Определение № 174 от 25.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 251/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ - А. Н. Д. и К. Х. М., срещу решение № 10084 от 05.08.2022г. по т.д. № 5659/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което след частична отмяна на решение № 1452 от 07.08.2019г. по т.д. № 1603/2017г. на СГС, VI-2 състав е отхвърлен предявеният като евентуален от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ А. Н. Д. и К. Х. М. против „Новороспроект“ АД /с предишно наименование „БМТ – Инвест“ АД/ иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката прихващането, извършено от ответното дружество с писмено уведомление с вх. № 9485/17.10.2014г. с вземане от 200 000 лева, придобито от него с договор за цесия, сключен на 17.07.2014г. с М. К. Ц., на задължението му към банката, произтичащо от договор за банков кредит, сключен на 04.02.2009г. и изменен с анекс № 1 от 22.06.2009г.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Поддържат, че не е налице валидно извършено прихващане, което с оглед изрично направеното позоваване на нищожността му и предвид задължението на касационната инстанция служебно да следи за нея обосновава извод за незаконосъобразност на решението на въззивния съд. Във връзка с разгледания иск по чл.59, ал.5 ЗБН излага съображения за процесуалноправния характер на нормата на чл.59 ЗБН, поради което поддържа, че съдът е следвало за приложи действащата редакция на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН към датата на постановяване на съдебното решение. Навежда и подробни доводи за основателност на неразгледаните от въззивния съд обективно съединени искове по чл.3, ал.3 вр. чл.3, ал.2 ЗБН, по чл.59, ал.2 ЗБН и по чл.59, ал.3 ЗБН.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите излагат доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочат следните въпроси:

1. Налице ли е нищожност на извършеното прихващане в процесния казус? Позовават се на ТР № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда служебно да се произнесе по нищожността на правни сделки или отделни части от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Намират, че въззивният съд е приложил превратно нормата на чл.119, ал.4 и ал.5 ЗКИ и е допуснал грубо противоречие между приетите по делото доказателства и смисъла на законовата разпоредба, поради което е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.

2. Процесуалноправна ли е нормата на чл.59 ЗБН и не следва ли поради това тя да се прилага в редакцията към датата на съдебното решение? Намират, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

3. Какви фактически обстоятелства е визирал законодателят в текста „кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност“ на банката в нормата на чл.59, ал.3 ЗБН? Твърдят, че въззивният съд изобщо не се е произнесъл по този въпрос и с оглед процесуална икономия – за да не се налага връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по предявените, но игнорирани от съда искове, излагат съображения във връзка с отговора на поставения въпрос.

Ответникът „Новороспроект” АД, представляван от адв. А. Г., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като във връзка с първия формулиран въпрос сочи, че нищожността на извършеното прихващане е предмет на главния иск, предявен с исковата молба, който е разгледан от първоинстанционния съд и е отхвърлен като неоснователен, но решението в тази част не е обжалвано от ищците и поради това въззивният съд не се е произнесъл по него. Поддържа, че по втория въпрос е формирана непротиворечива практика, в съответствие с която е постановено въззивното решение. По отношение на третия въпрос сочи, че не отговаря на селективните критерии на чл.280 ГПК и не е обосновано наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ответника М. К. Ц. не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С исковата си молба синдиците на „КТБ“ АД /н./ са предявили против „БМТ - Инвест“ АД, с ново наименование „Новороспроект“ АД,следните обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН за прогласяване нищожността на прихващане, извършено с изявление с вх. № 9485/17.10.2014г. по регистъра на КТБ, отправено от ответника, евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите по несъстоятелността на КТБ на посоченото прихващане и евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите по несъстоятелността на КТБ на прихващането. С постановеното първоинстанционно решение са отхвърлени главният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН и евентуалният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и е уважен вторият евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника „Новороспроект“ АД в частта му, с която е уважен предявеният евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.

Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, е приел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че се явява приложима редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, действала към момента на откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ - с решение от 22.04.2015г., предвиждаща възможност за атакуване на прихващанията, извършени от кредитори на банката след началната дата на неплатежоспособността. Изложил е съображения, че новелата на чл.59, ал.5 ЗБН, чрез която в предметния обхват на относителната недействителност са включени и прихващанията, извършени от кредитори на несъстоятелнатата банка, е приложима само по отношение на прихващания, извършени след влизането й в сила на 28.11.2014г., но не и спрямо тези, осъществени преди това, като всички елементи от фактическия състав на предвиденото в нея преобразуващо право следва да са били осъществени след тази дата, а не просто завършени след нея. Изтъкнал е, че въпросът за темпоралното действие на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН следва да бъде разрешен на плоскостта на чл.14, ал.1 ЗНА, като откриването на производството по несъстоятелност е само предпоставка предвиденото в нея потестативно право да бъде упражнено с конститутивния иск по отношение на посочените в нея ответници – кредиторите на банката, извършили погасяване на свои задължения към нея чрез прихващане със свои вземания към същата, а не момент на неговото възникване. Позовал се е на практиката на ВКС, според която приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН с §9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./, е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002г./, действала до изменението, предвиждаща възможност да бъдат обявени за недействителни само прихващанията, осъществени от длъжника – несъстоятелната банка, като меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна. Приел е, че с оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН и датата на компенсаторното изявление на цесионера „Новороспроект“ АД – 17.10.2014г., предхождаща влизането в сила на 28.11.2014г. на новелата на чл.59, ал.5 ЗБН, приложима е първоначалната редакция на разпоредбата, извън предметния обхват на която са прихващанията, извършени от кредитор на банката.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираните в изложението първи и трети въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Въззивният съд е бил сезиран единствено с въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният втори евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, поради което не се е произнесъл по главния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД вр. чл.59, ал.2 ЗБН за прогласяване нищожността на прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 9485/17.10.2014г. по регистъра на КТБ, отправено от ответника, и по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите по несъстоятелността на КТБ на посоченото прихващане, към които искове са относими поставените от касатора първи и трети въпроси. Доколкото касаторът се позовава на ТР № 1 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, следва да се добави, че с оглед предмета на въззивното производство за съда не е било налице задължение служебно да се произнесе по нищожността на извършеното прихващане, тъй като този въпрос не е от значение за решаване на правния спор по разгледания втори евентуален иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. От друга страна, първият въпрос по начина, по който е формулиран, е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Вторият въпрос, свързан с характера и темпоралното действие на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията след изменението на тази разпоредба с §9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./, и прилагането й в искови производства с предмет прихващания, извършени с изявления, предшестващи това изменение, удовлетворява общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче сочената допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.59, ал.5 ЗБН има трайна и непротиворечива съдебна практика на касационната инстанция - решение № 60114 от 09.12.2021 г. по т. д. № 1512/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60156 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2317/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 60147 от 12.01.2022 г. по т. д. № 1534/2020 г. на ВКС, І т. о. решение № 60128 от 31.01.2022г. по т. д. № 978/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. Според така формираната практика за прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014 г./, е приложима първоначалната редакция на разпоредбата, действала до изменението. Изводът е аргументиран с материалноправния характер на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, предпоставящ прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При изменение на материалноправна норма новата регулация следва да бъде зачетена и приложена за юридически факти и произтичащите от тях правни последици, възникнали след влизане в сила на изменението, освен ако законодателят му е придал изрично обратно действие. Придаденото такова с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/2018 г./ е отпаднало поради обявяването му за противоконституционен с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да предяви иска не се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН и не превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск възниква в по-късен момент, не придава обратно действие на изменената материалноправна норма. Прието е също така, че употребеното понятие "длъжника" в първоначалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката в открито производство по несъстоятелност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд изцяло е съобразил практиката на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК– очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

На основание чл.59, ал.7 ЗБН дължимата държавна такса в размер на 30 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността на "КТБ" АД /н/.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение