Определение № 1064 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. П. Й., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-Г възз. с-в, от 07.11.2011г. по в.гр.д. № 12 086/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 62 с-в, от 15.06.2011г. по гр.д. № 4116/2011г., с което са отхвърлени предявените от В. Г. С. против Агенция „Митници” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Ответникът по касация Агенция „Митници” [населено място] не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да отхвърли предявените от В. Г. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ въззивният съд е приел, че е преодоляна предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ с даденото от районната инспекция по труда предварително разрешение за уволнението. При извършеното съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност ”главен митнически инспектор” от 6 на 4 щатни бройки и проведен подбор по показатели, съответни на критериите на чл. 329 КТ, при който ищецът е един от двамата служители на тази длъжност с най-ниски оценки, уволнението е законно. К. В. Г. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса „необходимо ли е работодателят да спазва установената от самия него процедура за извършване на подбор и ако не се спазват посочените критерии за оценяване основание ли е това за отмяна на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение”. Въпросът е поставен във връзка с оплакването, че ищецът /касатор/ не е оценен правилно по показателя „владеене на чужди езици”. Прилага съдебна практика. ВКС намира, че поставеният въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не касае законосъобразността на използваните от работодателя критерии за подбор, а конкретна оценка на служителя при проведения подбор. М. или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства - т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Дали оценката на касатора по показателя „допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност” е извършена съобразно удостоверено с документи владеене на повече от един чужд език, е фактически, а не правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Водим от горното ВКС