Определение № 834 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 16.11.2012 г. на Софийския градски съд по гр.д. №17130/2011 г., с което е потвърдено решение от 02.09.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. №40077/2010 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Х. П. Р. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, както и искът с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата 540.61 лв. Въззивният съд е приел, че страните са сключили трудов договор със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. Последният е прекратил договора в този срок без предизвестие, но като основание за прекратяване е посочил изтичането на уговорения срок. По тази причина прекратяването на трудовия договор, който не е срочен, е незаконно. Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това необходимо ли е да се посочват правни и фактически основания при прекратяване на трудов договор със срок за изпитване до изтичането на срока. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба Х. П. Р., [населено място], не е заявил становище. Касационната жалба е процесуално недопустима в частта и относно иска с правно основание чл.128, т.2 КТ. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. В останалата част касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение №11 от 24.01.2012 г. по гр. дело №1783/2010 г. на ВКС, IV г.о./. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 268.35 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.