Определение № 1860 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 473/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. Х. Т., чрез адвокат Б. В. от АК-София, срещу решение № 226/02.10.2025 г. по в.гр.д.№ 360/2025 г. на Окръжен съд Перник, с което се потвърждава решение № 977/11.11.2024 г. по гр.д.№ 4256/2024 г. на Районен съд Перник а предявения иск на А. Х. Т. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД, на основание чл.225, ал.1 КТ, е уважен частично за 10 836,95 лева, след прихващане на сумата 5418,31 лева - изплатени от ответника обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 22.07.2024 г., до изплащането й. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона и съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпроси, за правомощията на въззивната инстанция да се произнесе по възражения, произнасянето по които не е било оспорено във въззивната жалба и налице ли са предпоставките за прихващане на дължимото обезщетение при незаконно уволнение по чл.225 КТ, с изплатеното от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ. Според касатора, поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото. От „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ф. Г., е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и претендира юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 845/02.08.2023 г. по гр.д.№ 1955/2023 г. на РС Перник, е уважен иск за отмяна на уволнението на ищеца, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, който е бил възстановен на заеманата длъжност при ответника. С прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е изплатил на ищеца обезщетения в размер на 2709,21 лева по чл.220, ал.1 КТ и сумата 2709,10 лева – на основание чл.222, ал.1 КТ. Съдът приема също, че след отмяна на уволнението му е основателна и претенцията за обезщетение по чл.225, ал.1, т.3 КТ, за оставането без работа поради незаконното уволнение, за периода 02.05.2023 г. - 02.11.2023 г., но при направеното от ответника възражение за прихващане със сумите, изплатени като обезщетения в размер на общо 5418,31 лева, предявения иск следва да се уважи за 10 836,95 лева. Според мотивите на въззивния съд, след отмяна на заповедта за уволнение са възстановява трудово-правната връзка между страните и отпада основанието за получаване на сумите като обезщетения, поради което те подлежат на връщане. С оглед на това, въззивната инстанция възприема изводите на първоинстанционния съд, че са налице законовите предпоставки за прихващане на изплатените обезщетения в размер на 5418,31 лева от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В случая, обаче, е предявен иск на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, който е уважен частично, след като е направено възражение за прихващане с изплатените от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ, т.е. цената на иска не е под установения минимален праг за достъп до касация, а въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението на въззивния съд да се произнесе по иск на основание чл.225, ал.1 КТ, след направено възражение за прихващане с изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение