Определение № 2276 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3576/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Г. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. С., против въззивно решение № 2397 от 10 май 2023 г., постановено по в.гр.д. № 10043/2022 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 9171 от 12 август 2022 г., постановено по гр.д. № 71591/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ на Д. против „Топлофикация София“ ЕАД, за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 150/29.01.2021 г. на дружеството, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „експерт доставки“ в отдел „Материално-техническо снабдяване“ към Дирекция „Материално-техническо обслужване“, и за осъждането на работодателя да й заплати обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконно уволнение общо от 15278,40 лева, и в тежест на касаторката са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че при разглеждането на делото от първата инстанция са извършени множество процесуални нарушения, които са провокирали искане за отвод на председателя на състава – оставени са без уважение исканията на ищцата, а на ответника са допуснати всички доказателства, и двама свидетели са разпитани в поредни заседания, за да допълнят показанията си; допуснатите нарушения в процеса от самото му начало са пренесени и във въззивния съд, независимо от допуснатите гласни доказателства пред него; въззивният съд не е кредитирал допуснатите доказателства, тъй като надежден свидетел бил само прекият ръководител – не са кредитирани показанията на свидетел пред въззивния съд, защото на нея не било възложено упражняването на контрол върху работата на касаторката, поради което се презюмира, че свидетелката няма преки наблюдения върху работата й, въпреки че са работели в едно и също помещение ежедневно. Въззивният съд не допуснал представяне на трудовото досие на касаторката, тъй като било неотносимо по спора, без да са ясни мотивите за това. Въззивното решение почива на предположения и на неправилно възприета фактическа обстановка: извършеният от работодателя подбор е формален, при назначена комисия, в която само единият от членовете й познава служителите, измежду които се прави подбор, и на базата на получен доклад от директора на Дирекция „Материално-техническо снабдяване“; в подбора е включено лице, което е в отпуск по майчинство, на която е дадена оценка на база „предходни нейни резултати, преди да излезе по майчинство“; недоказано е от работодателя на каква база са дадени оценките за изпълнение на работата; дадените оценки не отговарят на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, защото членовете на комисията нямат преки наблюдения върху работата на служителите; представените документи за подбора са частни и имат доказателствена сила досежно изложеното и авторството му. Съдът е постановил решението си въз основа на предположения, без да преценява съдържанието на показанията – решението при извършването на подбора, т.е. дадените точки, е следвало да бъдат обсъдени с по-висшестоящ ръководител. Касаторката не е синдикален член, а присъединил се към колективния трудов договор служител; договорът не изисква работникът сам да посочи подходящо място, където да го назначат. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. А. и председателя на Управителния съвет И. Е., чрез юрк. Б. А., в отговор на касационната жалба излага доводи за както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за нейната неоснователност. Съдът е сезиран с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Твърди се, че по времето на 7 годишния период на работа за ответника, касаторката периодично е получавала допълнително възнаграждение за добра работа и има висока квалификация; оспорват се изпълнението на задълженията на работодателя според колективния трудов договор: в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да прекрати трудовите договори на работници и служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което да прави предварителен подбор между останалите служители, работодателят да пренасочва работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, към подходящи работни места, да е искано предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство. Установява се, че касаторката е заявила до работодателя желание да се присъедини към колективния трудов договор, сключен на 19.08.2020 г.; трудовото правоотношение с касаторката е прекратено, считано от 01.11.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Със заповед от 26.10.2021 г. на изпълнителния директор на ответника е определена комисия, която да извърши подбор по чл. 329 КТ между работниците и служителите, които заемат длъжността „експерт доставки“, на базата на следните критерии: квалификация, качество и ниво на изпълнение на възложената работа; дадени са дефиниции на понятията, описани са обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при оценка по всеки от критериите, определена е методика за оценяване. От протокола на комисията е видно, че касаторката е получила най-ниска обща оценка от 10 т.; за нея са поставени максимален брой точки по отношение на образование, квалификационна степен, приложимост на придобитата специалност, професионален опит и тримесечни оценки на служителите, изпълняващи длъжността, с по 2 точки по-малко от максималния брой точки са поставени за компетентност и професионални качества, свързани с основните задължения по длъжностна характеристика, както и оценка за професионалните качества на служителя, свързани с обема на извършваната работа и сроковете на изпълнение. От становище на ръководителя на отдела до съответния по-висшестоящ ръководител за всеки от служителите, участващи в подбора, е видно, че понякога ищцата не изпълнява с необходимото старание функциите, задълженията и отговорностите на заеманата длъжност, допуска грешки, които понякога водят до неспазване на сроковете за изпълнение. За съответната длъжност според длъжностното разписание щатните бройки са намалени с една. Според свидетелските показания на ръководителя на отдел „Материално-техническо снабдяване“, с преки наблюдения върху работата на ищцата, ищцата проявявала леки колебания и не голямо усърдие при изпълнение на задълженията си от известно време; тя била изпълнителен служител, но по отношение на нея се налагало проявяване на контрол и по-чести проверки, в сравнение с останалите служители; допълнителното стимулиране на всеки 3 месеца било със символична сума и на всички служители се давали високи оценки, за да има основание по равно да им се разпределят заделените средства; по отношение на служителката в отпуск по майчинство, били ползвани предходни резултати. Разпитаната пред въззивния съд служителка, работила заедно с касаторката в един кабинет около 3 години, сочи, че имала възможност да прочете всички документи, тъй като била „технически секретар“; ищцата била много стриктна, стегната, организирана, вършела си работата професионално, с желание помагала на другите; ако е имало забавяне в преписките, не е било по нейна вина – дейността й зависела от много други хора и структури при работодателя; ищцата се справяла по-добре от останалите служители на тази длъжност. Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че работодателят е извършил подбор между всички служители, които заемали съответната длъжност в отдела, въвел е критерии, въз основа на които да установи кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре; протоколът от подбора, формулярите за оценка на съответните служители и становището на ръководителя на отдел „Материално-техническо снабдяване“, не са оспорени от ищцата. Ищцата не е посочила в сравнение с кои предпочетени да останат на работа лица и по кои критерии оценката й не съответства на действителните й качества, поради което отразеното в протокола за подбор се ползва с формална доказателствена сила и не е необходимо работодателят с други доказателствени средства да доказва неговата истинност; независимо от това, според свидетелските показания на прекия й ръководител, ищцата показвала от известно време леки колебания при изпълнението на задълженията си, не проявявала голямо усърдие, налагало се да се упражнява контрол и по-чести проверки спрямо останалите служители, забелязвало се изоставане при изпълнение на възложените й задачи. Тези показания са кредитирани от съда като логични и последователни, свързани с лично възприети обстоятелства, и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, включително с дадените оценки във връзка с допълнителното материално стимулиране, като всички служители са получили максимален брой точки по този критерий, включително и ищцата. Счетено е, че доказателствената стойност на тези показания не се разколебава от показанията на разпитания във въззивното производство свидетел, защото последната не е упражнявала контрол върху работата на ищцата, поради което няма преки наблюдения в тази насока, независимо, че работела с нея в едно помещение; зависимостта на работата на ищцата от други лица и структури на работодателя е налице и по отношение на останалите служители, включени в подбора, но при тях не са установени отклонения в срочността и в качеството на изпълнение на възложената работа. Съдът приема, че се установява истинността на отразените в протокола за подбор изводи, критериите по чл. 329, ал. 1 КТ са приложение законосъобразно. Тъй като ищцата не е установила да е синдикален член, спрямо нея клаузата на чл. 16, ал. 3, т. 4 от колективния трудов договор не намира приложение; не се твърди, че някой от служителите, заемащи еднаква длъжност с ищцата, са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което не е налице нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 1 от колективния трудов договор; ищцата не е заявила в исковата молба каква работа счита за подходяща за нея и съответно която не е заета, което препятства възможността за извършване на обоснована преценка дали за работодателя е съществувала възможност да я пренасочи към тази длъжност. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване. Въпросът допустимо ли е съдът да преценява предварително относимост на доказателства, се основава на твърдението на касатора, че първоинстанционният съд, както и въззивният, не допуснали всички искани от ищцата доказателства, и по-конкретно не се допуснало искането за представяне от страна на работодателя на трудовото досие на ищцата, тъй като било неотносимо към спора, без да са ясни мотивите за това. В цитираните решения на ЕСПЧ - Van de Hurk v. the N. и И. С. В. срещу България, се приема, че понятието за справедливо производство изисква националният съд да разгледа основните въпроси, с които е сезиран; националният съд е длъжен да разгледа по подходящ начин твърденията, аргументите и доказателствата, представени от страните, без да се повлиява оценката му от това дали те са от значение за решението; съдът следва да мотивира своите решения съгласно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, но това задължение не може да се разбира като изискващо подробен отговор на всеки аргумент; във всички случаи обаче националният съд трябва да посочи с достатъчна яснота основанията, на които основава своите решения. Извън обстоятелството, че ЕСПЧ в съответния случай има предвид относимостта на вече представени по делото доказателства, по отношение на които съдът следва да изложи съображения, в настоящия случай искането за представяне на трудовото досие на ищцата е свързано с изначалното й твърдение за съществуващи регулярни положителни оценки за работата й, чрез което ищцата се е домогвала да установи неправилна преценка на работодателя по критерия качество и ниво на изпълнение на възложената работа. В процеса обаче не е било спорно наличието на изцяло положителни оценки за работата на ищцата – напротив, относно качеството и нивото на изпълнение на възложената й работа свидетелските показания са именно в подкрепа на твърденията й за отлично справяне със задачите до последния период, в който е констатирано колебание в работата, забавяне и нужда от контрол. При това положение, дори и да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение, то не е довело до накърняване правото на страната на справедлив процес. Вторият въпрос – нарушен ли е принципът на равнопоставеност на страните в процеса с отказа на съда да допусне свидетел/свидетели на едната страна при допускането на такива на другата, и недопускането на доказателства следва ли да се мотивира, не води до допускане на касационното обжалване, тъй като е относим към дадените в първоинстанционното производство разрешения от съда. Въззивният съд е допуснал свидетел на ищцата, и изрично е посочил, че втори свидетел ще бъде допуснат в случай, че свидетелят не установи спорния факт – незаконосъобразно осъществяване на подбора. Ето защо принципът на равнопоставеност на страните в процеса в конкретния случай не е нарушен, а въпросът не е обусловил изхода на спора. На трето място се пита свидетелските показания следва ли да бъдат ценени според свидетеля и неговото служебно положение или според съдържанието на заявеното, и даването на привилегирована роля на един свидетел спрямо друг нарушава ли принципа на равенство на страните. Касаторката изгражда тезата си за допуснато от съда съществено процесуално нарушение върху практиката на ЕСПЧ според B ЦNISCH v. A USTRIA, с твърдението, че съдът е приел за надлежен свидетел прекия ръководител поради заеманата от него длъжност, а не по съдържанието на показанията, които били условни, уклончиви, колебливи, както и че било пропуснато да се отбележи същината на заявеното – извършеният подбор е не по оценка на качества, а по нареждане на по-висшестоящия ръководител. В соченото решение на ЕСПЧ се оспорва неутралността на експерт, който в друго качество е докладвал случая на прокуратурата, но е бил изслушан като вещо лице, докато посоченият от жалбоподателя експерт е изслушан като обикновен свидетел на защитата, поради което е прието, че еднакво третиране не е било налице. В настоящия спор подобна хипотеза не се разкрива. Изслушаният свидетел е бил пряк ръководител на касаторката и член на комисията по подбора. Показанията й са кредитирани от съда като логични, последователни и резултат от непосредствени възприятия, и съответстващи на останалите доказателства. Ето защо не се установява и допуснато нарушение на практиката на ВКС, изразена в решение № 60186 по гр.д. № 4185/2020 г., ІV г.о. Накрая се пита присъединилите се към колективен трудов договор лица, които не са членове на синдикалната организация в предприятието, страни ли са по колективния трудов договор, към който са се присъединили. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, поради което не следва да се допуска касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В обжалваното решение съдът сочи, че ищцата не е доказала твърдението си, че е синдикален член; тя се е присъединила към действащия колективен трудов договор със заявление, но е отречено да е налице някое от поддържаните от нея твърдения за нарушение на клаузите в този договор. Дали изводите на съда по конкретните твърдения са правилни и съответни на доказателствата по спора, е преценка, която стои извън правомощията на съда в процедурата по чл. 288 ГПК. Произнасяне на съда в полза или в отричане на тезата, че присъединилите се към колективния трудов договор лица са страни по него, не е сторено, поради което касационното обжалване не се допуска. Предвид изхода на спора пред касационния съд, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,