Решение № 3507 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Районна Здравноосигурителна каса гр. Бургас против Решение № 5917/01.07.2025 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 317/2025 г. Твърди се, че решението е неправилно, защото е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На това основание се иска неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – Аптеки Лили ООД в отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски, които са направени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният административен съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 02/РД 25-190/06.02.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която е констатирано нарушение по договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК № 022221/17.01.2024г. и е наложена санкция „финансова неустойка“ по чл.49 ал.1 т.9 б.А от договора в размер 150 лв. Съдът е установил, че Аптеки Лили ООД и Национална здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК – Бургас, са сключили индивидуален договор № 022221/17.01.2024г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, а към настоящия момент е действащ нов договор № 022221/23.01.2025г. Предмет на контрол са били дейности извършени през 2024г., т.е. при действието на договор № 022221/17.01.2024г. Съгласно чл.51 ал.2 от договор № 022221/23.01.2025г., процедурите за контрол се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнение на предходния договор между страните за изминал период до една година от сключване на този договор, а в ал.3 е посочено, че санкциите в случаите по ал.2 се определят от договора, действал към момента на извършване на нарушението. Във връзка с подаден сигнал е извършена проверка на аптеката и констатирано нарушение като изпълнител на ИД, че не разполага с предписан продукт, и въпреки задължението му да осигури същия в срок от 24 часа, е направил необоснован отказ за изпълнение на електронно предписание. Контролният екип достигнал до извод за допуснато нарушение на чл.18 ал.1 т.7, във вр. с чл.15 ал.2 от ИД № 02221/17.01.2024г. В резултат на жалбоподателя са дадени препоръки да спазва условията за отпускане на лекарства и е направено предложение до директора на РЗОК Бургас за налагане на санкция на основание чл.49 ал.1 т.9 б.А от договор № 02221/17.01.2024г. – финансова неустойка в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.18 ал.1 т.7, във вр. с чл.15 ал.2 от същия договор. Протоколът е връчен на представител на жалбоподателя на 26.09.2024г. От дружеството, собственик на аптеката е подадено възражение срещу констатациите на контролиращия екип. В тази връзка се е произнесла арбитражна комисия, която след проведеното обсъждане с 5 гласа „против“ и 1 глас „за“ е взела решение за отхвърляне констатациите на контролиращия екип. Оспорената заповед е издадена в противоречие с решението на арбитражната комисия и е наложена финансова неустойка. За да отмени оспорената заповед, съдът приел допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта и неправилно приложение на материалния закон. Правните изводи са основани на разпоредбата на чл.45 от УРСИДЗЛП/ Условия и ред за сключване на индивидуални договори за доплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6,т.1 от ЗЛПХМ/, в която са посочени различните хипотези за налагане на санкция в случай на проведен арбитраж. В конкретния случай съдът приел, че е налице хипотезата, при която е проведен арбитраж, който взел решение за отхвърляне на констатациите на контрольорите за извършено нарушение, съответно за налагане на санкция, а разпоредбата на чл.53 ал.2 от УРСИДЗЛП предвижда прекратяване на производството по налагане на санкция за неизпълнение на ИД. Обоснован е правен извод, че в този случай за компетентният орган не е налице възможност за преценка, а е задължен в условията на обвързана компетентност при наличие на визираните предпоставки да прекрати производството. Съдът не е възприел доводите на административния орган да не се съобрази с решението на арбитражната комисия, защото решението не е своевременно изпратено до компетентния орган в предвидения срок в чл.44 ал.4 от УРСИДЗЛП 3-дневен срок от издаването му. Съдът приел този срок за инструктивен и факта, че решението на арбитражната комисия не е достигнало до директора на РЗОК в предвидения срок по чл.44 ал.4 от УРСИДЗЛП не било основание за налагане на санкция за нарушението. Според съда полагането на подписи от членовете на арбитражното комисия в по-късен момент е свързано с техническата организация по материализиране на решението и не влияе на момента на неговото постановяване. Релевантен в случая е моментът на вземане на решението, което именно е станало на проведеното заседание на комисията в предвидения двуседмичен срок. С 4 на 2 гласа с особено мнение от общо 6 членната комисия е взето решение за отхвърляне констатациите на проверяващия орган. Решението е правилно. Административен съд Бургас правилно и законосъобразно е преценил събраните в хода на производството доказателства и обосновал правен извод за приложение на разпоредбата на чл.53, ал.2 от УРСИДЗЛП /отм./, но действаща към момента на извършване на констатираното нарушение- м.08.2024г. Съгласно чл.53, ал.2 от УРСИДЗЛП /отм./, „