Определение № 666 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7391/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Г. И., срещу въззивно решение № 4640/19.06.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 7271/2013 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна В. И.С. чрез адв. З. Н., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, уважил и трите претенции. Съдът намери, че заповедта за дисциплинарно уволнение на В. С. е незаконна, защото наложеното му наказание е несъразмерно тежко на установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина. В изложението към касационната жалба е поставен единствено материалноправният въпрос: Следва ли при прилагането на чл. 189 КТ, за да се определи едно нарушение като тежко, да се изследва дисциплинарното минало на работника или служителя? Така поставен, въпросът е неотносим към постановеното от съда, който не е преценявал дисцилинарното минало на В. С. с оглед тежестта на допуснатото от него нарушение. В съответствие с правната норма – чл. 189 КТ съдът, при точно приложение на закона, е изследвал посоченото обстоятелство с оглед тежестта на наложеното от работодателя наказание. В този смисъл, няма и противоречие с постановеното от съдилищата в приложените от касатора съдебни актове; напротив, въззивният съд е изтълкувал чл. 189 КТ съответно на дадените разрешения в Р-55-12-ІV ГО, Р-163-12-ІV ГО, Р-1383-2006-ІV ГО, Р-1992-2006-ІІІ ГО на ВКС. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът