Определение № 5177 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2026 г.
ВКСV гражданско отделение28.10.2026 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Поделение за пътнически превози Горна Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, чрез юрисконсулт Р. Р. против решение № 84 от 16.02.2026 г., постановено по в.гр.д. № 923/2025 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново. ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози Горна Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК 1754056470213 да заплати на М. П. М., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500,00 евро - разноски за касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Поделение за пътнически превози Горна Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, чрез юрисконсулт Р. Р. против решение № 84 от 16.02.2026 г., постановено по в.гр.д. № 923/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 879 от 17.07.2025 г. на Районен съд Горна Оряховица, постановено по гр.д. № 2996/2024 г., е отменена заповед № 22-02-2068/11.12.2024 г. на директора на ППП-Горна Оряховица при „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД, с която на М. П. М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ответната страна М. П. М., чрез адв. Л. П., в отговора на жалбата поддържа, че същата е недопустима и моли да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК, съдебен акт. Съгласно чл.280, ал.3, т.3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5 000 лв. Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ не е уволнение по смисъла на чл.344, ал.1 КТ, а е по-леко дисциплинарно наказание, уредено в чл.188, т.2 КТ и следователно, споровете за неговата законосъобразност не попадат в изключенията на чл.280, ал.3, т.3 КТ. Предвид императивния характер на посочената разпоредба, касационната жалба срещу решението на въззивния съд, с което се е произнесъл по иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. На насрещната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 500,00 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,