Определение № 467 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. А., чрез пълномощника си адв. А. М. против решение № 7173/24.10.2019 г. по гр.д. № 9518/2019 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 75472/26.03.2019 г. по гр.д. № 32849/2018 г. по описа на СРС, 141 състав, е отхвърлен, предявения от В. К. А. срещу „Миланови и син“ ООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ от длъжността „носач-товарач на стоки“, извършено със заповед № 012 от 15.03.2018 г. на управителя на дружеството. Исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ не са били предмет на въззивно обжалване, доколкото по тях не е налице произнасяне от първоинстанционният съд, въпреки дадените от въззивната инстанция указания за преценка за провеждане на производство по чл.247 ГПК, доколкото е налице хипотеза на обусляващ и обусловен иск, в който случай обективното съединяване на искове е кумулативно. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд не е отстранил допуснатите от първата инстанция нарушения на разпоредбата на чл.146 ГПК във връзка с разпределението на доказателствената тежест по делото и във връзка с допускането на поискани от ищеца доказателствени средства за опровергаване на свидетелските показания, събрани по искане на ответника. На следващо място се поддържа и неправилност на изводите на въззивния съд за неопровергаване от страна на ищеца на презумпцията за добросъвестност, установена в чл.8 КТ, за извършен законосъобразен подбор по чл.329 КТ и съответно за неотносимост към законността на процесното уволнение на възражението на ищеца за липса на мотиви в атакуваната заповед. В изложението се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 150/11.06.2015 г. по гр.д. № 5166/2014 г. на III г.о., решение № 54/21.02.2012 г. по гр.д. № 865/2011 г. на III г.о., решение № 425/18.10.2011 г. по гр.д. № 1966/2010 г. на IV г.о., както и Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като по отношение на допълнителния критерий по т.3 на чл.280 ГПК не е изложена мотивирана обосновка. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на решението. Ответникът „Миланов и Син“ ООД, представляван от адв. С. Х., в отговор на касационната жалба излага подробни доводи за липсата на посочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, въззивният съд е приел, че наведените от ищеца твърдения за незаконност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата, са неоснователни. Посочил е, че изискванията за законност на уволнението в тази хипотеза са следните: да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеща, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; съкращението да е реално; да е налице към момента на уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реално фактическото съкращаване и да е извършено по съответния ред и от компетентния орган. По отношение на първото възражение на ищеца е посочил, че при приложимото в процесния случай основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, не е необходимо работодателят да излага мотиви, тъй като то е пределно ясно и конкретно. Противно на твърденията на ищеца, законодателят не е предвидил изискване по отношение на съдържанието на уволнителната заповед по чл.328, ал.1, т.2 КТ, изразяващо се в задължение за работодателя да посочи качествата, които не притежава уволнения работник и качествата, които притежава избрания в резултат на подбора работник. По отношение на доводите, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор, въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя е да докаже правомерността на извършения подбор като установи извършването на действия по сравняване качествата на всички лица, упражняващи трудовата функция, която се премахва и прилагане на критериите на чл.329, ал.1 КТ. Когато тези констатации са оспорени от работника или служителя, както е и в конкретния случай, работодателят трябва да докаже посредством пълно доказване законността на проведения подбор, каквото доказване въззивният съд е приел за проведено от страна на ответника, чрез ангажираните от него гласни доказателствени средства и обективираните в протокола за подбор факти, които преценени в съвкупност водят до извод, че работодателят е извършил оценка на работата на всеки участник в подбора, както е и съпоставил приетите показатели за изпълнение на законовите критерии и при извършеното сравнение правилно е приел кои от работниците имат по-висока квалификация и работят по-добре. По релевирания от ищеца довод за злоупотреба с право, въззвният съд е приел, че установените по делото факти / решение на работодателя за съкращаване на щата от 05.02.2018 г.; извършване на подбор на 19.02.2018 г. постъпване на сигнал от ищеца до Инспекция по труда на 16.02.2018 г. и уведомяване на работодателя за образуваната срещу него проверка на 24.02.2018 г./ обуславят единствения възможен извод за липса на причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и упражняването на правото на работодателя по чл.328, ал.1, т.2 КТ. При липсата на доказателства, че целта на работодателя е била да уволни ищеца, а не да осигури по-високо квалифицирано изпълнение на възложената работа, съдът е приел за неоснователно релевираното възражение за злоупотреба с право. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: С първия и втория въпрос /обусловен от отговора на първия/, се пита, длъжен ли е работодателят да изложи мотиви в заповедта за прекратяване на правоотношението, поради съкращаване на щата, които мотиви да са относно извършения подбор и процесуално допустимо ли е да се провежда доказване на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.2 КТ, когато в заповедта за прекратяване на правоотношението поради съкращаване на щата, не са посочени никакви мотиви, съдържащи факти от основанието на чл.328, ал.1, т.2 КТ. По отношение на тези въпроси е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото са обусловили изводите на въззивния съд относно необходимото съдържание на заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата за да може да бъде извършена преценката на нейната законосъобразност. Не са налице обаче допълнителните критерии за допускане на касационно обжалване, тъй като противно на доводите на касатора, изводите на въззивния съд са съобразени изцяло с непротиворечива практика на ВКС по поставения първи въпрос /решение № 93 от 08.04.2011 г. по гр.д. № 1141/2010 г., решение № 292/19.12.2011 г. по гр.д. № 146/2011 г., и двете на III г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/ и не са в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, доколкото последните са неотносими към настоящия правен спор, тъй като в тях е даден отговор на въпроса длъжен ли е работодателят да мотивира уволнителният акт по чл.328, ал.1, т.5 КТ, т.е. при различно от настоящото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Не е налице и сочения от касатора допълнителен критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно втория въпрос, тъй като допълнителната предпоставка е формално изложена, без мотиви в какво конкретно се изразява нейното проявление. Третият въпрос, за който се поддържа допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е свързан с приложимостта на чл.9 от Закона за защита от дискриминация, в случаите когато работникът е доказал факти, от които може да се направи извод, че работодателят го е уволнил на формално правно основание, а действителният мотив е бил поради подаване на сигнал от работника до Инспекцията по труда за нарушения на трудовото законодателство. Този въпрос изобщо не е разглеждан от въззивния съд и съответно не е обусловил правните му изводи за неоснователност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, т.е. няма характер на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Четвъртият въпрос, за който се поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се отнася до задълженията на въззивния съд в случаите когато по делото не е направен доклад по реда на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд и по-конкретно дали въззивният съд е длъжен да изготви доклад на делото. Противно на доводите в касационната жалба и изложението, в конкретния случай от първоинстанционният съд е изготвен пълен и точен доклад по делото, съдържащ обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните, правната им квалификация, както и разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване от страните факти, поради което за въззивният съд не е възникнало задължение /при наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада/ да дава указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд се е съобразил изцяло със задължителните указания, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. не е налице допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления и с практиката на ВКС. Накрая, неоснователно се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Според касатора, очевидната неправилност на решението следва от неправилното приложение на материалноправните норми относно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и относно законосъобразното извършване на подбор по чл.329 КТ. При това положение не се установяват хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност на решението - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените от касатора съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, но хипотезата на чл.280, ал.2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл.281, т.3 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат своевременно поисканите разноски по делото. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касационната жалба, тъй като по делото не са представени доказателства за извършени разноски в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,