Определение № 522 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 91/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ [фирма] срещу решение №7347 от 12.11.2012г по гр.д.10874/2012г на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.11.2011г по грд№23659/2011 на Софийски РС, по уважен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение,възстановняване на работа и обезщетение В изложение,с позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,касаторът извежда въпрос, по които съдът е достигнал до оспорвани от него изводи: може ли служителят да носи дисциплинарна отговорност поради негови действия или бездействия като член на комисия. Счита ,че от тълкуване се нуждаят основанията по чл. 187 т.3 КТ и чл. 190 ал.1 т.7 КТ и че по поставения въпрос няма съдебна практика. Ответницата в касационното производство не е заявила отговор. Върховен касационен съд, ІІІ г.о, намира че касационно обжалване по същество не следва да се допуска. Съображенията за това са следните: С формулирания в изложението въпрос не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за конкретност и връзка с решаващите изводи на съда по прилагане на закона като източник на правото .Въззивният съд не е приемал ,че ищцата не следва да носи дисциплинарна отговорност за работата си като член на комисия и отговорът на поставения въпрос не би могъл да е от решаващо значение за изхода на трудовия спор по конкретното дело. С решаващите мотиви на съда е даден отговор на решаващия за изхода на настоящия спор въпрос, посочил ли е работодателят в заповедта конкретното фактическо основание - нарушение на трудовата дисциплина с неговите фактически признаци ( чл. 186,чл. 187, чл. 195 ал.1 КТ) ,съответно осъществил ли е работникът нарушението на трудовата дисциплина ,за което е наказан .Изводът в тази връзка е отрицателен, но не защото законовата уредба на основанията за налагане на дисциплинарни наказания е непълна или неясна, или защото съдът е приел ,че като член на комисия, ищцата поначало не е могло да бъде наказвана. В обжалваното решение е посочено ,че твърденията на работодателя за отношението на служителя към работата му в конкретна комисия като „непрофесионално”, без да са посочени конкретни действия (единствено защото не е съгласен с резултата от работата на комисията), не обосновават конкретно провинение, конкретно нарушение на трудовата дисциплина като уволнително основание. Освен че въпросът не е конкретен и няма пряко отношение към изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение и установяване на съдържанието им при спор за законосъобразност на дисциплинарно наказание ,по него липсва и обосновка съгласно чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Обилна е практиката на ВКС по всяко от основанията за налагане на дисциплинарно уволнение, както и по въпроса за общите съдържателни изисквания, на които следва да отговаря заповедта по чл. 195 ал.1 КТ. Решаващото съображение на въззивния съд в тази връзка е съобразено с установеното в практиката разбиране кои са признаците на дисциплинарното нарушение от обективна страна. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.