Определение № 229 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. П., чрез пълномощник адв. А. Д. М., срещу решение № 1309 от 20.11.2023 г. по в. гр. д. № 1081/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава решение № 263335 от 18.11.2022 г. по гр. д. № 10072/2020 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от Л. А. П. срешу К. М. К. искове:

• иск с правно основание чл. 42, б. „а“ ЗН за признаване за нищожно на нотариално завещание - акт № 1, том I, рег. № 434, дело 5/2013 г. на нотариус, вписан с рег. № 344 в регистъра на НК, тъй като е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;

• евентуален иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на същото завещание, тъй като при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24 ЗН;

• евентуален иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване за нищожно на завещанието, тъй като то и единственият мотив, поради който е направено, противоречат на добрите нрави;

• евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на завещанието, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и

• евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“ ЗН за унищожаване на завещанието, тъй като е направено поради измама.

По делото е установено, че ищцата Л. А. П. - гражданка на и живееща в САЩ, е наследница по закон на А. Л. К. (като дъщеря на сестрата на К.), по чиято писмена молба в присъствието на свидетелите Ц. Г. А. и Л. Б. З., нотариус Сл. П. с рег. № 344 на НК е съставила нотариално завещание в полза на ответницата по исковете К. М. К., в което е удостоверено, че е написано така, както е продиктувано от А. К.. С него завещателката завещава на ответницата цялото свое движимо и недвижимо имущество, като е вписана и волята й след смъртта си да бъде кремирана, като всички действия да бъдат извършени от наследницата й. В акта е удостоверено, че завещанието е съставено в дома на завещателката. В документа се съдържат подписи на завещателката, свидетелите и нотариуса.

По иска с правно основание чл. 42, б. „а“ ЗН въззивният съд е посочил, че в случая от страна на ищцата не се навеждат фактически твърдения по отношение на ответницата да е налице някое от изброените в чл. 3 ЗН основания за недостойнство, а само се излага довод, че доколкото по отношение на ищцата като наследник по закон не са налице основания по чл. 3 ЗН, то тя не може да бъде лишена от наследство, съответно - ответницата няма право да наследява. Съдът е приел, че този довод не води до порок на завещанието и нищожност по смисъла на чл. 42, б. „а“ ЗН. Това е така, тъй като съгласно чл. 13 ЗН всяко пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Завещателят може свободно да определя съдържанието на завещанието, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Не съществува забрана за завещателя да се разпорежда с цялото си имущество в полза на лице, различно от наследника му по закон, и при наличието на родственици сред изброените в чл. 5 и следващите ЗН.

По иска с правно основание чл. 42, б. “б“ ЗН е установено, че спорното завещание е съставено в нотариална форма, в дома на завещателката, в присъствието на двама свидетели, под диктовката на завещателката, прочетено е в нейно присъствие и в присъствието на свидетелите, като е означен адресът и датата на съставянето му, подписано е от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Завещанието е написано чисто и четливо съгласно образец, като в основната си част е напечатано, а частта относно името и индивидуализиращите белези на единия свидетел е написано на ръка в четлив вид. При тези данни съдът е приел, че са спазени всички изисквания, установени в материалния и процесуалния закон относно формата и съставянето на нотариалното завещание и не е налице порок по смисъла на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24 ЗН. За неоснователни съдът е приел възраженията на ищцата досежно дописаните на ръка данни, като е посочил, че липсва пречка това да бъде сторено. Определящото е, че ръчното вписване е станало на определеното за това място, в рамките на акта и е направено чисто и четливо, без задрасквания и поправки, а и житейски е възможно нотариусът, отивайки на адреса, изобщо да няма информация за свидетелите, които ще присъстват на съставянето на завещателното разпореждане.

По иска с правно основание чл. 42, б. “в“ ЗН въззивният съд е посочил, че буквалното тълкуване на нормата изисква завещанието да е съставено поради един (единствен) мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. В настоящия случай ищцата сочи като основание за противоречие на добрите нрави обстоятелството, че е единствен родственик на починалата, имала е с нея топли роднински отношения и наследствените им правоотношения са нарушени с оспореното завещание, което е в противовес на добрите нрави и обичаи. Съдът не е споделил тези доводи със съображението, че завещанието представлява едностранна разпоредителна сделка, по силата която завещателят може свободно да определя съдържанието на завещанието си и към кого е насочена сделката, пораждаща действие след неговата смърт, като липсва правило, установено от добрите нрави и нормите в обществото, при наличие на живи родственици завещателят да не може да се разпорежда в полза на лица извън кръга на родствениците.

По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. “а“ ЗН въззивният съд е приел за установено, че завещателката е дееспособно лице, а според съдебната практиката неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. Ищцата не твърди преди или след съставяне на завещанието завещателката да е била в състояние да не може да разсъждава нормално, да й липсва здрав разум и да не може да разбира и да ръководи постъпките си. Единственото изложено твърдение е за намалено зрение. В тази насока от представения абмулаторен лист от преглед, извършен през 2008 г., е установено, че завещателката (неправилно записано в мотивите „ищцата“) към този момент е имала оплаквания от намалено зрение и склеротични промени, ретина с хидроидоза и макули с дегенеративни промени, като е предписана терапия с капки за очи; според св. П. малко недовиждала. Въззивният съд е приел, че дори и завещателката да е имала силно намалено зрение, граничещо със слепота, макар медицинският документ да не установява това, то това не е състояние, което я препятства да действа разумно и да не разбира свойството и значението на действията, които извършва. Посочил е, че според разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели завещателката е имала контакти с ограничен кръг хора - нейни съседи и близки, сред които самите свидетели, пълномощника на ищцата, подал исковата молба и упълномощил представляващия ищцата адвокат, майката на пълномощника, ответницата и нейния съпруг. Никой от свидетелите не установява ищцата да е била с интелектуални затруднения, неориентирана, а напротив - водели разговори с нея, в рамките на които тя общувала нормално и разумно. Всички свидетелите потвърждават, че е имала влошено зрение, но нито един от тях не е посочил за наличието на някакъв здравословен проблем или интелектуален дефицит, които да водят до невъзможност да разсъждава нормално, да й липсва здрав разум или да не може да разбира и да ръководи постъпките си.

По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. “б“ ЗН се твърди, че завещанието е унищожаемо, тъй като е направено поради измама. Въззивният съд е посочил, че измама е налице тогава, когато при съставяне на завещанието у завещателя умишлено са създадени неверни представи, които са го мотивирали да извърши акта на безвъзмездно имуществено разпореждане за след смъртта си. Съдът е посочил, че от показанията на св.св. П. и М. не се установява ответницата чрез конкретни думи или действия да е въздействала върху завещателката, мотивирайки я към съставяне на завещанието. Относно отношенията между ответницата и завещателката единствено е установено, че ответницата и съпругът й са присъствали в дома на завещателката, като тя ги е представяла като „роднини на Ж.“. От приетата съдебно-техническа експертиза, изследвала девет файла със запис на женски и мъжки глас, за които се твърди, че са на завещателката и на пълномощника на ищцата Б. Р., е установено, че в разговорите си завещателката и пълномощникът й са обсъждали наследството на Ж. (лицето, с което завещателката е била във фактическо съжителство), както и отношенията й с ответницата и майка й. Завещателката споделила с Р., че е ядосана на Ж. (майката на ответницата) - че е „фалшива“ и „й действа зле“, че обича Р., а не М. и Краси (ответницата и съпруга й). Единственото в аудиозаписите, отнасящо се до завещанието, е, че на масата в кухнята били подготвени документите, както и коментар „абе има нещо гнило в нещата“, за който коментар обаче не е ясно дали се отнася до предходната тема на разговора, свързана с лекарството за сън, или до завещанието. При тези данни въззивният съд е заключил, че дори и да се приеме, че наследодателката лично е направила коментар във връзка със съставяне на нотариалното завещание, че „има нещо гнило“, то това не установява наличие на порок във волята, изразяващ се в умишлено създаване у нея на неверни представи, които да са я мотивирали да извърши завещанието. Недоказани останали и твърденията на ищцата, че при съставяне на завещанието завещателката е действала с убеждението, че подписва документ, с който изразява воля да бъде кремирана, а не погребана, и парите от сметките на току-що починалото лице, с което е живяла на семейни начала (брат на починалия й съпруг), да бъдат преведени в нейна сметка, което не е и елемент от фактическия състав на измамата като основание за недействителност.

С тези мотиви апелативният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове и е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Л. А. П., която счита същото за недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, изхожда от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Ответницата по касация К. М. К. - ответница по исковете, е подала писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и очевидна несправедливост на обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на практиката и законите на страната и съдилищата. Сочи се, че поставеното за разглеждане дело има уникален характер с оглед един вид задочното участие на ищцата, която обаче е държана в течение на съдебните действия, но не е зачетено нейното нотариално заверено становище с вх. № 254277 от 01.07.2022 г., което потвърждавало липсата на безпристрастност на съдебните състави в двете инстанции; немалкият период от време след загадъчно извършените действия по нотариалното производство; налице бил едностранчив анализ на гласните доказателства на св.св. Д. и З., както и едностранчив анализ на техническите записи, логично навеждащи на измамливи действия, които били в унисон с показанията на св. М.; не на последно място стоял въпросът за морала в правото както по смисъла на закона (най-вече чл. 26 и 29 ЗЗД), така и с оглед посоченото становище на ищцата, при липса на морални задръжки от страна на странните приобретатели и при фактическа наличност на нормални обноски между наследодатели и наследник, чиито права са заобиколени необяснимо. Твърди се, че са налице видими пороци при изготвяне на нотариалното завещание, които навеждат на злоупотреба с волята на завещателката и въвеждането й в заблуждение, като участието на непознати на нея свидетели, необяснимо дописване на името на втората свидетелка в разрез с чл. 578, ал. 1 и чл. 579, ал. 3 ГПК, грешки в изписване името на заветника, смесен начин на изписване на завещанието - при липса на законово основание, на ръка и печатно; липсата на такова заявление, каквото е вписано в завещанието, и невъзможността на завещателката да знае какво подписва като следствие от нейната възраст, психологичното й състояние, липсата на зрителност, „педантичното“ указване на данните за елементите на имотите, измамните обстоятелства, при които е протекло нотариалното действие, установени от представените доказателства, навеждали на извода, че завещателката е била поставена в условията на заблуждение; съдът не бил отчел коренно противоречивите показания на свидетелите (при наличие на недовършено изречение на стр. 4 от мотивите на въззивния съд); доказателствената тежест на техническите записи приживе на наследодателката била много по-голяма от направената интерпретация от страна на въззивния съд; изготвеният от нотариус С. П. акт противоречал на действащите процесуални правила и отговарял на критериите за недостатъчна доказателствена тежест, видимо страдал от редица пороци, породени не само от прибързания характер на изготвянето му и съществени пропуски в процедурата, а най-вече от преиначаване волята на завещателката и придаване правна сила на несъществуващи приживе нейни намерения - обстоятелства, валидирани в чл. 29, ал. 1 ЗЗД. С всичко това законните наследствени права и интереси на ищцата - американска гражданка, били потъпкани и нарушени, като въпреки отсъствието й от пряко участие в процеса, тя е поставила въпроси, които не намерили отговор. Такъв изход на процеса бил възможен само в условията на измама чрез преиначаване волята на наследодателката и фиксирането й по недопустим за това начин.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено след указания на съда, се сочи, че са нарушени основни начала на гражданския процес, като равенство на страните - чл. 9 ГПК, състезателното начало - чл. 8 ГПК, преценката по вътрешно убеждение на съда - чл. 12 ГПК, т. е. налице е според жалбоподателката предубеденост. Анализиран е начинът, по който въззивният съд е обсъдил показанията на св. Д., които били безкритично кредитирани в полза на ответната страна, което навеждало на неравнопоставеност на страните и пристрастие, докато показанията в заседанието от 06.07.2022 г. на св. М., доведена от ищцовата страна, били възприети от съда един вид „на нож“, като свидетелката била притискана да сочи детайли, неприсъщи на същността на делото, а искането звукозаписът на посоченото заседание да бъде запазен, тъй като начинът на водене на делото съдържал определени симптоми, останало без последствия и разглеждане от първоинстанционния съд. С така изложените съображения жалбоподателката счита, че е отговорила на „критиката на съда по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК“.

По-нататък в изложението са развити съображения, които жалбоподателката сочи като такива по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. Заявява, че отчита особеностите на процеса като цяло - предявен доста време след обсъжданите събития, станали в присъствието на нотариус (приравнен по статут на магистрат), което с нищо не правело нотариалното завещание по-значимо от саморъчното, особено в контекста на сочените процесуални пороци; вследствие на това намира за укоримо становището на въззивната инстанция, че не е налице порок по смисъла на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 24 ЗН. Необяснимо било вмешателството на странични хора и елементи (като св. Бл. Д.) в настъпилите събития, незачитането на данните от техническата експертиза и на физическото и на произходното от това психическо състояние на завещателката, наличието на значима връзка между завещателката и племенницата й, необяснимото насочване на сътворения значим наследствен патримониум в неясна за никого насока и други такива.

На последно място в изложението е посочено, че въззивният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил наведените от страна на ищцата доводи, касаещи тенденциозно проведеното съдебно дирене на първа инстанция, мълчаливо е подминал съществени пороци в събраните не само гласни доказателства, но и писмени такива, и като цяло е постановил решение, идентично с първоинстанционния съдебен акт. В тази връзка е посочено решение № 78 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3617/2019 г. на ВКС, I-во г. о. Сочи се, че неясните и логически необясними отделни събития са довели до състояние на нещата, което е в разрез с истинската воля на завещателката и е плод на организирани действия, довели до пълната й заблуда за действията, в които е въвлечена; че тежестта на чл. 29 ЗЗД изключва повърхностното и тенденциозно интерпретиране на нещата извън цялостния контекст на събитията; че липсата на значима конкретна съдебна практика не може да бъде сериозно основание за спиране движението на касационната проверка, тъй като случаи, подобни на поставения за разглеждане, имат достатъчна тежест досежно морала и търсената справедливост и представляват немалък дял от социалните събития.

При така мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК.

Поддържаните основания за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Видно от решение № 78 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3617/2019 г. на ВКС, I-во г. о., касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение. В отговор на поставения въпрос е посочено, че необсъждането на всички доводи на страните и относимите към тях доказателства представлява нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Въззивната жалба, подадена от ищцата, е със следното съдържание:

На първо място, в раздел „I. Фактически обстоятелства“, е посочено, че процесът е преминал в условията на неравнопоставеност, с изявени пристрастия към ответната страна и ограничаване на някои от възможностите на ищцата за активно и добросъвестно участие в делото. Молба вх. № 294579 от 04.07.2022 г. (№ 294277 от 01.07.2022 г.), подадена от ищцата, не намерила място в процеса на съдебното дирене и по нея не било взето отношение от съда и от ответната страна. Показанията на св. Б. Д.-Б. имали негоден характер, но са кредитирани; разпитът не се бил провел съобразно критериите на чл. 171, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, поради което свидетелката нагодила мислите си съобразно казаното от предходно разпитания св. П., „въпреки участието й години наред в предварителна подготовка и нагласа за това“. По-нататък въззивната жалба съдържа изложение на това какво според жалбоподателката се установява от „същинските фактически обстоятелства по делото“, като централно място заема твърдението, че завещанието е продукт на предварително добре замислен и осъществен план по завладяване на чуждо имущество, какъвто способ не е предвиден в правото на собственост въобще, за добре обмислена и планирана измама. Въведено е твърдение за фриволно и необяснимо заявление на св. Л. Б. З., която не може да каже защо името й е дописано на ръка в текста на оспореното завещание, с позоваване на разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК относно наличието на външни недостатъци на документа. Като съществен порок в процедурата по доказване на завещателната дееспособност се сочи, че не станало ясно, как при здравословното състояние на завещателката и стеклите се обстоятелства в този момент от живота й, тя с лекота е посочила, цитирала данни за имота и е реализирала съждението имуществото да отиде в ръцете на чужди за нея лица; твърди се, че завещателката е имала представа, че подписва документ за разпореждане с наследените от Ж. финансови средства и какво да стане с тленните й останки, което се установявало от снетите с техническата експертиза разговори и в противовес на показанията на „кварталния съветник“ Бл. Д.. Изнесени са твърдения за условията, в които били разпитани свидетелите на ищцовата страна - при „изключителна острота от страна на съда“, поради което било поискано запазване на записа от съдебното заседание на 06.07.2022 г., отхвърлено от съда; в противовес била създадена благоприятна обстановка за изявленията на св. Бл. Д., чиито показания имали уродлив характер, видно от становището на ищцата в молбата й вх. № 294277 от 01.07.2022 г., оставена без отзвук от страна на съда и ответника поради трайното отсъствие на ищцата от страната. Обсъден е амбулаторен лист № 620 от 24.03.2008 г., който според жалбоподателката установявал, че завещателката е с 95% увредено зрение, което, ведно с показанията на св. М., сочело, че завещателката не е била способна на такъв акт. Рестриктивно било отказано от страна на първоинстанционния съд да изиска цялата нотариална преписка, целта на което искане, при приложението на чл. 192 ГПК, била да се установи защо личните данни на св. Л. З. са дописани на ръка. Същото искане е заявено и във въззивната жалба, мотивирано и с извършен анализ на данни от техническата експертиза и твърдение за наличие в записите на новооткрити обстоятелства. Направен е анализ на отношенията между завещателката, ищцата - нейна племенница, живееща в САЩ, и майката на ищцата - сестра на завещателката, като е посочено, че те са били в нормални роднински отношения на взаимно уважение и подпомагане, и периферни отношения с ответницата, каквито били и отношенията на последната с фактическия съжител на завещателката, а по отношение на покойния й съпруг ответницата била съвсем чужда и непозната; изложен е довод, че други лица - приятели на фамилия К., са полагали грижи за завещателката и фактическия й съжител; че участието на ответницата в периода м. февруари 2013 г. - м. юли 2013 г. било по-скоро фигуративно, един вид „охранително“, с оглед получаване на неполагащата й се придобивка; свидетелските показания на ответната страна не дали отговор на въпроса защо е трябвало да се ходи в дома на завещателката - това било в крещящо противоречие със случилото се и навеждало на безподобен професионален волунтаризъм.

На следващо място в раздел „II. Правна същност“, като се позовава на чл. 578, ал. 1 и 2 ГПК, жалбоподателката посочва, че законът не е предвидил смесена форма за написване на ръка и напечатване, поради което в разглеждания случай е налице съществен порок, навеждащ на непълноценна процедура, предвид липсата на обяснение защо, кога и как е дописано името на втория свидетел; нямало обяснение как незрящата завещателка е продиктувала всички подробно описани индивидуализиращи белези на недвижимия имот, нито имало данни да е представила документи, въз основа на които те да са записани; в звукозаписа завещателката говорела за присъствието на някакви чиновници в дома й, за присъствието на М. (неизвестно в какво му качество); това били съществени процесуални нарушения с цел подмяна истинската воля на завещателката, държана в неведение и подведена, че подписва документи за кремирането след смъртта й и за прехвърляне правата върху влоговете на Ж., починал само четири дни преди това, и т. н., т. е. за нещо съвсем друго. Налице бил процесуално недопустим нотариален волунтаризъм, както и елементът нищожност. Направено е позоваване на чл. 9, чл. 26 и чл. 29 ЗЗД.

В раздел „III. Изводи“ се сочи, че са налице предпоставките за порочност на обжалваното решение на първоинстанционния съд.

Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че в разглеждания случай тази част от въззивната жалба, която по същността си може да се квалифицира като съдържаща оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и очертаваща предмета на въззивния контрол, свеждащ се до наличието на въведените от ищцата основания за недействителност на оспореното завещание, е изложена, макар и в синтезиран вид, в мотивите към обжалваното решение, като отговор на тези оплаквания е даден при разглеждането по същество на всеки от предявените искове.

Досежно останалата част на въззивната жалба:

Молбата от м. юли 2022 г. е подадена след запознаване с показанията на св. Бл. Д.-Б., като в нея ищцата е изразила „своето възмущение от значението и съдържанието, изложено от нея“, и е заявила, че ще се консултира относно условията, за да я изправи на съд за лъжесвидетелстване. В съдебното заседание на 06.07.2022 г. първоинстанционният съд е докладвал молбата и е връчил препис от нея на ответната страна, а показанията на свидетелката е обсъдил в мотивите към съдебния си акт, но извършване на друго процесуално действие във връзка с молбата, предвид съдържанието й, съдът не е дължал, включително и при приложение разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ГПК.

В протокола от съдебното заседание на 25.05.2022 г., в което св. Бл. Д.-Б. е разпитана, няма констатация на съда същата да е присъствала при разпита на св. П.. А тъй като съгласно чл. 152 ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени, то не се оправдава твърдението за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на правилото на чл. 171, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, според което свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели. Доколкото от мотивите е видно, че не е намерил противоречия по обстоятелствата, относими за фактическия състав на предявените искове, между показанията на свидетелите, доведени от ищцовата страна, и показанията на св. Б. Д.-Б., въззивният съд не е изложил и не е бил длъжен да изложи съображения дали показанията на последната са годно доказателствено средство.

Показанията на св. М. И. М. действително не са обсъдени при произнасянето по иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН (обсъден е абмулаторният лист, както и показанията на св. П.), но възизвният съд е изложил и допълнителни мотиви в случай, че завещателката е имала силно намалено зрение, граничещо със слепота.

С молба вх. № 296673 от 18.07.2022 г. (л. 118 от първоинстанционното дело) процесуалният представител на ищцата адв. М. е поискал (освен друго) записът от проведеното на 06.07.2022 г. съдебно заседание да бъде „запазен (съхранен) от секретаря на съда до приключване на процеса и след това, тъй като начинът на водене на делото съдържа, според мен, определени симптоми“. Според изложеното във въззивната жалба това искане е мотивирано от условията и обстановката, в която били разпитани свидетелите на двете спорещи страни. Впоследствие адв. М. е подал молба вх. № 297588 от 25.07.2022 г., с която е прецизирал искането в предходната молба и е направил допълнителни искания (л. 114 от първоинстанционното дело). По тези молби първоинстанционният съд се е произнесъл с разпореждане от 09.08.2022 г., като е оставил исканията без уважение по съображения, че са направени след настъпила преклузия. С така извършените съдопроизводствени действия първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон, поради което не може да се приеме, че обжалваното решение страда от порока неправилност, макар въззивният съд да не е взел отношение по оплакването в тази насока във въззивната жалба.

Оплакванията във връзка с дописаните на ръка лични данни на св. Л. З., мотивирани с позоваване на чл. 178, ал. 2 и чл. 578, ал. 1 и 2 ГПК, са обсъдени в мотивите към обжалваното решение по иска по чл. 42, б.“б“ ЗН, като са изложени и съображения, основаващи се на житейската логика.

Обсъдени са, при произнасяне по иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“ ЗН, и твърденията, че завещателката е била подведена и е била в неведение относно съдържанието на документа, който подписва, като твърденията са били приети за недоказани.

По оплакването във въззивната жалба как незрящата завещателка е продиктувала всички подробно описани индивидуализиращи белези на недвижимия имот, като няма и данни да е представила документи, въз основа на които те да са записани, следва да се посочи, че важното в случая е това, че освен описанието на имота според плана на населеното място, в завещателния акт е посочен и административният адрес, на който имотът се намира, а това е адресът на дома на завещателката, в който завещанието е съставено, и това е достатъчно за индивидуализацията му.

По доказателственото искане във въззивната жалба да се изиска цялата нотариална преписка въззивният съд се е произнесъл в подготвителното заседание по чл. 267 ГПК, като е отказал да го уважи по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК и исканата преписка не е относима към повдигнатия спор, а правен въпрос в тази насока в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който да се иска допускане на касационно обжалване, не е поставен.

Останалите твърдения в тази част на жалбата не налагат извод за наличие на порок в обжалваното въззивно решение, тъй като те основно съставляват анализ и оценка на събраните по делото доказателства и изразяват тезата на ищцата по поддържаните от нея основания за недействителност на оспореното завещание, която не е възприета от съда.

Оплакванията за неправилност на въззивното решение не подлежат на разглеждане в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, което има за предмет произнасяне по предпоставките за допускане на касационното обжалване.

В обобщение на всичко гореизложено следва да се заключи, че въззивното решение не противоречи на съдебната практика на ВКС, на която жалбоподателката се позовава, поради което основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е обосновано и мотивирано, също не е налице. Не се установява неточно прилагане на закона по смисъла, изяснен с т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, нито разглеждането на касационната жалба да е необходимо с оглед развитието на правото. Не може да се счете, че нормите от Закона за наследството, на които ищцата основава исканията си за обявяване на нищожност, съответно - за унищожаване на нотариалното завещание, са непълни или неясни, за да се налага тяхното тълкуване от Върховния касационен съд във връзка с разглеждания случай.

Не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Не се установява въззивният съд да е разгледал спор, който не му е подведомствен или подсъден, да е разгледал непредявен иск или при ненадлежно упражнено право на иск.

Обжалваното въззивно решение не е и очевидно неправилно.

Очевидната неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване по същество се явява квалифицирана форма на неправилността като порок на съдебните актове, поради което предполага неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от въззивния съд на императивна правна норма.

В случая такива видими пороци на обжалваното решение не се установяват. За да го постави, въззивният съд е приложил относимите към спора правни норми съобразно с техния точен смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика, без да е допуснал нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане принципите на състезателното начало и равенството на страните, решаване на правния спор, които да са довели до ограничаване правото на ищцата на участие в делото, до тенденциозно провеждане на съдебното дирене в ущърб на ищцата и в полза на ответницата, или до предубеденост и липса на безпристрастност на съдебните състави в двете инстанции. Изводите, до които съдът е достигнал, са формирани в съответствие с изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, не са в противоречие с правилата на формалната и житейската логика и не са явно необосновани и несправедливи, както смята жалбоподателката. Те се базират на обсъдените, при спазване на процесуалните правила, относими за спора доказателства, без на някои от тях да е била придадена неприсъща доказателствена сила, а доказателствената сила на други да не е била зачетена (техническите записи), както смята жалбоподателката; преценени са правните последици от осъществяването на установените факти, които са подведени под приложимите правни норми, като са изложени съображения защо са приети за неустановени поддържаните хипотези на нищожност, съответно- на унищожаване на оспореното нотариално завещателно разпореждане; изводите са обосновани и логични.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., заплатени по банков път (договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г. и извлечение по сметка от 26.02.2024 г.).

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,