Определение № 245 от 09.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 626/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № ІІ- 117 от 20.11.15г.по в.гр.дело № 1359/15г.на Окръжен съд – Бургас в частта,с която е отменено решение № 302 от 10.02.14г.по гр.дело № 7309/13г.на Районен съд – Бургас и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 - т.3 КТ,предявени от М. Г. В.. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1.кога е налице самостоятелно обособена структура в предприятието- може ли да се приеме,че липсва относително самостоятелно обособено структурно звено в предприятието,само на основание липсата на организационно управленска структура за даден район,като се игнорират критериите териториален,финансово-икономически и функционален; 2.длъжен ли е работодателят да прави подбор по чл.329 ал.1 КТ между работници и служители с място на работа в различни населени места.Приложена е съдебна практика. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата М. В. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 00390 от 1.07.13г.на управителя на [фирма] гр.В.Т.,с която е прекратено трудовото правоотношение с М. В.,на длъжност”експерт маркетинг” на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения ,че е налице приложеното основание за уволнение – намаляване обема на работата,установено от съдебно - икономическата експертиза,но работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор между съществуващите 12 щатни бройки за длъжността”експерт – маркетинг”.Прието е за установено по делото,че мястото на работа на ищцата е в [населено място],но от представените щатни разписания е направен извод,че дружеството има единна структура, без да е налице самостоятелно обособяване на структури на териториален принцип.Ето защо,съдът е счел,че уволнението е незаконно поради неизвършен подбор по критериите на чл.329 ал.1 КТ. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.В случая поставения от касатора въпрос: длъжен ли е работодателят да прави подбор по чл.329 ал.1 КТ между работници и служители с място на работа в различни населени места,е съществен за изхода на спора и настоящият състав счита,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 178 от 20.10.15г.по гр.дело № 844/15г.на 3-то г.о.;решение № 179 от 20.10.15г.по гр.дело № 5408/14г.на 3-то г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Въпросът :кога е налице самостоятелно обособена структура в предприятието- може ли да се приеме,че липсва относително самостоятелно обособено структурно звено в предприятието,само на основание липсата на организационно управленска структура за даден район,като се игнорират критериите териториален,финансово-икономически и функционален,касае преценката на доказателствата,въз основа на която въззивният съд е приел,че липсва конкретна структура на територията на област Б. и следва да бъде обсъден при разглеждане на спора по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.