Определение № 5135 от 12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 969/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Елпром Хеви Индъстрис“ АД, подадена чрез процесуален представител адв. И. Ш. срещу решение № 6081/28.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 6994/2023г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 14426/12.12.2022г. постановено по гр.д. № 43631/2022г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. А. Г. с ЕГН [ЕГН] от заеманата длъжност „водопроводчик“, извършено със Заповед № 469/25.07.2022г. на упълномощен представител на „Елпром Хеви Индъстрис“ АД, ЕИК 831169006 на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ поради съкращаване на щата и Д. А. Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик“ в дружеството. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд неправилно е приел, че при двукратно искане от работника, информацията за наличие или липса на заболяване е изискана по неясен и неразбираем за него начин, доколкото е описана единствено чрез цифрово посочване на правните норми. При формиране на този извод съдът е игнорирал свидетелските показания на свидетелката Й. К.. При тези доводи счита, че следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987г. да изиска релевантната информация и предвид липсата на предоставяне на такава от страна на работника е отпаднала необходимостта от предприемане на действия за преодоляване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ, съответно и задължението за изискване на предварително разрешение за уволнение от Инспекцията по труда. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. А. Г., чрез процесуален представител адв. Г. В. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 2558/26.11.1993г., по силата на което ищецът заемал длъжността „водопроводчик“ при ответника. Със заповед № 469/25.07.2022г. на пълномощник на Изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, пр. 2 от КТ – съкращаване на щата, при неспазено предизвестие. Заповедта е връчена на ищеца на 25.07.2022г., когато му е връчено и предизвестието. От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства и неоспорено заключение на СМЕ приел за установено, че към датата на уволнението 25.07.2022г. - релевантният с оглед нормата на чл. 333, ал. 7 от КТ момент, ищецът страдал от неинсулинозависим захарен диабет. В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ – към момента на прекратяване на трудовия договор работодателят не е изискал информация дали работникът попада под предварителната закрила по чл. 333 от КТ, към който момент същият страдал от заболяване захарен диабет тип 2; евентуално поради липсата на реално съкращаване на щата към момента на прекратяване на трудовия договор – предприетите в тази връзка действия са формални, а трудовата функция на заеманата от ищеца длъжност продължава да се изпълнява в предприятието и понастоящем. При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че към датата на уволнението ищецът страдал от заболяване – захарна болест по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, поради което попада под диспозицията на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Изтъкнал, че предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987г. не вменява на работника или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Посочил, че такова задължение за работника или служителя съгласно чл. 2 от наредбата, възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това – с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Ако в такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната информация по чл. 1 от наредбата и по този начин умишлено укрие свое заболяване, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, респ. и до отпадане на задължението на работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987г. и до знанието му е достигнало отправеното искане /писмено или устно/ на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска документация в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок, без извинителна причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави медицинските документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи изтъкнал, че такъв умисъл не е налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, не отпада. В конкретния случай приел, че умисъл на ищеца не е установен от доказателствата по делото. Умисъл би бил налице, ако ответникът бе изискал информация за заболяванията на ищеца именно във връзка с предстоящото уволнение, а ищецът бе декларирал липсата на такива/премълчал заболяването си, при което закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ би била преодоляна. Анализирал в тази връзка съдържанието на исканията за обяснения по чл. 193 от КТ от 28.03.2022г. /към който момент отчел, че заболяването на ищеца не е било налично/ и от 01.07.2022г., в които исканата от работника информация е посочена единствено с цифри – налице ли са обстоятелства по чл. 333, ал. 1, ал. 3 и/или по чл. 333, ал. 5 от КТ. Така отправеното питане приел, че е било неясно и неразбираемо за работника или служителя, който няма данни да е декларирал пред ответника каквото и да е във връзка с посочените в искането норми. Ето защо заключил, че ищецът не е укрил заболяването си, предполагащо закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. От събраните гласни доказателства посредством разпита на св. К. приел, че също не се установява релевантните данни да са били изискани и събрани предварително. При тези мотиви обосновал решаващ правен извод, че преди уволнението работодателят не е изпълнил задължението си да събере информация от служителя – дали страда от заболяване, включено в Наредба № 5/1987г. на МЗ и не е искал и получил писмено разрешение от инспекцията по труда и не е взел мнението на ТЕЛК. Неспазването на предвидената в чл. 333 от КТ процедура посочил като самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът „Елпром Хеви Индъстрис“ АД обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поставяйки материалноправния въпрос: налице ли е умисъл на работника при премълчаване на заболяването си – неинсулинозависим захарен диабет, който да освобождава работодателя от задължението за изпълнение на процедурата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ? Въпросът сочи като разрешен в противоречие с решения на ВКС № 174/30.07.2012г. по гр.д. № 1269/2011г., III ГО; № 191/25.04.2012г. по гр.д. № 606/2011г., IV ГО; № 61/02.04.2015г. по гр.д. № 4165/2014г., III ГО За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставеният въпрос е във връзка с поддържания в касационната жалба довод за неправилност на правния извод на въззивния съд, че работодателят не е изпълнил задължението си да изиска от работника информация дали страда от заболяване по Наредба № 5/1987г.; съответно че изискването на тази информация е било по неясен и неразбираем за работника начин, в която връзка не е съобразил гласните доказателства, събрани чрез показанията на свидетелката К. относими към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложените в обжалваното решение мотиви, формирали решаващата воля на съда и обусловили изхода на делото изключват въпроса за умишлено поведение на работника под формата на премълчаване или неинформиране за заболяването, от което е страдал към релевантния момент. Изрично въззивният съд приел в мотивите си, че умисъл на ищеца не е установен от доказателствата по делото. Ако ответникът бе изискал информация за заболяванията на ищеца именно във връзка с оспореното уволнение и ищецът бе декларирал липсата на такива/премълчал заболяването си, тогава умисъл би бил налице, съответно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ – преодоляна. Съдът е съобразил позицията на ответника в отговора на исковата молба, че към момента на връчване на предизвестието и на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в един ден на 25.07.2022г. е поискал от ищеца устно информация дали страда от болест, обуславяща предварителна закрила. В подкрепа на това твърдение по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелката К.. При тези твърдения приел, че не е изпълнено изискването на закона задължението на работодателя за изискване на информация да е изпълнено предварително /преди уволнението – чл. 333, ал. 2 от КТ/. Твърдението, че информация за заболяванията на ищеца е изискана писмено преди връчване на процесната заповед по повод предходни дисциплинарни производства е въведено от ответника във въззивната жалба. При анализ на приетите в тази връзка писмени доказателства, съпоставени с гласните такива, съдът достигнал до извод, че искането е било формално, неясно и неразбираемо за работника и по него същият не е декларирал релевантни факти. Така обосновал решаващата си воля, че преди уволнението работодателят не е изпълнил задължението си да събере информация от служителя – дали страда от заболяване, включено в Наредба № 5/1987г. на МЗ и не е искал и получил писмено разрешение от инспекцията по труда и взел мнението на ТЕЛК. А неспазването на предвидената в чл. 333 КТ процедура по повод на разглежданото уволнение на ползващия се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ ищец посочил, че е самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението. Въпросът дали работникът е „премълчал“ заболяването си и дали това поведение е умишлено и освобождава работодателя от задължението за изпълнение на процедурата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ е обусловен и би бил релевантен ако въззивният съд беше достигнал до извод, че работодателят е изрично, надлежно и предварително изпълнил задължението си за събиране на информация от работника по чл. 1, ал. 2 от наредбата. До такъв извод въззивният съд в обжалваното решение не е достигнал, поради което и повдигнатият от касатора въпрос не е обуславящ решаващата воля на съда, а евентуалният отговор на същия – дали работникът умишлено премълчал заболяването си – при извод за неизпълнено задължение на работодателя предварително да изиска необходимата информация, не би повлиял изхода на конкретното дело. Не е налице съответно общото основание за достъп до касационен контрол на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1200 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение