Определение № 184 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2257/2014 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Ю.”-ООД, представлявано от управителя К. Б., приподписана от адв.С. Г., срещу решение № 3008/24.07.2013 г. по гр.д.№ 414/2013 г. на окръжен съд-Б.. Ответникът по касационната жалба С. Н. И. в писмен отговор, подаден чрез адв.Г. Д. я оспорва.Претендира разноски. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, но е недопустима с оглед цената на иска, който е предмет на разглеждане. Срещу касатора е бил предявен иск с правно основание чл. 224 ал.1 КТ, като в пункт 3 от исковата молба е поискано осъждането му да заплати сумата 2 346,44 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, в периода 29.06.2004 г.-01.07.2010 г., а в пункт 4 – сумата 156 лв., в периода 05.07.2010 г.-01.03.2011 г. С решение № 190/09.01.2013 г. по гр.д.№ 781/2012 г. районен съд-Б. е уважил исковете общо до размер на сумата 1340,80 лв., за 72 дни неползван платен годишен отпуск в периода 29.06.2004 г.-01.03.2011 г. и го е отхвърлил в останалата част. В частите относно произнасянето по другите обективно съединени искове и в отхвърлителната част относно този иск същото е влязло в сила. С въззивното решение същото е потвърдено в обжалваната част. Съгласно чл. 280 ал.2 ГПК, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 17.12.2013г. Предмет на настоящото дело са предявените осъдителни искове с цена съответно от 2 346,44 лв. и 156 лв.,определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК, като спорът е гражданскоправен. Въззивното съдебно решение в частите относно искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според посочената ограничителна разпоредба. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Ответникът по касационната жалба е претендирал разноските, направени в това производство.За установяването им е представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено,че е заплатил в брой сумата 700 лв. за оказаната му адвокатска защита и списък на разноските. Следва същите да му бъдат присъдени с оглед изхода на делото на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,