Определение № 40 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6725/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от юрисконсулт Б. А., против въззивно решение №1395 от 15.07.2013г. по в.гр.д.№ 1475/2013г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е оставено в сила решение № 705 от 25.02.2013г. на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 2112/2012г. в частта, с която са уважени предявените от Н. А. В. против [фирма] искове с правна квалификация чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. За спазване нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК съдът следи служебно. В случая са предявени множество обективно и субективно съединени искове за заплащане на разликата между дължимите и получените от ищеца командировъчни средства за периода от 2008г. - 2010г., и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва, всеки с цена под 5000лв. Съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК размерът на цената на искове за парични вземания е търсената сума. Обстоятелството, че общият сбор на цената на всички искове може да надхвърли посочената в 280, ал. 2 ГПК сума, както и допустимостта на обективното им съединение, не обуславя допустимостта на касационното обжалване. Всеки един от така предявените искове представлява самостоятелна претенция, имаща самостоятелно правно основание и размер, подлежи съответно на самостоятелно разглеждане като отделен иск и представлява сама по себе си отделен иск за парично вземане по смисъла на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Допустимостта на обективното съединяване и наличието на връзка между исковете не може да преодолее установената в процесуалния закон недопустимост на касационното обжалване, тъй като не формира обща цена на всички искове. Преценката за допустимостта на касационното обжалване и в тези хипотези се извършва поотделно за всеки един от предявените при условията на обективно съединяване искове, с оглед неговата цена. Процесуалният закон предвижда в случая двуинстанционно разглеждане на делото, поради което с оглед установената в процесуалния закон недопустимост на касационното обжалване, производството по подадената касационна жалба следва да бъде прекратено, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивната инстанция. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството, образувано по нея – прекратено. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,