Определение № 163 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6516/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение03.02.2014 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1489/13.7.3013 г. по гр.д.№2029/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к., ІХІV-ти граждански състав, по касационна жалба, вх.№24706/05.9.2013 г., подадена от ищеца М. И. П. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител – адв.Д. З.. Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№24706/05.9.2013 г., подадена от ищеца М. И. П. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител – адв.Д. З., против въззивно решение №1489/13.7.3013 г. по гр.д.№2029/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.к., ІХІV-ти граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение №1496/11.4.2013 г. по гр.д.№12433/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, І граждански състав, в частта, с която са уважени предявените от М. И. П. против [фирма] - П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ, и посочените искове са отхвърлени. Въззивната инстанция е приела, че заповед №231/18.7.2012 г. не е била връчена изобщо на ищеца, както и че няма данни тя да е била изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Поради това е прието, че едностранното изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане срока за изпитване и след като заповедта не е произвела правно действие, трудовият договор се е трансформирал в безсрочен/чл.71, ал.2 КТ/. Прието и също така, че не е доказана тезата на ищеца трудовият договор да е бил прекратен от негова страна с отправяне на двумесечно предизвестие, доколкото поделото молба за отправяне на предизвестие, изходяща от ищеца, и получена от ответника не е представена. Въз основа на тези изводи е направен краен решаващ извод за неоснователност на исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. “Какви са пределите на разглеждане на фактическата обстановка от въззивния съд при сезиране за неправилност на първоинстанционното решение?”. Въпросът е обоснован с изложеното във въззивната жалба и изводите на окръжния съд. 2. “Какъв е обхватът на чл.195, ал.3 КТ при връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ?”, и 3. При наличието на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на какво основание се прекратява то ? Като основание за допускане на въззивното решение по касационно обжалване е посочена разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т. 1 и 3 ГПК. Сочи се съдебна практика. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация [фирма] - П., посредством процесуалния си представител – адв. Н. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорана ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивното решение следва да бъде допуснато по първия от поставените въпроси, тъй като решаващите изводи на съда за свързани с него. Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Цитирани разпоредби
9- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 287 ГПК
- чл. 195, ал. 3 КТ
- чл. 71, ал. 2 КТ
- чл. 280, ал. 1
- чл. 288
- чл. 344, ал. 1