Определение № 26 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 38/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 13505 от 26.Х.2020 г. на софийското „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2118 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 30.ІХ.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 2233/2020 г., с което е била оставена без уважение частна въззивна жалба на това търговско дружество срещу първоинстанционното разпореждане № 2111/17.ІІ.2020 г. на СГС, ТК, с-в VІ-15, по т. д. № 1496/2017 г.: за връщане на въззивната жалба на това дружество против постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 1282/12.VІІ.2019 г. на основание чл. 262, ал. 2, т.2 ГПК, като в мотивите си първостепенният съд е констатирал, че търговецът настоящ частен касатор не е изпълнил дадените му указания в срок. Единственото оплакване на едноличното акционерно д-во частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснато от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в необсъждане на направени във въззивната частна жалба оплаквания срещу разпореждането на първостепенния съд за връщане на въззивната жалба при констатирано невнасяне на определената от него държавна такса в размер на 13 703.40 лв. (тринадесет хиляди седемстотин и три лева и четиридесет стотинки). С оглед това се претендират отменяването му и връщане на делото на същия състав на САС: „за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба едноличното акционерно д-во неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в както в Определение № 524/30.VІІ.2019 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 908/2019 г., така и в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии ( Р.№ 12/16.ІІ.2016 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 2184/2015 г.; Р. № 145/7.І.2019 г. на ІІ-ро г.о. по гр.дело № 811/2018 г.; Р. № 59/14.ІV.2015 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 4190/2014 г.; Р. № 183/16.ХІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 2624/2016 г. и Р. № 187/7.VІІ.2016 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1332/2015 г. ) по следните два процесуалноправни въпроса: 1./ „Дали в случай на обжалване на разпореждане за връщане на въззивна жалба въззивният съд е задължен да обсъди всички конкретни оплаквания на частния жалбоподател и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК да се произнесе по всички негови доводи, с които е аргументирана неправилността на преграждащия по своя характер хода на делото акт на първостепенния съд по чл.262, ал. 2, т. 2 ГПК?“; 2./ „Представлява ли предварителното събиране на държавна такса, като условие за редовност на подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвид липса на разписана от закона възможност за освобождаване от заплащане на таксата, пречка за достъпа до правосъдие на юридическото лице – въззивник?“ Ответната по касация „Корпоративна търговска банка“ АД в (несъстоятелност) не е ангажирала становище на своите синдици Д. и М. нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на „Нови енергийни и индустриални системи“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: Извън констатацията си, че и след допуснатото по реда на чл. 63 ГПК продължаване на срока за внасяне на държавна такса, такава не е била внесена от търговеца настоящ частен касатор, за да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение съставът на САС е преценил като неоснователни и двете защитни възражения за недължимост на таксата, както и за неправилното й изчисляване от страна на първостепенния съд /СГС/. Разграничавайки, че в производствата по обжалване не се събира предварително държавна такса от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН, т.е. „от лицата, предявили исковете“, докато в процесния случай въззивната жалба е подадена от ответник по такъв иск /лице, извършило процесното прихващане/, апелативната инстанция е изградила решаващия си правен извод, че търговецът настоящ частен касатор не е бил освободен от предварително внасяне на държавна такса по жалбата си, изрично позовавайки се в тази връзка на създадената съдебна практика на ВКС, обективирана в Опр. № 70/15.ІV.2020 г. на І-во т.о по ч. т. дело № 2612/2018 г., според което таксата се дължи в съответния размер по правилото на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Досежно конкретния размер, в който таксата се дължи, САС е изложил съображения, че искът на банката има характера на оценяем, защото „настъпилата компенсация по процесното изявление за прихващане с вх. № 9413/17.Х.2014 г. е за сумата от 685 170 лева, тъкмо тази сума е паричната оценка на предмета на делото и формира цената на иска по смисъла на чл. 68 ГПК“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че релевантният за изхода на делото въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият формулиран в изложението на частния касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата „процесуалноправен“ въпрос се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение: вкл. и предвид признанието на частния касатор, че разрешаването на този въпрос било свързано с оплакването в частната касационна жалба за допуснато от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Погрешното отъждествяване от търговеца на касационното отменително основание по чл. 281, т.3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Докато вторият, формулиран в същото изложение по чл. 284, ал.3 ГПК въпрос, има само хипотетичен характер: не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение, тъй като няма данни по делото, а ни е се твърди, че „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД е неплатежоспособен, респ.- свръхзадължен търговец. При уважено от първостепенния съд искане на търговеца настоящ частен касатор по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за внасянето на дължимата по с/ка на САС държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, което обстоятелство предпоставя липса на молба за освобождаване от заплащането на същата, ирелевантен за допустимостта на касационния контрол е инвокираният сега довод да препятстване на достъпа до правосъдие. Единствено за пълнота настоящият състав на ВКС препраща към разрешението в практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в определението от 13.VІ.2012 г. по дело С – 156/2012 г. GREF/Freistat Bayern, според което когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, напр. тяхната правно-организационна форма и дали съответното ЮЛ преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подавано на жалбата. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение