Определение № 604 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2759/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Евробилд“ ООД, представлявано от управителя Т. Я., чрез адв. П. В., АК-Бургас, срещу въззивно решение № 42 от 04.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 482/2022 г. на Окръжен съд - Враца, I-ви въззивен гр. състав, в частта, с която, като се потвърждава първоинстанционното решение от 12.08.2021 г. по гр. д. № 281/2020 г. на Районен съд - Козлодуй, са уважени предявените срещу дружеството искове с правно основание чл. 200 КТ до размер на сумите: 171 726,56 лв. за ищцата В. В. К.; 120 836,56 лв. за Ц. Н. К. и 120 836,56 лв. за В. Н. Н. – представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от трудова злополука, при която е настъпила смъртта на наследодателя им Н. Ц. К., починал на 16.12.2019 г., като е присъдена и законната лихва от датата на смъртта до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му осъдителна част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение и преразглеждане на спора, вкл. ревизиране на въпроса за дължимите разноски по делото. Изложените съображения се свеждат до несъгласие с формираните изводи относно неоснователността на въведеното твърдение за допусната груба небрежност от работника, както и неправилна оценка на критериите от значение за определяне на дължимите обезщетения съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /цитирани са конкретни решения/. Уточнени и конкретизирани, съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси се свеждат до:

1. Съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение в хипотезата на настъпила смърт при условията на трудова злополука, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях;

2. Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните, да обоснове решението си;

3. Правомощията на въззивния съд при констатирани непълноти или неточности в доклада по чл. 146 ГПК, съответно при необходимост от изясняване на релевантни за делото въпроси, които са от компетентността на вещо лице;

4. Предпоставките за изключване или намаляване на отговорността по смисъла на чл. 201 КТ.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ищците В. В. К., Ц. Н. К. и В. Н. Н., заедно представлявани от адв. Ив. Й., АК-София. Същите изразяват становище за необоснованост на поддържаните предпоставки за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на жалбата по същество. Пълномощникът моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД не взема становище.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (въззивно решение по иск с правно основание чл. 200 КТ с цена над 5 000 лв.), с оглед на което е процесуално допустима.

В мотивите си въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че на 16.12.2019 г. наследодателят на ищците Н. К. /съпруг на В. К. и баща на Ц. К. и В. Н./ е загинал при трудова злополука по време на работа като „арматурист“ при ответника „Евробилд“ ООД, с което дружество е бил във валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор от 07.03.2019 г. Злополуката е декларирана от работодателя по реда на чл. 55 КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, като е призната за трудова от органа по чл. 60, ал. 1 КСО. На база изложеното е възприет изводът за установеност на предпоставките за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ.

С оглед на представените писмени доказателства относно злополуката, леталният край е причинен от травматично увреждане на здравето, настъпило по време и във връзка с извършваната работа. Пострадалият работник е участвал в изпълнението на проект „R-10: Изграждане на Фаза 1 на Национално хранилище за погребване на РАО, площадка „Радиана“, подобект Подвижен покрив. Около 10.00 ч. на 16.12.2019 г. К., заедно с още четирима негови колеги, са получили задача да внесат 10 бр. железни пръти М25 с дължина 12 м. вътре в арматурната конструкция, привързана с арматурна тел, след което трябвало да извършат монтаж на армировката на фундамент на подвижен покрив. При внасянето на осмия прът работниците усетили, че арматурната конструкция поддава и започва да пада на една страна, като К. бил затиснат от конструкцията, което довело до причиняването на тежка гръдна травма: многофрагментно счупване на ребра двустранно и кръвоизлив двустранно от гръдната кухина.

За да отхвърли въведеното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя поради допусната груба небрежност от работника, въззивният съдебен състав съобразява, че такава ще е налице единствено когато пострадалият е проявил липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижата, каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира, и в резултат от какви негови действия е настъпила вредата, като доказателствената тежест за установяване наличието на груба небрежност е върху работодателя.

В тази връзка в мотивите към обжалваното решение е поставен акцент върху това, че макар и работникът да е притежавал най-високата квалификационна степен за заеманата длъжност, то работодателят не е ангажирал доказателства, които да обосновават приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. Изрично е подчертано, че не се установява на пострадалия да са възлагани конкретни ръководни функции, като събраните свидетелски показания сочат единствено на това, че К. е бил най-опитен и квалифициран сред работниците, които са били на обекта в момента на злополуката. Няма данни същият да е извършил нарушения на възложената му работа, които да са довели до компрометиране на срутилата се конструкция. Не са ангажирани никакви доказателства за пренебрегнати от пострадалия правила за безопасност, а не се и установява същият да е могъл да предприеме конкретни действия за предотвратяване на инцидента.

Напротив, съгласно заключението на вещото лице, падналата конструкция е била изградена от заготвена предварителна в арматурен двор армировка, съобразно спецификацията на армировката в армировъчния план от конструктивния проект. В деня на инцидента, около 09.00-09.30 часа, техническият ръководител Н. Ч. и техникът „строителство и архитектура“ Д. М. са влезли във фундамента, за да извършат предварителна проверка за безопасността на работните места, включително да проверят дали са спазени размерите по работния чертеж, както и за видими дефекти. По време на проверката на конструкцията не са установени видими следи за неустойчивост, след което работниците К., Й., Н., Ф. и Д. Н. е трябвало да внесат 10 бр. железни пръти Н25 с дължина 12 метра вътре в изградената от армировка конструкция. Вещото лице е констатирало, че в плана за безопасност и здраве, работен проект – част Конструктивна, заповедна книга, инструкция за безопасна работа – начини за укрепване и осигуряване на арматурните скелети на фундаментите под подвижен покрив преди монтиране на кофражните форми срещу тяхното преобръщане и падане не са указани последователността на монтиране на армировката на място, а от своя страна координаторът по безопасност и здраве консорциум – „Радиана МСВ 2015“, не е разгледал плана за безопасност и здраве, за да се поиска преработка на същия съгласно особеностите на обекта. Становището на вещото лице е, че координаторът по безопасност и здраве е неглижирал задълженията си. В същото време експертът изтъква, че въпреки посочените пропуски, началникът на обекта, съвместно с пострадалия К., са предприели действия във връзка с осигуряване на устойчивост на монтираната до момента армировка. Наблегнал е върху особеността, че процесният обект е пръв от такъв тип в България и за него няма установени, разработени и използвани стандарти относно осигуряване срещу падане и преобръщане на армировъчните скелети. Това според вещото лице е следвало да бъде направено от одобрилите проекта и издали разрешението, респективно от проектантите чрез предвиждане на технология за монтаж на армировката, както и мерки за предпазване в плана за безопасност и здраве.

Съгласно мотивите към въззивното решение, за доизясняване механизма на инцидента е изслушано и допълнително заключение, което не е оспорено от страните и се възприема от съдебния състав. Становището е, че при комбинирания механизиран и ръчен кофраж на долните надлъжни 12 метрови пръти между стремената контактът в техните вертикални клонове е неизбежен и това е причина за въздействия върху вързания и неукрепен скелет, загубата на неговата устойчивост и верижното му разрушаване, което обхваща събарянето на прътите извън зоната на скелета поради тяхното непрекъснато хоризонтално свързване чрез външните укрепващи пръти и тази форма на загуба на равновесие в строителната практика се дефинира като прогресивен колапс тип „домино“. При прегледа на проекта по част конструктивна, фаза „Технически проект“ е установено, че той е изпълним само след разработване на технология за изпълнение на всички СМР, включващи укрепителни работи и етапност във височина, тоест работен проект, а в случая такива мероприятия не са изпълнени.

В тази връзка е коментирана и извършената констатация в протокола за разследване на трудовата злополука, а именно, че работодателят „Евробилд“ ООД е допуснал до работа пострадалите лица да изпълняват монтаж на арматура на фундамент подкранов път, без да е предвидил и указал начините за укрепване и осигуряване на арматурните скелети на фундаментите, като по този начин е изложил на риск живота и здравето на работещите на обекта.

На база така събрания доказателствен материал решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на възражението за съпричиняване е обоснован с извода, че отговорността на ответника като работодател за настъпилата трудова злополука не може да бъде обсъждана и намалявана заради факта, че процесният строителен обект е първи от този вид в България и че в проектирането и изграждането му са участвали и други дружества /освен ответното/, тъй като именно работодателят е този, който носи отговорността да осигури на работниците си здравословни и безопасни условия на труд.

При произнасяне по размера на дължимите обезщетения, въззивната инстанция е съобразила извършеното изменение на предявените искове пред окръжния съд чрез намаляване на размера на всеки един от тях от сумата 250 000 лв. на сумата 210 863 лв. Отчетено е и извършеното признание за изплатени застрахователни суми от „Булстрад Виена И. Груп“ АД в размер на 39 136,44 лв. за всеки един от ищците.

След обсъждане на изслушаните свидетелски показания е възприета констатацията, че преди инцидента ищците и починалият работник са били традиционно, задружно и сплотено българско семейство, отношенията в което са били основани на обич, уважение, доверие и взаимна грижа. Пострадалият и съпругата му са имали продължителен и щастлив брак и са живели в хармония и разбирателство. Загубата на партньор ѝ е причинила неимоверни болки и страдания, като я е лишила от неговата привързаност, морална и материална подкрепа в напреднала възраст, в която е имала най-голяма потребност от такива. С оглед на това, въззивната инстанция е определила справедливото обезщетение за преживялата съпруга в размер на сумата 210 863 лв., от която е приспаднал полученото застрахователно обезщетение и е уважил претенцията до размера от 171 726,56 лв. Отчитайки обстоятелството, че към датата на инцидента децата на загиналия са в зряла възраст, имат свои семейства и деца, материално са обезпечени и живеят самостоятелно, съдебният състав е оценил претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 160 000 лв. От този размер е приспаднал изплатените суми от застрахователя и е осъдил ответното дружество за разликата от сумата 120 836,56 лв. за всеки от тях.

При тези мотиви на обжалвания съдебен акт настоящият състав счита, че е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите от т. 1 към изложението на касатора /уточнени от настоящата инстанция/, а именно: относно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение в хипотезата на настъпила смърт при условията на трудова злополука, съответно за задължението на въззивния съд да изложи конкретни мотиви във връзка с тях. Касационното обжалване следва да се допусне, за да бъде извършена проверка за евентуално противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 163 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., № 230 от 04.12.2017 г. по гр. д. № 4874/2016 г., IV г. о., както и цитираните в тях.

Останалите повдигнати въпроси не обосновават поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, поради което изложените във връзка с тях доводи и оплаквания ще бъдат взети предвид и обсъдени при разрешаване на спора по същество.

С оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната му част, на касатора „Евробилд“ ООД следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба, която с оглед обжалваемия интерес е в размер на 8 267,99 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

На 01.02.2024 г. е постъпила молба от касатора „Евробилд“ ООД, чрез адв. В. с искане за спиране на настоящото производството до постановяване на тълкувателно решение по т.дело №1/2023 г. на ОСГК на ВКС, образувано по въпросите:“ При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл.200, ал.3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/ или пенсията по обществено осигуряване и „Когато съдът присъжда обезщетение за търпените неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ?.

Настоящия състав като разгледа искането, съобрази, че образуваното т.дело №1/20023 г. на ОСГК на ВКС е по преформулиран въпрос относно това когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, съгласно чл.200, ал.3 КТ и предмета на настоящото делото, намира, че не е налице основание по аргумент от чл.292 ГПК за спирането му. Въпросът, поставен за отговор в т.дело №1/2023 г. на ОСГК на ВКС се отнася до случаи на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ и приспадане или не от неговия размер на полученото от пострадалия обезщетение по обществено осигуряване и каквото в случая не се и твърди да е получавано, като в настоящия случай има присъдено и приспаднато застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, което е различно от това обезщетение по обществено осигуряване на основание КСО.

Воден от гореизложеното, ВКС, състав на четвърто г. о.