Определение № 1877 от 09.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25011321/27.08.2025 г., подадена от В. Д. М. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №20050881 от 29.07.2022г. по гр.д. № 56908/20г. на СРС и по молба вх. № 229/05.01.2026 г., подадена от В. Д. М. от [населено място], за отмяна на определение №186 от 06.01.2025г. по в.гр.д. № 11411/22г. на СГС. С влязлото в сила решение №20050881 от 29.07.2022г. по гр.д. № 56908/20г., СРС е отхвърлил предявения от В. Д. М. срещу „Д. Н. БЪЛГАРИЯ“ Е. иск с правно основание чл. 357, ал. 1, предл. 2 КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по Договор от 16.03.2020 г. и по Договор от 11.05.2020 г. за периода от 16.03.2020г. до 12.09.2020 г. вкл., както и предявените осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 650 лв. - дължимо възнаграждение за положен труд за периода от 01.05.2020 г. до 22.05.2020г., с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3950 лв. - обезщетение за незаконно недопускане на ищеца до работа за периода от 26.05.2020 г. до 12.09.2020 г. и с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 200 лв. - обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение по чл. 9.6 от Граждански договор 11.05.2020 г. за неспазено двумесечно предизвестие за прекратяване на Граждански договор от 11.05.2020 г. Със същото решение съдът е осъдил „Д. Н. БЪЛГАРИЯ" Е. да заплати на В. Д. М. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД ЗЗД сумата от 650 лв. - незаплатено възнаграждение по сключени между страните граждански договори за периода от 01.05.2020 г. до 22.05.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /17.11.2020 г./ до окончателното плащане, сумата от 41.93 лв. - разноски по делото, по сметка на СРС – разноски в размер 142,46лв.; осъдил е и В. Д. М. да заплати на „Д. Н. БЪЛГАРИЯ" Е. разноски по делото в размер 2071,27лв. По въззивна жалба на В. Д. М. против решение №20050881 от 29.07.2022г. по гр.д. № 56908/20г. на СРС е било образувано в.гр.д.№ 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С определение № 4668/11.04.2023 г. по гр.д. № 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд е постановено връщане на въззивната жалба на В. Д. М. срещу решението от 29.07.2022 г., постановено по гр.д. № 56908/ 2020 г. на Софийски районен съд. Това определение, което е влязло в сила, е било допълнено в частта за разноските с определение №186 от 06.01.2025г. по в.гр.д. № 11411/22г. на СГС, като В. Д. М. е осъдена да заплати на „Д. Н. БЪЛГАРИЯ" Е. сумата 300лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение, молителят на практика се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Обосновава отмяна на постановеното решение с твърдения, че е налице ново обстоятелство, което й е станало известно през месец октомври 2021г., тоест преди момента на решаване на делото и постановяване на акта от състава на СРС. Като такова сочи обстоятелството, че ответникът е имал валидна регистрация в Агенцията по заетостта, валидно за времето от 29.03.2016г. до 29.03.2023г., за да извършва дейност като предприятие, което осигурява временна работа за предприятие ползвател. Сочи, че това обстоятелство е било укрито от нея, както и, че е успяла да се снабди с доказателства за него, въпреки предприетите своевременно действия със заявления за достъп до информация, едва на 15.03.2023г. и 05.04.2023г. Тъй като не е била ефективна предоставената й правна помощ от всичките десет адвоката, които са й били назначавани, но не са били контролирани от съда, не е знаела за възможността да иска отмяна на решението в по-ранен момент. Според молителя новото обстоятелство и доказателствата за него са от ключово значение за решаване на правния спор, тъй като доказват, че решението на съда е изградено на лъжливи свидетелски показания, непълно и частично невярно заключение на вещо лице и лъжлив отговор на третото на процеса лице – „П.“Е.. Предвид това иска отмяна на решението. В молбата за отмяна на определението молителят твърди, че не е била надлежно представлявана от процесуалния й представител, тъй като предоставената й от последния защита не е била ефективна и пълна, а съдът не е осъществил контрол върху работата на адвоката. Иска отмяна на определението. Ответникът по молбите за отмяна изразява становище в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК в подадени писмени отговори. Счита молбите за недопустими като просрочени, а молбата за отмяна на определението и като насочена срещу акт, който не подлежи на отмяна. При условията на евентуалност взема становище за неоснователност и на двете молби. Претендира разноски в размер 1320евро, съобразно приложени списък на разноските, договори за правна помощ, платежни документи за заплащане на договорените възнаграждения за адвокатска защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадените молби до разглеждане. Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Затова не подлежат на отмяна съдебни решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. По аргумент от по-силното основание, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК съдебните определения, защото това са актове по движението на делото и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно т. 6 от цитираното Тълкувателно решение, не подлежат на отмяна дори преграждащите хода на делото определения, които се ползват със стабилитет, с изключение на определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иск. Същевременно съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсва основание за отмяна, при излагане на доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Наведените твърдения от молителя в настоящия случай за това, че решението е основано на лъжливи свидетелски показания, непълно и частично невярно заключение на вещо лице и лъжлив отговор на третото на процеса лице – „П.“Е., по естеството си оплаквания за неправилен анализ на доказателствата, следствие на което са направени грешни фактически и правни изводи, както и за необоснованост- касационни основания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Липсват твърдения, които могат да се квалифицират като основания за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.2 ГПК – не са изложени твърдения по надлежния ред да са установени неистинност на документ, показания на свидетел, заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, нейния представител, чл. на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото, каквито са изискванията на 303, ал.1, т. 2 ГПК. Следва да се посочи също, че в молбата за отмяна на влязлото в сила решение се съдържа само формално посочване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се сочат нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, които не са могли да бъдат известни в хода на воденото производство. Самата молителка твърди, че новото обстоятелство й е станало известно още през месец октомври 2021г. – тоест преди постановяване на решението. Не твърди, а и по делото липсват данни да е довела това обстоятелство до знанието на съда, нито да е поискала съдействие от съда за снабдяване с доказателства за него. Отделен е въпросът, че информацията за твърдяното като ново обстоятелство е публично достъпна, доколкото се твърди, че периодът на регистрация на ответника е от 2016г., тоест преди образуване на делото, и при положена добра грижа за водене на делото от страна на молителката е могла да бъде включена към доказателствения материал. При съобразяване на момента на узнаване на „новото“ обстоятелство – молбата за отмяна се явява и просрочена, а като такава недопустима на самостоятелно основание. Предвид гореизложеното и двете молби за отмяна следва да се оставят без разглеждане. При този изход молителят следва да се осъди да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени разноски в размер 1320 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение