Определение № 1849 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5448/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Медицински институт - МВР касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 2594/19.05.2023 г. по гр.д. № 1911/2023 г., с което е отменено решение № 8806 от 01.08.2022 г. по гр.д. № 58330/2021 г. на Софийски районен съд, и са уважени исковете на Д. М. Г. по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/.“ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и твърдения на ответника, посочени в отговора на въззивната жалба и препращащи към подробно описаните мотиви, развити в отговора на исковата молба, които имат значение за решението по делото?“ и 2/. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотивите си кои доказателства конкретно кредитира, съобразно твърденията на страните и на кои доказателства почива правният извод за крайния съдебен акт?“. Навежда се и основанието по чл.280, ал.1, т. 3, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. С писмения си отговор ответникът по касационната жалба Д. М. Г. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, СГС, ГО, ІІ- Г състав е приел по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, че в рамките на работодателската власт се включва правомощието за определяне броя и щатните разписания на заеманите при работодателя длъжности, включ. и правомощието за закриване на някои от тях. Промяната в съществуващите длъжности и техния брой се извършва с акт на работодателя или оправомощено лице, като следва да бъде отразена в щатното разписание в предприятието. За законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже положителния факт на реалното съкращение на щата, както и спазване на процедурните изисквания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, когато такива са налице (чл. 329 КТ, чл. 333 КТ). Счел е, че е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правно- нормативно обслужване“, като трудовият й договор е прекратен на основание съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. С заповед от 29.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи е съкратен щатът на МИ на МВР, като заеманата от ищцата длъжност е съкратена, което е отразено в представеното по делото щатно разписание. Посочил е, че доколкото за съкращаваната длъжност не са били налице повече от една щатни бройки, то работодателят не е следвало да извърши подбор, като видно от представените длъжностна характеристика за длъжността „началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правно- нормативно обслужване“, както и длъжностите характеристики за длъжностите „началник сектор“ в посочения отдел, функциите на съкратената длъжност не се покриват с функциите на длъжностите „началник сектор“, поради което длъжностите „началник отдел“ и „началник сектор“ не са сходни. Ето защо е приел за неоснователни възраженията на ищцата за опорочаване на процедурата по съкращаване на щата поради липсата на реално такова и не извършен подбор, като е споделил изложените в обжалваното решение подробни мотиви в тази насока. Приел е, че работодателят не е доказал обаче спазването на изискването на чл. 333, ал. 1, т.3 и ал.4 КТ. Относно предвидената в чл. 333, ал.1, т.3 КТ, предварителната закрила при уволнение е счел, че работниците, които боледуват от исхемична болест на сърцето, се ползват от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, като от представената по делото епикриза, се установявало, че ищцата страда от артериална хипертония, което е проява на исхемична болест на сърцето, както и от други заболявания, а именно - „тиреотоксикоза с дифузна гуша“, „метаболитен синдром“, които са декларирани от нея с твърдението, че представляват захарна болест, съгласно Наредба № 5. Доколкото липсвала яснота за този факт, то работодателят е бил длъжен преди уволнението да събере допълнителна информация за заболяването на ищцата, съответно, дали то е предметния обхват наредбата, което не е сторил. Поради това е счел, че в тежест на работодателя е било – при знание за това заболяване, да получи предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК и тъй като това не е сторено, уволнението следва да се приеме за незаконосъобразно. Посочил е, че е основателно и възражението на ищцата за нарушение на чл.333, ал.4 КТ, тъй като видно от представеното удостоверение от 09.05.2022 г., преди прекратяване на трудовия договор, ищцата е била член на Синдиката на служителите в МВР, считано от м.11.2020 г., като ежемесечно от заплатата работодателят е удържал сума за членски внос в посочения синдикат, съгласно фишовете за заплата. По делото липсвали доказателства за дадено съгласие на посочения синдикат във връзка с прекратяване на трудовия договор на ищцата, което представлява нарушение на чл.333, ал.4 КТ и води до незаконност на уволнението. Дори да се приемело, че ищцата е била член на друг синдикат- Национален синдикат на гражданската администрация в МВР, то от представеното решение на този синдикат не се установявало съгласието да е взето валидно, тъй като не е подписано от членовете на управителния му орган. Ето защо е заключил, че искът за отмяна на процесното уволнение е основателен и следва да бъде уважен. С оглед основателността на този иск са уважени и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. С оглед изхода на делото е приел, че ищецът не дължи в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 610 лв., поради което частната жалба не следва да бъде разглеждана. Ето защо е отменил изцяло първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, с което предявените искове са уважени, а частната жалба е оставена без разглеждане. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, относно които се твърди основанието по чл.280, ал1, т.1 ГПК. Така формулираните въпроси обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните. Произнасянето на съда по възраженията на страните включва установяването на фактите, на които съответната страна се позовава. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, събрани по делото. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените искове, въззивният съд се е позовал не само на липсата на надлежно дадено от инспекцията по труда /и на взето мнение от ТЕЛК/, респ. от Националния синдикат на гражданската администрация на МВР предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но и невзето предварително съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, която липса на съгласие от Синдиката на служителите в МВР, в който ищцата е членувала, сама по себе си обосновава извод за незаконност на извършеното уволнение. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 2594 от 19.05.2023 г. на СГС, ГО, ІІ- Г въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 1911/2023 г. По делото липсва направено от Д. Г. искане за присъждане на разноски, като такива не са направени и за настоящото производство. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,