Определение № 189 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 22.03.2012 година по гр.д. № 16718/2011 година на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав е потвърдено решение № ІІ-69-125 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 7562/2010 г. на Софийски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. Б. С. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието, че ищецът е работел по трудов договор от 2007 г. на длъжност „сътрудник охрана” в отдел „Охрана и пропускателен режим” при дирекция „Сигурност” на [фирма]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 21 от 20.10.2009 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.7 КТ, изразяващо се в неосъществен контрол на достъп и извършване на лична проверка за сигурност по отношение на преминал пешеходец през контролно-пропускателен пункт № 3 на летището на 19.09.2009 г. около 02.50 часа. В решението е прието за установено, че в нощта на 19.09.2009 г. пешеходец е преминал в очевидно пияно състояние безпрепятствено от първи до втори терминал на летището, през хангара на „Л. техник” и се е оказал в района на самолетите, когато е бил забелязан от служители на първи ръкав на втори терминал. Ищецът е работел на контролно-пропускателен пункт № 3, ограничаващ достъпът на автомобили; задълженията му са били да извършва физическа проверка на водачите на преминаващите през пункта, ползващи с пропуск автомобили. Пунктът е бил охраняван от петима служители, в т.ч. ищецът и служители на МВР при спуснати бариери. Пешеходецът е преминал без да е забелязан от дежурните служители. При така установените факти, в решението е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ без да е отчетено, че служителят не е допуснал нарушението съзнателно и пренебрегвайки служебните си задължения да следи преминаващите през пункта автомобили и без да се отчете, че не са му били налагани предходни дисциплинарни наказания. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с установената практика по приложението на чл. 189 КТ по въпроса следва ли при определяне на наказанието да се отчетат обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, възможните вредни последици от неизпълнението му и обществената значимост на професията. Ответникът по касационната жалба С. Б. С. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при преценка тежестта на нарушението и в частност следва ли да бъдат съобразени характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, и възможните вредни последици от неизпълнението. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение