Определение № 2484 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 894/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военен географски център-Троян против решение №259 от 11.12.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №403 по описа за 2024 г. на Ловешкия окръжен съд, III състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 75 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 517 по описа за 2023 г. на Районен съд-Троян, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Д. П. М. 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила при трудова злополука смърт на неговия баща П. Д. М., отменено е първоинстанционното решение в частта, с която искът над размера от 50 000 лв. до 80 000 лв. е отхвърлен и тази разлика също е присъдена. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и немотивирано-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос: За уважаване на възражението за съпричиняване по чл.201, ал.2 от КТ при наличие на изготвена оценка на работното място, съгласно която са предвидени рискове/ от падане и подхлъзване/ и е предписано носене на съответни лични предпазни средства/обувки/, които да предотвратят този риск, налице ли е причинна връзка между факта, че служителят не е носил предоставените му такива и настъпването на трудовата злополука, изразяваща се в падането му от стъпенка на машина, която е почиствал в този момент? Д. П. М. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Ловешкия окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Д. П. М. е предявил против касатора иск за заплащане на 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща П. Д. М., настъпила на 20.08.2020 г. в резултат от трудова злополука. В отговора на исковата молба работодателят е повдигнал възражение за съпричиняване на трудовата злополука, тъй като пострадалият не е носил предоставените му обувки с определени характеристики, заради което е паднал от степенката на машината, която е почиствал. Освен това работникът е имал здравословни проблеми, оплаквал се от световъртеж и още през 2011 г. му е поставена диагноза „пристъпно предсърдно мъждене“, за което е бил лекуван. Получавал е припадъци на работното място и вкъщи и падането вероятно се дължи на здравословните му проблеми. По делото е било установено, че на 20.08.2020 г. бащата на ищеца е починал в резултат от трудова злополука. В процеса на почистване на водния вал на печатарска машина след клекнало положение при изправянето си най-вероятно работникът е загубил равновесие и контрол, което е довело до падането му от стъпенката на машината по гръб върху пода. Падането е причинило тежка мозъчна травма, довела до неизбежна смърт. По време на злополуката пострадалият е бил със своите обувки, а не специалните работни обувки, които е бил задължен да носи съгласно т.5 от заповед № РД -77 от 29.01.2020 г., които са описани като антивибрационни обувки-половинки с метално бомбе, устойчиви на приплъзване върху метална повърхност и поглъщащи вибрации. Обсъждайки това обстоятелство, въззивният съд е приел, че настъпването на смъртта не е в причинно-следствена връзка с неизползването на специалните обувки. Според съда това е така, защото тяхното предназначение е да предпази ходилото на долния крайник от премазване, който фактор не е част от механизма на травматичното увреждане-падане без видима причина по гръб от стъпенката на пода. След като липсата на предпазни обувки не е допринесла за настъпването на смъртта, то не би могло да се квалифицира и като допусната от пострадалия груба небрежност, при която обезщетението може да се редуцира. Ето защо въззивният съд е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 80 000 лв., който не може да бъде намален поради съпричиняване при груба небрежност. Във връзка с тези мотиви на обжалваното решение работодателят е поставил въпроса, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Съдържаща се във въпроса теза е, че работникът е загубил равновесие, паднал е назад и е получил черепно-мозъчна травма, причинила смърт, защото е носил обикновени обувки, а не предназначените за целта специални обувки, които биха предотвратили подхлъзване и това поведение на работника следва да се окачестви като груба небрежност. По делото обаче не се установява, че внезапното падане е резултат от подхлъзване, тъй като няма очевидци на злополуката или други доказателства в този смисъл. Освен подхлъзване от степенката друга възможна причина е внезапна загуба на равновесие от прилошаване, което е също толкова вероятно поради здравословното състояние на пострадалия, посочено в медицинската експертиза и в свидетелските показания. Тази възможност се признава и от самия работодател в отговора на исковата молба. Следователно липсват доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и съответно за твърдението на работодателя, че липсата на специални обувки е довела до вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. Затова крайният извод на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 от КТ е на работодателя, изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение и при липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за това, че действията на работника са довели до увреждането, възражението за съпричиняване е недоказано. В този смисъл са решения № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV ГО, № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на IV ГО, № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. на И ГО и др./. Ето защо по поставения въпрос касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска. От съдържанието на обжалваното решение не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност. Според касатора този порок се състои в нелогичното заключение на въззивния съд, че специалните обувки предпазват само от премазване, но не и от плъзгане, което не съответства на приетите по делото доказателства. Очевидната неправилност обаче трябва да е установима само от съдържанието на решението, а не след преценка дали правните и фактически изводи на съда са в съответствие със събраните доказателства, която преценка се извършва едва след допускане на касационно обжалване. Такъв евентуален порок на решението би бил необоснованост и би довел до неправилност на съдебното решение по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, както е посочено и в цитираното от касатора решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на IV ГО, в което се препраща изрично към т.12 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Следователно не се касае за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно от ГПК. При този изход на спора касаторът дължи на Д. П. М. 1 200 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение