Определение № 136 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3644/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Н. Ф., подадена чрез адв. Д. С., против въззивно решение № 2644/28.04.2020 г., постановено по в. гр. д. № 15259/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 184965/06.08.2019 г. по гр. д. № 17949/2018 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. Н. Ф. против Прокуратурата на Република България искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № РД-08-102/17.01.2018 г. на главния прокурор, представляващ Прокуратурата на Република България на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „младши експерт“ в отдел „Институционални и международни отношения“ в дирекция „Публична комуникация“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - сумата от 9 083,64 лв. за оставането й без работа, поради уволнението през периода от 18.01.2018 г. - 18.07.2018 г. и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни или процесуалноправни въпроси: 1. „Допустимо ли е да бъде тълкувана разширително нормата на чл. 138, ал. 4 ЗСВ, касаеща правомощията на гл. прокурор при определяне и утвърждаване на щатното разписание на администрацията към гл. прокурор на Р България?”; 2. „В правомощията на гл. прокурор ли е в качеството му на администратор на администрацията към главния прокурор да утвърждава еднолично ново щатно разписание без то да е утвърдено от прокурорската колегия на ВСС?”; 3. „Във всеки случай ли е задължително извършването на подбор при съкращаване на щата съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро КТ?”; 4. „В производството по установяване на незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата как се разпределя доказателствената тежест? Чия е доказателствена тежест за доказване реалното съкращаване на щата? – ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС. В тези случаи какво следва да е съдържанието на определението на съда досежно чл. 252 и чл. 254 ГПК/?”; и 5. „Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви? Може ли въпреки наличието на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд, да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл. 272 ГПК недопустимо и в противоречие с процесуалния закон?”. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в определение № 1201/29.10.2015 г. по гр. д. № 3670/2015 г. на ВКС, IV г. о., вторият въпрос с решение № 156/08.04.2015 г. по в. гр. д. № 152/2015 г.на Окръжен съд - Хасково, третият въпрос с ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, четвъртият въпрос с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, а петият въпрос с решение № 120/04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Прокуратурата на Република България, подаден чрез юрк. Т. Н., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е и претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че между А. Н. Ф. и Прокуратурата на Република България е било налице валидно трудово правоотношение по безсрочен трудов договор № 258/31.01.2011 г., като ищцата е заемала длъжността "младши експерт" в дирекция „Административно обслужване“, отдел „Международни връзки и протокол“, сектор „Протокол“ и, че с изменение на трудовия договор от 01.04.2014 г. е била преназначена в отдел „Институционални и международни отношения“, дирекция „Публична комуникация“. Със заповед № РД-08-102/17.01.2018 г., трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. В конкретния случай заповедта е проявила прекратително действие спрямо трудовото правоотношение с връчване на заповедта - 18 .0 1.2018 г., поради неспазен срок на предизвестие. Преди уволнението на ищцата е било в сила длъжностно разписание на служителите от администрацията на главния прокурор, утвърдено със заповед № РД-08-17/10.01.2018 г., в сила от 10.01.2018 г., според което в дирекция „Публична комуникация“, отдел „Институционални и международни отношения“ е била включена една щатна бройка за длъжността „младши експерт“. Със заповед № РД-08-90/15.01.2018 г. е било утвърдено длъжностно разписание на служителите от администрацията на главния прокурор, в сила от 15.01.2018 г., от което е установено, че в дирекция „Публична комуникация“ е премахнат отдел „Институционални и международни отношения“, включително съществуващата щатна бройка за длъжността „младши експерт“. Въззивният съд е приел, че в ответното учреждение действително е било извършено съкращаване на щата, което е обосновало и издаването на процесната уволнителна заповед. Уволнението на ищцата е извършено след настъпила на 15.01.2018 г. промяна в длъжностното разписание на служителите от администрацията на главния прокурор, извършена от компетентния орган по установения за същото ред - въз основа на издадена от главния прокурор на 17.01.2018 г. заповед, като съкращаването на щата е било реално, а не фиктивно. Изложил е, че от приетите по делото длъжностни характеристики за длъжността „младши експерт“ и длъжността „главен експерт - връзки с обществеността“ е видно, че липсва идентичност на трудовите функции, както и че длъжността „главен експерт-връзки с обществеността“ има други основни функции, различни от съкратената, макар и в нея да са включени част от функциите на съкратената длъжност. Посочил е, че в процесната хипотеза за работодателя не съществува задължение да извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос е изцяло теоретично зададен. Същият не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение, като въззивният съд не е тълкувал разширително чл. 138, ал. 4 ЗСВ и не я е прилагал по аналогия, каквито твърдения излага жалбоподателката. Следва да се посочи и, че по въпроса не се разкрива и поддържаната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение № 1201/29.10.2015 г. по гр. д. № 3670/2015 г. на ВКС, IV г. о. Вторият поставен въпрос е относим, но е решен в съответствие с приетото в ЗСВ относно правомощията на главния прокурор и на прокурорската колегия на ВСС. Освен това, цитираното решение на ОС - Хасково не е сред посочената в чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК практика. Третият въпрос е обусловил решаващите изводи на съда, но е решен в съответствие с приетото разрешение в практиката - решение № 211/14.08.2014 г. по гр. д. № 4441/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др., че подбор се извършва само, ако в оставащите звена съществуват длъжности за същите или съществено отличаващи се функции. Четвъртият и петият въпроси също са разрешени изцяло в съответствие с възприетото в практиката. На страните е била указана доказателствената тежест, която носят по предявените искове, а въззивният съд за да потвърди решението не само е препратил към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК, но е изложил и свои собствени мотиви относно законосъобразността на уволнението. Жалбоподателката само бланкетно е посочила основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не е обосновала какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателката следва да заплати на Прокуратурата на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.