Определение № 1678 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3997/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД [населено място] против решение № 370/11.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 318/2024 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че в периода 2009 г. - 09.12.2016 г. между страните са били сключвани допълнителни споразумения с №№101/27.04.2009 г., 183а/05.07.2009 г., 627/27.10.2011 г., 343/30.05.2012 г., 676/02.10.2010 г., 523/11.09.2014 г., 481/20.07.2015 г., 920/06.11.2015 г. и 94/06.07.2016 г., в които се сочи че ищцата заема длъжността „медицинска сестра“. С допълнително споразумение №60/20.01.2017 г. страните са договорили изменение на сключения между тях трудов договор, считано от 01.01.2017 г., като ищцата заема длъжността „медицински регистратор в ООД“. Длъжността „медицински регистратор в ООД“ ищцата заема и според допълнителните споразумения №№60/20.01.2017 г., 193/23.05.2017 г., 36/11.01.2018г, 186/14.05.2018г, 85/18.06.2019г и 101/10.07.2019г. Чрез допълнително споразумение №66/16.01.2020 г. страните са уговорили подробно описаните изменения на трудовия договор, като са посочили, че ищцата ще заема длъжността „медицинска сестра“ в 01019103 – Образна сестри, с код от НКПД 13426014. Длъжността „медицинска сестра“ се заема от ищцата и съгласно допълнителните споразумения №№132/01.06.2020 г. и 2 90/01.06.2021 г. На 03.06.2020 г. въззиваемата е подписала длъжностна характеристика за „медицински секретар“. Със заповед №20а/17.01.2022 г. на ищцата, с посочена длъжност – „Медицинска сестра“ в „01019103 – Образна сестри“, е разрешено ползването на платен годишен отпуск от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. Със заповед №55/04.03.2022 г. на управителя на СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД е закрит щата за длъжността „медицински секретар“ в „Отделение за образна диагностика“ в СБАЛО „Свети Мина“ ЕООД. При прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата не е извършен подбор, тъй като комисията е констатирала липса на лица, между които да се извърши подбор по реда на чл.329 КТ. Съдът е приел, че с последно сключеното преди заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение допълнително споразумение №90/01.06.2021 г. трудовия договор е изменен, като страните са постигнали изрично съгласие ищцата да заема длъжността „медицинска сестра в 01019103 – Образна сестри“, с код от НКПД 2221 6001. Оттук съдът е приел за неоснователни доводите, че с това споразумение не била променена ищцовата длъжност. След като по допълнително споразумение №188/09.12.2016 г. ищцата е заемала длъжността „медицински секретар“, а според последно сключеното допълнително споразумение вече е на длъжност „медицинска сестра“, съдът е приел, че е налице изменение на длъжността на ищцата, поради което липсват основания да се приеме, че същата е заемала друга длъжност, освен посочената в цитираното допълнително споразумение от 01.06.2021 г. Фактът, че през годините, с посочените по-горе множество допълнителни споразумения, ищцата е изпълнявала длъжността „медицински секретар“ изобщо не означава, че и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е заемала посочената длъжност. Прието е като краен извод, че уволнението е незаконосъобразно, понеже работодателят не е доказал нито премахването на споменатата длъжност от щатните разписания, нито е доказал извършването на подбор по реда на чл.329 КТ. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочените въпроси се обосновават с твърдението на ответника по делото /касатор в настоящото производство/, че отделението, в което е работила ищцата притежава относителна самостоятелност и като такова представлява самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието, като от тези фактически доводи се прави извод за липсата от извършването на подбор по реда на чл.329 КТ. От фактическа страна съдът е приел, че в ответното дружество работят по щатно разписание 45 лица на длъжността „медицинска сестра“, длъжност, на която е работила преди уволнението и ищцата по делото. Въпросите, поставени от касатора са фактически, доколкото съдът е приел,че болничното отделение в което е работила ищцата не е обособено структурна звено в рамките на предприятието, като дали в конкретния случай това е така е въпрос на фактите по спора, а не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите доводи в изложението касаят спора по същество и не представляват правни въпроси, което водят до наличие на касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. Предвид изложеното, обжалването не следва да се допуска, като в полза на ответника в касационното производство следва да се присъди сумата 850 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС