Определение № 247 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1029/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано e по частна касационна жалба на В. Р. Р., в качеството му на освободен синдик на „Ж.С.Груп” ООД /н/, [населено място], срещу определение №785 от 12.03.2020г. по ч.гр.д.№6036/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 03.09.2019г. по т.д. №48/2011г. на Врачански окръжен съд, в частта, с която на основание чл.657, ал.2 от ТЗ, същият е освободен като синдик на дружеството. Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба, поради което иска неговата отмяна. Прави оплакване, че с определението на въззивния съд е въведено ново основание за освобождаването му като синдик / неотдаване под наем на процесния апартамент/, което е недопустимо, тъй като възззивният съд е обвързан от основанията, посочени от съда по несъстоятелността и следва да коментира само тях, без да добавя нови. Счита за неправилно становището на въззивния съд, че от неизпълнението на правомощията му да развали договора с оценителя и да свика събрание на кредиторите за избор на нов оценител са последвали значителни неблагоприятни последици за надлежното развитие на производството по несъстоятелност. Излага доводи, че съдът не е обсъдил депозираното становище на мажоритарния кредитор „Никитос пропъртис“ ЕООД, че именно кредиторът, без да уведомява синдика, е настоявал да не се изготвя оценка, тъй като не са приключили съдебните производства за установяване на размера и привилегиите на вземанията в производството по несъстоятелност. Поради това продажбата на апартамента не била належаща, тъй като сумата не можела да бъде разпределена, а наред с това кредиторите били сключили договор по чл.740 от ТЗ. Счита,че необсъждането на становището на мажоритарния кредитор по жалбата му представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че не е следвало да превежда на кредиторите сумата по частичната сметка за разпределение, а същата следва да бъде изплатена след приключване на производствата по подадените до ВКС жалби срещу определението на САС за изменение на сметката. Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК вр. чл.657, ал.5 от ТЗ. За да потвърди първоинстанционното определение за освобождаване на синдика по чл.657, ал.2 от ТЗ, решаващият състав е достигнал до извода, че липсата на дейност на синдика, повече от три години във връзка с извършване оценката на единствения дълготраен актив на дружеството, при това с най-висока стойност от всички активи, както и неизпълнението на сметката за разпределение, представляват груби и особено укорими неизпълнения на задълженията, съществени и със значителни неблагоприятни последици за надлежното развитие на производството по несъстоятелност и следва да бъдат санкционирани по реда на чл.657, ал.2 от ТЗ, с освобождаване на синдика. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател е формулирал следните въпроси, които е определил като значими за изхода на делото: „1. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? 2. Необсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото /дори при формалното изброяване на част от тях/ представлява ли нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК? 3. Какви са материално – правните предпоставки за освобождаване на синдика на основание чл.657 ал.2 от ТЗ? 4. Във всяка една от двете хипотези по чл.657 ал.2 от ТЗ в какво следва да се изразява поведението на синдика – действие или бездействие? 5. Каква следва да бъде формата на вина? 6. От значение ли е характерът на неизпълненото задължение, респ. действието или бездействието? 7. От значение ли е системността или еднократния характер на неизпълнението? 8.Необходимо ли е то да причинява реални вреди или е достатъчно да създава реална опасност от увреждане на интересите на кредиторите и/или на длъжника или е достатъчно незначително застрашаване на интересите на един кредитор? 9. От значение ли е обстоятелството, че макар действието или бездействието на синдика да не е в интерес на един кредитор, то цели охраняване законните интереси на всички останали кредитори, на длъжника и неговите работници, съгласно чл.607 ал.2 от ТЗ? 10. Следва ли съдът да излага мотиви относно всички обстоятелства, изложени по – горе / като посочи деянието, в какво се изразяват конкретните неблагоприятни последици, причинната връзка между тях и наличието на вина/ или е достатъчно да посочи, че са извършени „груби и особено укорими неизпълнения на задълженията, съществени и със значителни неблагоприятни последици за надлежното развитие на производството по несъстоятелност“? 11. Осъществените от синдика действия или бездействия могат ли да бъдат квалифицирани като неизпълнение на вменените му задължения и да имат вредоносен характер по отношение на длъжника и неговите кредитори, ако забавянето при провеждане на осребряването на недвижими активи, включени в масата, се дължи на обективни причини? 12. При осъществяване на инстанционния контрол върху определението по чл.657 ал.2 от ТЗ въззивният съд обвързан ли е от основанията, на които съдът по несъстоятелността е освободил синдика или може да приеме, че са налице и други основания? 13. Забавянето за изплащане на суми по сметка за разпределение може ли да представлява неизпълнение на задълженията на синдика, което да обоснове налагането на най – тежката санкция по чл.657 ал.2 от ТЗ? 14. Законосъобразно ли е, с цел охраняване интересите на всички кредитори и на длъжника, синдикът да отложи превеждането на сумите по сметка за разпределение до произнасяне на компетентния съд по молба за отмяна на влязлото в сила определение за одобряване на сметката, както и по исковата молба за прогласяване на неговата нищожност? Допускането на касационно обжалване по първите два въпроса се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителните разяснения в ТР №1 от 04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решение №390/26.06.2015г. по гр.д.№7568/2013г. на ВКС, ГК, ІVг. о., решение №190/07.02.2018г. по гр.д. №180/2017г. на ВКС, ГК, ІVг. о., решение №287/01.02.2017г. по гр. д. №1798/2016г. на ВКС, ГК, ІVг. о., решение №68/24.04.2013г. по т. д. №78/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и много други посочени от касатора решения по чл.290 от ГПК. Касаторът поддържа също, че останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл.657 ал.2 от ТЗ е формулирана безкрайно абстрактно и не съдържа никакви конкретни критерии за приложението й, което поражда затруднения при тълкуването и прилагането на същата разпоредба. По въпроса по т.12 от изложението поддържа и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с определение №59 от 23.01.2018г. по ч.т.д.№2826/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Първите два от формулираните в изложението въпроси са обуславящи за изхода на спора, но по тях частният касационен жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В цитираните от жалбоподателя решения на ВКС е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК. Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички данни и доказателства по делото, относими към констатираните от първоинстанционния съд основания за освобождаване на синдика, както и по направените в частната жалба оплаквания и доводи. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не се е произнесъл по направените с частната жалба доказателствени искания и по представеното становище на един от кредиторите на несъстоятелността. Към частната жалба се представени писмени доказателства, които вече са били представени в хода на производството по несъстоятелност, а кредиторът, представил становище, няма качество на насрещна страна в производството по обжалване на определението за освобождаване на синдика. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановения съдебен акт. Следващите осем въпроса могат да бъдат обобщени като въпроси относно предпоставките за освобождаване на синдика по реда на чл.657 ал.2 от ТЗ. Въпросите, макар и свързани с предмета на спора, са хипотетично и общо формулирани, без да отчитат решаващите изводи на съда и специфичните за делото обстоятелства. Касаторът не е обосновал наличието и на въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. правният въпрос е "от значение за точното прилагане на закона", когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. От „значение за развитието на правото" е произнасянето на ВКС, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Целта е да бъде създадена съдебна практика по прилагането им, респ. да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика, нуждаеща се от промяна или осъвременяване по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са изложени, нито е налице непълнота или противоречие в закона, налагащи създаването на съдебна практика по правните въпроси. Нещо повече, по приложението на разпоредбата е създадена трайно установена и непротиворечива практика на съдилищата, част от която е цитирал самият касатор. От текста на чл.657 ал.2 от ТЗ ясно следва, че във всеки отделен случай за да освободи синдика, съдът трябва да установи конкретните факти и да прецени по какъв начин действията, респ. бездействията на синдика се отразяват върху масата на несъстоятелността и развитието на производството по несъстоятелност. В обхвата на проверката се включва цялостното поведение на синдика, извършените от него действия и съответствието им с разпоредбите на ТЗ, указанията на съда и взетите от събранието на кредиторите решения, както и неизпълнението на нормативно установените му задължения, тоест бездействието му. За приложение на това основание не е необходимо да са установени реално причинени от синдика вреди на длъжника или на кредиторите/вредите са елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на синдика по чл.663,ал.3 от ТЗ/, а е достатъчна и констатация за застрашаване на техните интереси. Единадесетият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото не съответства на мотивите на въззивния съд. Въззивната инстанция не е споделила доводите на жалбоподателя,че забавянето му при провеждането на осребряването на единствения недвижим имот на дружеството - длъжник се дължи на обективни причини и в частност бездействие на оценителя, а е приела, че е изцяло в правомощията на синдика да организира и контролира работата по осребряване на имуществото, включително чрез оказване на съдействие на оценителя за провеждане на оглед на имота. Дванадесетият въпрос относно това дали въззивният съд при осъществяване на инстанционния контрол е обвързан от основанията, на които съдът по несъстоятелността е освободил синдика,се поставя оглед оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд е въвел нови основания за освобождаването му като синдик, които не са били обсъдени от съда по несъстоятелността. Това оплакване не съответства на данните по делото. Съставът на САС е обсъдил двете изложени от първоинстанционния съд основания за освобождаване на синдика - неизпълнение на решението на събранието на кредиторите за извършване на опис, оценка и продажба на притежавания от дружеството – длъжник апартамент в [населено място] и неизпълнение на влязлото в сила определение №737 от 06.12.2018г. по т.д.№48/2011г. на Врачански окръжен съд, с което е одобрена сметката за разпределение. Констатацията, че масата на несъстоятелността е търпяла лишения от следващите се от недвижимия имот приходи от наеми, е изтъкната само като аргумент за значимостта на бездействието на синдика да обезпечи владението върху апартамента, което е било необходима предпоставка за провеждането на оглед и оценка на същия. По този начин съдът не е излязъл извън пределите на дължимата проверка за наличието на установените от първоинстанционния съд нарушения. Тринадесетият и четиринадесетият въпроси изразяват несъгласието на частния жалбоподател с констатациите на съда относно наличието и тежестта на извършеното от него нарушение – забава при изплащането на суми по сметката за разпределение. Проверката на тези констатации е извън приложното поле на производството по селекция на частните касационни жалби. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, биха обусловили необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в частната касационна жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд