Определение № 249 от 10.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1767/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 6 от 18.02.2021г. по в.т.д.№ 185/2020г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението по ОС Бургас по т.д.№ 550/2019г. за осъждането на касата да заплати на „СОБАЛ“ООД, [населено място] сумата 102 373лв., представляваща реално извършена и отчетена „надлимитна дейност“ за 2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 18 853.70лв. за периода от 01.01.2018г. до подаване на исковата молба- 25.10.2019г. и законна лихва върху главницата от 25.10.2019г., както и сумата 20 549 лв. - реално извършена и отчетена „надлимитна дейност“ за 2018г., и законна лихва върху главницата от 25.10.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 1 701лв. за периода 01.01.2019. до подаване на исковата молба. В касационната жалба се поддържа довод за неправилност и очевидна неправилност на въззивния акт. Твърди се, че той е постановен в противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г. по конституционно дело 12/2006г. на КС на РБ. Изложени са подробни съображения за неоснователност на исковете. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/„Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение на правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?“ 2/ „Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности, в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената са съответното болнично заведение бюджетна рамка в зависимост от това, дали е планова или спешна?“ 3/ „С вписването на помесечно отразяване на конкретни суми, определен ли е бюджет/рамка, до който лечебното заведение следва да извършва дейността си? Задължен ли е изпълнителят да не превишава този бюджет?“ 4/ „Задължително ли изпълнителят следва да инициира специална процедура за коригиране на определените стойности, предвидена в Правила за условията и реда за прилагане на чл.5,ал.1, и ал.2 ЗБНЗОК и следва ли същата да е приключила, за да търси същият изплащане на извършена дейност по съдебен ред с иск за реално изпълнение?“ По горните въпроси е въведена допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като се твърди наличие на противоречива практика на апелативни съдилища и „липса на създадена константна практика на ВКС“. 5/При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?“. В касационната жалба са формулирани и въпросите: 6/“Следва ли претендирани суми за извършени дейности от лечебно заведение за болнична помощ над определени стойности да бъдат заплатени само затова, че са извършени, без счетоводно да са отразени в счетоводни сметни и регистри и да има издадени финансови документи със съответните реквизити съгласно ЗСч, предвид факта, че тези лечебни заведения са търговски дружества съгласно ТЗ и имат качеството на търговци?“, както и 7/ Облигационно ли е правоотношението между страните по сключени на основание чл.59 ЗЗО договори, предвид факта, че същите са административни договори по смисъла на АПК?“, по които допълнителна предпоставка не е формулирана. Твърди се, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Без да е поставен правен въпрос се сочи, че въззивното решение противоречи на Решение № 2 от 22.02.2007г. по конституционно дело № 12/2006г. на КС на Република България. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за установено, че на болницата е отказано плащане за реално извършените медицински дейности по чл. 45 ЗЗО, въпреки своевременно подаваните по електронен път отчети поради превишаване на установените с договора лимити. Размерът на стойностите за дейностите, които са заплатени и размерът на тези, за които е отказано да се извърши плащане поради превишаване на установените в Приложение № 2 към всеки от договорите лимити, са били безспорни по делото и потвърдени от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза. Въззивната инстанция не е споделила извода на първостепенния съд, че клаузите в процесните договори по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, свързани с определянето на рамките, в които за НЗОК съществува задължение да закупи и заплати реално извършени и договорени медицински дейности, противоречат на закона и са нищожни. Мотивирала е, че правото на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ и избор на лечебно заведение е гарантирано, но в рамките на бюджета на НЗОК като обхватът и обемът на тези дейности подлежи на определяне, поради което не са противоконституционни разпоредбите, предвиждащи определяне стойността на назначаваните медико-диагностични дейности и общата годишна стойност на извършената от изпълнителите на болнична медицинска помощ дейност - чл.4 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2007 г., аналогични на които са и съответните разпоредби от ЗБНЗОК за 2017 и ЗБНЗОК за 2018 г., както и разпоредбите свързани с тяхното изпълнение. Анализирано е, че разпоредбите не са противоконституционни и с тях не се отричат посочените в чл. 52, ал.1 от Конституцията принципи на здравното осигуряване, съответно не противоречат на нормата на чл.35, ал.1 ЗЗО, която гарантира на задължително осигурените правото да получават медицинска помощ, да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК и да получат спешна помощ там, където попаднат в обхвата на пакета от здравни дейности, определен в рамките на бюджета на НЗОК. Изложила е съображения, че при надвишаване на стойностите по приложение 2 към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, дейностите подлежат на заплащане при осигурена възможност на средства през следващите месеци, в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за тази помощ на национално ниво, а изчерпването на средствата по този ред за плащане в рамките на бюджета на НЗОК на национално ниво подлежи на доказване от ответника, който не може да откаже плащане само поради превишение на определените стойности по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ. При констатацията, че надлимитната болнична дейност, чието заплащане се претендира, е реално извършена въз основа на процесните договори и, че не е налице спор относно изпълнението на дейностите по чл.45 ЗЗО в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, мнозинството от състава, постановил обжалваното решение е извел, че НЗОК в аспекта на правомощията по чл.55а ЗЗО /ред. ДВ бр.98/2016г./ има право да откаже плащане само при изчерпване на средства в рамките на бюджета за здравно осигурителни плащания за болнична медицинска помощ на национално ниво, включително и резерва по чл.1,ал.2, ред 1.1.2 от ЗБНЗОК за съответната година, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗО. Обсъдено е, че по делото липсват такива твърдения и не са събрани доказателства в такава насока, а за НЗОК не съществува възможност да откаже плащане, само поради надвишаване на стойностите, определени с индивидуалните договори - приложение № 2, от изпълнителите на болнична медицинска помощ. Аргументирано е, че при реално извършване на договорените дейности по чл. 45 ЗЗО, неизпълнението от здравното заведение на задължението по чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ имплицитно е свързано с надвишаване на лимитите без това неизпълнение да се счита за нарушение на индивидуалните договори от изпълнителите на БМП и не е основание за отказ от НЗОК да се заплати такава дейност. Решението е подписано с особено мнение от член на съдебния състав, в което подробно е аргументирано становище, че касата има право да откаже плащане при надвишаване на стойностите по индивидуалния договор. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първите три въпроса, тъй като по правните проблеми дължи ли НЗОК заплащане на извършени надлимитни дейности и ограничено ли е плащането до определени стойности, е даден с решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на II т.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, което изцяло се споделя от настоящия състав. В цитираното решение е прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която, на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само, ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, макар да не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, няма за последица отказ за плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В решението е посочено, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 Закона за здравното осигуряване при превишаване на месечния лимит. Следователно, противоречието в практиката, на което касаторът се позовава при формулирането на въпросите, израз на което е и особеното мнение на съдията докладчик към обжалваното решение, е преодоляна с цитираното решение по т. д. № 1916/2019 г. на II т.о. на ВКС. Същото разрешение е възприето и с акта по чл.290 ГПК по т.д.№ 2586/2019г. на Първо т.о. на ВКС, които както се посочи, настоящият състав споделя. Четвъртият и шестият въпрос не са предмет на произнасяне от въззивната инстанция, не са въведени от касатора в предмета на спора, което изключва възможността въз основа на тях да бъде осъществен факултативния касационен контрол. Отговор на седмия въпрос се съдържа в решение № 154 от 04.03.2021г. по т.д.№ 2530/2019г. и изводите в обжалвания акт са в съответствие с него. Петият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, с оглед на което не отговаря на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г., а и отсъства основание за преценка обжалваното решение да е постановено в противоречие с цитираната от касатора задължителна и постоянна практика на ВКС, по смисъла на която за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си всички редовно и своевременно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, съобразно очертаните с въззивната жалба предели. Въззивният съд подробно е изложил въведените от страните доводи и възражения и е дал своето разрешение по тях. Невъзможността касационното обжалване да бъде осъществено на директното основание по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК произтича от неаргументираността на довода за очевидна неправилност на обжалвания акт. Предпоставката по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК следва да бъде надлежно обоснована от касатора и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Очевидна неправилност би била налице ако въззивният акт е постановен в явно противоречие със закона, при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, при отсъствие на логическо обсъждане на доказателствата, при нарушаване на основни начала на гражданското съдопроизводство. В конкретния случай доводите и аргументите на касатора са относими единствено към касационното основание неправилност по чл.281,т.3 ГПК /ирелевантно за настоящата фаза от производството/, а не към квалифицираната форма на неправилност - очевидна неправилност като самостоятелно-директно основание за допускане на обжалването. Поддържаното твърдение за противоречие с акта на конституционния съд не е обвързано с въпрос с правна характеристика, а и Решението по к. д. № 12/2006г. е неотносимо към спора. С него е отхвърлено искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. - т.е. то установява конституционосъобразност на разпоредби на бюджетен закон с действие, ограничено за 2007г. - извън исковия период. То не съдържа произнасяне по тълкуване на конституционен текст, приложим към настоящия спор, нито произнасяне по искане за конституционосъобразност на приложим към настоящия спор акт на НС, поради което, освен отсъствието на общата предпоставка по този въпрос, не е налице и предпоставката на чл.280,ал.1,т.2,предл. първо ГПК. При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 7 200лв. съгласно представени пълномощно, фактура и платежно нареждане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.