Б./; имал е и дъщеря Х. Х., починала през 2009 г., чиито наследници са З. К. и М. Ч.. Спорът е концентриран върху направеното от ответниците възражение, че ищцата Д. И. не е съсобственик, тъй като нейният баща А. И. се е отказал от наследството на неговата майка и баба на ищцата - А. Ю. И., починала на 09.02.2001 г. Този отказ от наследство е удостоверен със съдебно удостоверение от 22.01.2019 г. по ч.гр.дело № 1234/2019 г. на Пловдивския районен съд, съгласно което с определение № 892/22.01.2019 г. по посоченото ч.гр.дело № 1234/2019 г., IV брачен състав на Пловдивския районен съд, е вписан в особената книга на съда под № 48/2019 г. отказ на А. Д. И. от наследството, останало от покойния наследодател А. Ю. И., починала на 09.02.2001 г. Ищцата е направила насрещно възражение, че този отказ е нищожен поради липса на предмет, по причина, че преди него баща й А. И. вече е приел с конклудентни действия наследството на своята майка А. И., като за част от имотите е сключил договори от 22.02.2012 г. за възлагане на действия в горски територии; и след смъртта на А. И. през 2001 г., А. И. е владял, стопанисвал и и управлявал притежаваните от него в съсобственост с ответниците имоти, ползвал е оставеното му от А. И. наследство, включително всички блага от него. Това защитно възражение на ищцата въззивният съд, аналогично на първоинстанционния съд, е намерил за неоснователно. В контекста на цитираното Решение № 54 от 3.У.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК, и на конкретно посочени решения на ВКС, че мълчаливо приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, се изразява в различни правни или фактически действия от наследника, които обаче следва несъмнено да изразяват намерението да се приемат наследството (примерно посочени- извършване актове на разпореждане, продажба, дарение, отстъпване на наследствени права и пр), и че съдът е задължен при всеки конкретен случай, да преценява доколко извършените действия са израз на несъмнена воля за приемане на наследството, въззивният съд е счел, че представените от ищцата пет договора от 22.02.2012 г. за възлагане на действия в горски територии, заедно с два анекса съответно от 20.03.2013 г. и от 27.04.2013 г., по които възложители са А. И. И., А. Д. И. и М. Д. Н., обективират действия на обикновено управление с наследствените имоти и не са израз на приемане на наследството на А. И. от нейния син А. И. с конклудентни действия. Сключването на горните договори не сочи на активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права или задължения на наследодателя. Договорите с анексите е посочено, че имат последици, сходни с тези на договори, с които се извършва управление, като напр.договорите за отдаване на имот под наем, а не разпореждане с имотите, за който извод е отчетено и че договорите са сключени за срок, по-къс от три години - за 2 години и 11 месеца, в светлината и на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД, според която лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Наред с това, въззивният съд е приел, че от текста на договорите и анексите не става ясно на кого от тримата възложители- А. И., неговия чичо и сестра, каква част от цените, описани в чл. 2 от договорите, се плащат и дали изобщо А. И. е получил каквито и да е суми като възложител по тези договори, а и нямало и твърдения от неговата дъщеря-ищцата, нито представени доказателства, че са получени въз основа на тези договори суми от баща и и те са изразходвани в негова полза, от което да се направи извод, че е приел наследството. Неправилно е прието и разбирането на жалбоподателката, че, след като договорите са сключени въз основа на чл.186 ал.1, т.2, б.“в“ от Закона за горите и чл.54 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, А. И. се удостоверява като собственик на имотите и това представлява мълчаливо приемане на наследството на неговата майка. В тази насока съдът, позовавайки се на чл. 58 ЗН, и по аналогия на разясненията, дадени в Решение № 54 от 3.У.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК на ВС/отчитайки, че чл.50 ЗН е отменен/, е посочил, че макар реституционните решения и удостоверението за наследници на А. И. сочат А. И. като наследник-съсобственик на горите, пред третите лица, каквито са напр.изпълнителят по горните договори, контролиращите органи по ЗГ и т.н., преценката дали съответният възложител е собственик е формална и не се простира до изследване на действителното положение и дали възложителят е приел наследството или е лице, което има право да наследява, но не е приело наследството, а само извършва действия на обикновено управление със сключването на договорите. Така, обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства, сключването на тези договори е посочено да не може да обоснове изисквания от чл.49, ал.2 ЗН несъмнен извод, че изразява намерение за приемане на наследството. За неоснователни са приети оплакването на въззивницата, че липсвал изричен диспозитив относно валидността на отказа от наследство от баща й- доколкото е приел съдът, че е направено само възражение за неговата нищожност, но не е предявен нарочен иск за това, както и оплакването за липсата на мотиви по това възражение. По оплакването с въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по искания от ищцата с възражението вх.№ 355/14.01.2025 г. за нищожност на бащиния й отказ от наследство разпит на свидетел „за доказване гореописаните обстоятелства и факти с оглед действията на А. Д. И. по приемането на наследството на майка му А. Ю. И.“, и искане този свидетел да се допусне от въззивния съд, последният е отразил дадените от него на въззивницата указания с разпореждането по чл. 267 ГПК да посочи с какви точно други или свързани с представените договори мълчаливи действия наследодателят А. И. е приел наследството на своята майка. За представените след разпореждането по чл. 267 ГПК от въззивницата нови писмени доказателства е прието, че са преклудирани и не са приети. По отношение на искания свидетел е преценено, че се иска той да изложи свой анализ на действията на А. И., изразяващи мълчаливо приемане наследството на майка му, а такива конкретни действия, посочени от Д. И., са само сключването на договорите от 2012 г. и анексите към тях, които не се нуждаят от анализ на свидетел, и след като представените с молбата на въззивницата от 02.06.2025 г. документи не се приемат, няма основание свидетел да излага факти, свързани с тях, още по-малко - да бъде изслушван негов анализ на подобни документи, и изслушването му затова е отхвърлено. Предвид тези мотиви на въззивния съд, данните по делото за извършените от страните и съда процесуални действия, в контекста и на оплакванията на касатора Д. И., настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения от касатора първи процесуално правен въпрос, уточнен и конкретизиран (съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС) до въпроса относно задължението на въззивния съд да приеме доказателство, останало несъбрано от първоинстанциониня съд поради допуснато процесуално нарушение, за преценка изпълнил ли е въззивният съд това задължение в съответствие с установената съдебна практика по приложението на закона, включително и посоченото от касатора ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е от значение за делото и е обусловил изводите на въззивния съд, по него са налице общата и специалната предпоставки за селекция по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поради допускане касационното обжалване по едни от въпросите, другите поставени въпроси чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, както и соченото основание по чл. 280, ал. 2 ГПК не следва да бъдат обсъждани сега, а същите ще бъдат взети предвид като доводи за неправилност при разглеждане на спора в производството по чл. 290 ГПК. При допускане на касационното обжалване касаторът дължи внасяне на държавна такса в размер на 20,45 евро (равностойност на 40 лв.). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия