Определение № 60497 от 03.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 462/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С определение № 218/30.11.2020 г. е било спряно производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. С оглед постановяване на решение по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ настоящото производство следва да бъде възобновено. Образувано е по касационни жалби на „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД срещу решение № 2282/18.10.2019 г. по в. т. д. № 4791/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 959/15.05.2018 г. по т. д. № 1582/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, в която е обявено за установено по отношение на кредиторите на “КТБ“ АД /н./, че прихващанията, извършени от „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД с уведомление № 8 923/19.09.2014 г., са недействителни на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. В касационните жалби се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Достъп до касационен контрол се обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационните жалби са поставени въпроси, които според касаторите са обуславящи изводите на съда и са включени в предмета на спора. Те касаят приложение на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Ответникът по касационната жалба лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, заявяват становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, както и оспорват касационните жалби като неоснователни. Касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „КТБ”АД и „Риск инженеринг“ АД е бил сключен договор за банков кредит – от 11.03.2013 г. С два договора от 29.04.2014 г.; „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „Джи Си Ар“ ЕООД са встъпили в дълга на „Риск инженеринг“ АД по договора за банков кредит. С уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. страните са заявили желание вземанията да бъдат използвани за погасяване задълженията на „Риск инженеринг“ АД. Апелативен съд София е преценил, че както възникването на задължението на касаторите, така и придобиването от него на вземане спрямо банката, са настъпили преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ”АД. На основание чл. 59, ал. 3 ЗБН въззивният състав е счел, че спорно се явява обстоятелството дали към датата на придобиване на вземането или задължението касаторите са знаели, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Доколкото нито задължението, нито вземането са били придобити след датата на вписване на решенето на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност въззивната инстанция е приела, че презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН за знание не се прилага. Съдът е обсъдил, че към датата на уведомлението до банката за извършеното прихващане – 19.09.2014г., искане за откриване на производството по несъстоятелност на банката не е било подадено, затова за решаване на спора единствено релевантно е дали касаторите са знаели за настъпилата неплатежоспособност /датата на неплатежоспособността – 20.06.2014г., е преди придобиването на вземането въз основа на процесната цесия/. Изложил е съображения, че смисълът на изискването за знание за настъпилата неплатежоспособност не се свързва с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин и/или търговец за това, че банката не е в състояние да обслужва всичките си задължения и което именно състояние мотивира сключването на договора за цесия и извършването на прихващане с оглед създаване на преферентно състояние, което да позволи удовлетворяване на кредитора извън производството по несъстоятелност. Съдът е приел, че така посоченото състояние е било признато от самата банка в уведомление от 20.06.2014г. до БНБ, в което се признава изрично липсата на ликвидност и преустановяване на разплащанията. Като този факт е бил широко отразен чрез средствата за масова информация и няма как да не е станал известен на представляващите дружествата „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „Джи Си Ар“ ЕООД. Решаващият състав е формирал извод, че към датата на цесията е било налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката у извършващите прихващане кредитори. Във връзка с поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване за отговор на следния преформулиран, съгласно указанията по ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „ С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, допустимо ли е "знание за неплатежоспособност" по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор ?“ В отговор на този въпрос са постановени решения по реда на чл. 290 ГПК, на които въззивното решение противоречи. Това са решение № 59/2020 г. по т. д. № 1920/18 г. на II ТО, решение № 59/2020 г. по т. д. № 1920/18 г. на I ТО, решение № 39/21 г. по т. д. № 2359/19 г. на I ТО, решение № 130/21 г. по т. д. № 2597/2018 г. и др. При наличие на създадена практика следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите дължат държавна такса за разглеждане по същество на касационните им жалби на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. „Джи Си Ар“ ЕАД дължи такса в размер на 689, 62 лв., а „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД дължи 2 346, 81 лв. Следва да бъде допуснато уточнение в правната форма на касатора „Джи Си Ар“ ЕООД в ЕАД С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение