Определение № 1206 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. Г. чрез адвокат Д. Х. Д. срещу решение № 106 от 08.04.2014 г. по гр. дело № 212/2014 г. на Великотърновски окръжен съд. Ответникът по касация – Професионална гимназия по електроника „А.С.П.”, [населено място] чрез адвокат Б. Н. Н. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения за липсата на касационни основания за разглеждане на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Производството по чл. 288 ГПК, след като е било спряно с определение № 298 от 06.11.2014 г. на Върховния касационен съд /ВКС/ по настоящето дело е възобновено с определение № 214 от 16.06.2015 г. след приемане на ТР от 12.05.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за давностния срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице поради следните съображения: С цитираното въззивно решение състав на Великотърновски окръжен съд е потвърдил решение № 90 от 23.01.2014 г. по гр. дело № 2595/2013 г. на Великотърновски районен съд /ВТРС/, гражданска колегия, тринадесети състав, с което първостепенният съд е отхвърлил предявените от настоящият касатор против Професионална гимназия по електроника „А.С.П.”, [населено място] искове за приемане за установено, че ищецът не е възстановен законосъобразно и валидно на заеманата от него преди уволнението длъжност „учител по физическо възпитание и спорт” и не е допуснат да я изпълнява съобразно и в изпълнение на влязло в сила решение по гр. дело № 1930/2008 г. по описа на ВТРС и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ в размер на сумата 23500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и е отхвърлил исковете, предявени от същия ищец против същия ответник по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 3432 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 2745 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на задълженията. С въззивното решение съдът е присъдил в полза на въззиваемия разноски в размер на сумата 1000 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че ищецът е бил възстановен на процесната длъжност с влязло в сила решение по гр. дело № 1930/2008 г. на ВТРС, като на 19.05.2010 г. със заповед № 624/19.05.2010 г., връчена на същата дата работодателят го е уволнил по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Решаващият състав е изложил мотиви за това, че от този момент са започнали да текат давностните срокове за предявяване на исковете, а исковата молба е била подадена в районния съд на 01.07.2013 г., към който момент са изтекли давностните срокове по чл. 358, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В мотивите на обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е констатирано, че ответникът по претенциите е релевирал правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Въззивният съд с оглед на приетите и посочени по - горе обстоятелства е уважил това възражение. Изложените мотиви са обусловили крайния резултат по спора – отхвърляне на исковете, като погасени по давност. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два въпроса, формулирани, както следва: „І. При недопускане до работа кой е началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на искове за изпълнение на трудовото правоотношение?”; „ІІ. Съвпада ли началния момент, в който срокът на погасителната давност започва да тече по исковете с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и свързаните с тях акцесорни искове по вр. чл. 225, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ ?”. По първия въпрос жалбоподателят твърди, че бил относим към чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а по втория въпрос поддържа, че бил относим към чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Към посочените въпроси не са изложени никакви доводи, а са изброени единствено съдебни актове, които страната прилага. Първият от цитираните въпроси е формулиран общо без връзка с конкретни правни разрешения, приети от окръжния съд при обсъждане на възражението за погасяване на исковете по давност, включително и относно иска по чл. 225, ал. 3 КТ. Освен това същият въпрос не е обвързан с конкретен иск – касаторът го отнася към „искове за изпълнение на трудовото правоотношение”, без да определя, кои от претенциите, предмет на настоящето дело включва в цитирания израз още повече, като се има предвид, че няколко от предявените искове не са за изпълнение на трудово правоотношение, а за оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение /такива са претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ/. Въвеждането на общо тематичен въпрос, който не произтича от конкретни разрешения във въззивното решение не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които жалбоподателят не е съобразил при изготвяне на приложението. Когато не е формирано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, както е в настоящия случай, не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол, което има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателят не е обосновал и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК чрез мотивирано изложение на противоречие между разрешения по идентични правни въпроси във въззивното решение и приложената съдебна практика, на която се позовава. Предвид изложеното следва да се приеме, че с поставения въпрос касаторът не е релевирал основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият от цитираните въпроси е разгледан в мотивите на въззивното решение, но по него не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, представляващи съобразно разясненията в т. 1 от посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване. За да се допусне касационен контрол е необходимо кумулативно наличието на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а такова наличие на основания за допускане на касационно обжалване липсва в конкретния случай именно поради липсата на мотивирано изложение на предпоставките по посочената разпоредба. Приложената съдебна практика не е такава по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като от актовете, на които се позовава жалбоподателя, постановени от състави на ВКС са единствено определенията по чл. 288 ГПК /съответно определение по гр. дело № 656/2010 г. на ВКС, ІV г.о., определение по гр. дело № 7764/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о./, а съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и в ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС тази категория съдебни актове не формира съдебна практика. Останалите съдебни актове, на които се позовава касатора – решение по гр. дело № 2776/2011 г. на Окръжен съд - Пловдив, решение по гр. дело № 794/2012 г. на Окръжен съд – Шумен, формират съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но по отношение на същите липсва мотивирано изложение на допълнителни основания по тази норма, което има за правна последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. За пълнота на изложените съображения е необходимо да се посочи и следното. В решение по гр. дело № 794/2012 г. на Окръжен съд – Шумен не са разгледани правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд с решението, предмет на настоящата касационна жалба. В решение по гр. дело № 2776/2011 г. на Окръжен съд – Пловдив се обсъжда въпрос за изтекла давност по чл. 358 КТ, която се свързва като начален момент с конкретен ден, от който правото на обезщетение за изтеклия период на недопускане на работа е станало изискуемо. В обжалваното пред настоящата съдебна инстанция въззивно решение не се съдържа правен извод, който да е в противоречие с мотивите на цитираното решение на Окръжен съд – Пловдив, а и жалбоподателят не поддържа доводи в тази насока / както се отрази по- горе в приложението изобщо липсва мотивирано изложение на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК /. Предвид спора, разгледан от Окръжен съд – Пловдив, която засяга иск по чл.225, ал. 3 КТ, неговият състав не е обсъждал и цитирания въпрос, поставен в настоящето приложение, засягащ началните моменти на погасителната давност при различни искове, освен претенцията по чл.225, ал. 3 КТ. Следователно в случая не е налице идентичност на правни въпроси, разгледани от съдилищата – с посоченото решение на Окръжен съд – Пловдив и настоящето обжалвано пред ВКС решение на Великотърновски окръжен съд. С позоваването на решение по гр. дело № 5453/2011 г. на Районен съд, [населено място] жалбоподателят не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма данни за влизането на съдебния акт в сила. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационен контрол в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на влязъл в сила съдебен акт / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /. Касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по двата цитирани по - горе въпроса, чрез посочване на съдебна практика, която според него е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липса на съдебна практика, чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуваща според страната непълнота, неяснота или противоречивост в същите разпоредби, за да се създаде съдебна практика по приложението им /в този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/. Въззивният съд не е допуснал отклонение и от разрешенията в ТР № 1/2014 от 12.05.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата – П. „А.С.П.”, [населено място] разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1670 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение