Определение № 1082 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3996/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Община Благоевград, представлявана от И. С. – кмет, приподписана от старшиюристконсулт М. В. – И., срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд № 414/13.07.2022г. по в.г.д.№431/2022г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Г. П. Г. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П. Д., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал материалноправни и/или процесуалноправни въпроси. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Благоевград е постановил друго, с което уважил предявените от Г. П. Г. срещу Община Благоевград искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №7-K/07.01.2022г. на Кмета на Община Благоевград, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и за възстановяване на Г. П. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „Организатор „Културно информационен център“ в направление „Култура“ при Община Благоевград, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа и правна страна следното: Страните са били в трудово правоотношение, като ищцата Г. Г. заемала длъжността Организатор „Културно информационен център“ в Направление „Култура“ към Община Благоевград. С предизвестие № 6-Н/07.01.2022г. същата била уведомена, че на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, трудовото ѝ правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата. Предизвестието било връчено на 10.01.2022г., съобразно направеното в същото отбелязване. В него било обективирано и изявление на работодателя, че при неспазване на срока на предизвестието, на Г. Г. ще бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Съдът констатирал, че със Заповед № 7-К/ 07.01.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ, във връзка с утвърдено от Кмета на Община Благоевград длъжностно разписание на Направление „Култура“ в Община Благоевград, в сила от 07.01.2022г., било прекратено трудовото правоотношение на ищцата. В заповедта било разпоредено на Г. Г. да бъдат изплатени обезщетения на основание чл. 220, ал. 1 от КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазения срок на предизвестието и на основание чл. 222, ал. 1 от КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е останало без работа, но за не повече от един месец, след подаване на декларация и представяне на трудова книжка. Заповедта била връчена на 10.01.2022 г. Въззвният съд приел за установени и обстоятелствата, че с Решение № 58 по Протокол № 2 от 26.02.2021 г. от заседание на Общински съвет - Благоевград, на основание чл. 52, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, чл. 94, ал. 2 и ал. 3 и чл. 39 ЗПФ, бил приет бюджета на общината за 2021 г. Съгласно т. 9 и т.10 от решението, на кмета на общината било възложено да определя числеността на персонала за делегираните от държавата дейности във функциите „Здравеопазване“, „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ (без читалищата) в рамките на средствата, определени по стандартите, както и тези на местните дейности, финансирани от бюджета на Общината. Съгласно приложеното по делото длъжностно разписание на длъжностите в Направление „Култура“ към Община Благоевград, в сила от 01.10.2021г., утвърдено от Кмета на общината, същото обхващало 17 щатни бройки: по една за длъжностите ръководител направление „Култура“, главен експерт „Връзки с обществеността“, главен счетоводител, старши счетоводител, касиер счетоводител, младши експерт „Младежки дейности“, организатор „Младежки дейности“, организатор „Културни прояви и туризъм“, служител, човешки ресурси, организатор „Информационен център“, организатор „ползване на материално техническа база“, и по две щатни бройки за длъжностите: организатор „Културни прояви и връзки с културните институции“, специалист „връзки с обществеността, организатор в „Културно информационен център“, една от които заемана от ищцата Г. Г.. Впоследствие, със Заповед № 02А-4Р/04.01.2022г. Кметът на общината, в изпълнение на Решение № 58/26.02.2021г. на общински съвет, одобрил ново щатно разписание на Направление „Култура“ към Община Благоевград, в сила от 07.01.2022 г., в което утвърдените длъжности били 9. Според приложеното длъжностно разписание от 07.01.2022г. тези бройки били предвидени, както следва: по една за главен експерт „Връзки с обществеността“, главен счетоводител, старши счетоводител, касиер-счетоводител, младши експерт „Младежки дейности“, служител човешки ресурси, организатор „ползване на материално техническа база“ и две бройки за специалист „Връзки с обществеността“. В него не били включени съществувалите до този момент две бройки за длъжността Организатор на „Културно информационен център“, нито били създадени нови длъжности. Съдът посочил, че по делото са представени длъжностната характеристика за длъжността Организатор „Културно информационен център“, заемана от ищцата, както и тези за останалите девет длъжности по новото щатно разписание, които установявали задълженията за изпълнение на всяка от тях. Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че от представените по делото доказателства /извлечение от длъжностно разписание от 07.01.2022г. и поименно разписание на длъжностите в сила от 24.01.2022г./ не може да се направи обоснован извод, че това е било утвърденото щатното разписание към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Г. Г.. Съдът посочил, че тези писмени доказателства са частни документи, оспорени от ищцата, установяващи изгодни за работодателя факти, неподкрепени от други доказателства. Изложил, че съгласно разпределената доказателствена тежест работодателят е следвало да ангажира доказателства, установяващи законността на уволнението, а именно, че преди извършването му е било налице утвърдено ново щатно разписание, в което заеманата от ищцата длъжност не е съществувала. Липсата на доказване на факта на реално съкращаване на заеманата от ищцата Г. длъжност обосновало и извода му за незаконност на извършеното уволнение. Съдът намерил за основателен въведения с въззивната жалба довод за необоснованост на решението на първостепенния съд, тъй като при правилно разпределение на доказателствената тежест в производството и пасивното процесуално поведение на ответника, не може да се направи извод, че работодателят законосъобразно е приложил уволнителното основание „съкращаване на щата“, както и че е извършил подбор между служителите заемащи длъжността „Организатор Културно информационен център“ при ответника. По тези съображения съдът намерил предявените искове за основателни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по отношение изводите на съда за липса на реално съкращаване на щата и липса на подбор, обективирана в решение №296/27.06.2012г. по г.д.№171/2011г., ІV г.о.; решение №329/04.11.2014г. по г.д.№108/2013г., ІV г.о.; решение №436/28.12.2012г. по г.д.№1086/2013г., ІV г.о.; решение №282/01.09.2011г. по г.д.№110/2010г., ІV г.о.; решение №76/06.03.2015г. по г.д.№3768/2014г., ІV г.о.; ТР№3/16.01.2012г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.288 от ГПК и разясненията по приложението ѝ дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да е посочил точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда и по отношение на които са налице предвидените в чл.280 от ГПК допълнителни основания. Касационната инстанция извършва проверка само в рамките на касационните доводи и по поставените въпроси. Съдът не може да допусне касационното обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от посочения от жалбоподателя, освен ако той не е свързан с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, респективно с неговата очевидна неправилност. Касационната инстанция може само да конкретизира, преформулира или уточни поставения от страната въпрос, но не и да го определи въз основа на касационните оплаквания или от посочените съдебни актове. В конкретния случай, в изложението на касационните основания не са формулирани конкретни въпроси, а са наведени оплаквания за неправилност на изводите на съда за липса на реално съкращаване на щата и липса на подбор. Несъгласието на страната с направените изводи по естеството си е възражение, което подлежи на разглеждане при проверка по същество на атакувания съдебен акт, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.288 от ГПК. Не е налице основание за допускане на обжалването и на второто посочено от касатора основание – чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивното решение е мотивирано и обосновано. От него не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при уважаване на предявените искове за отмяна на извършеното уволнение на ищцата по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата и за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност. При постановяването му съдът не се е отклонил от формираната задължителна съдебна практика по приложение на посочената разпоредба. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Община Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на Г. П. Г. сумата от 800лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,