Определение № 1754 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4261/2024 г.

С определение №.1640/3.04.25 производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д.№. 1/23 на ОСГК на ВКС. По същото е постановено тълкувателно решение 1/23 от 5.03.26. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юникарго транс“ООД срещу решение №.299/25.03.24 по г.д.№.2320/23 на ОС Варна, ІІс., с което е потвърдено реш.№.2641/17.07.23 по г.д.№.1300/23 на РС Варна в частта му за осъждане на касатора да плати на основание чл.200 КТ на П. К. П. 120 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 16.12.22 до окончателното изплащане, със съответни разноски. Ответната страна П.П. оспорва жалбата. Третото лице помагач „Групами застраховане“ЕАД не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука /разп.№.5104-3-4/5.01.23 на НОИ Варна/. Увреждането е настъпило на 16.12.22 около 15.30ч. в складова база на „Юникарго Транс“ ЕООД, [населено място]; ищецът, изпълнявайки задълженията си на шофьор-товарен автомобил, е навигирал правилното натоварване на метална стойка с медицински легла с размер 210см височина, 70см широчина и 250см дължина; товаренето се осъществявало посредством мотокар Mitsubishi, управляван от свидетеля Н.С.; пред падащия борд на камиона имало неравност на асфалта /дупка/, през която мотокарът минал и отскочил, качил се на борда на камиона, палета се наклонил надясно и започнал да пада; в този момент П.П. се намирал отстрани в най-предната дясна част на палета на безопасно място; управителят на „Юникарго Транс“ ЕООД, който в тази момент се намирал в товарния отсек /вътре в самото ремарке/ за да направлява разтоварването, извикал на ищеца да се отдръпне; той се отдръпнал, но не достатъчно бързо поради възрастта си и падащият палет го затиснал. Вследствие на инцидента П. П. получил съчетана травма - гърди, гръбначен стълб и таз, изразяваща се в счупване на 2-9-то леви ребра, счупване на 4 и 5-то десни ребра, с навлизане на въздух и излив на кръв в плевралната кухина в ляво, счупване на лявата лопатка, счупване на страничните израстъци на четвърти и пети поясни прешлени, счупване на нивото на хълбочнокръстцовата става, дисхиза в областта на симфизата /раздалечаване на срамните кости/, във връзка с които търпял неимуществени вреди-болки и страдания; след получаване на такива травматични увреждания е налице болка, невъзможност за придвижване, нарушено дишане и др.; счупването на множество ребра двустранно е обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 6-7 месеца; навлизането на кръв и въздух в плевралната кухина довело до разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването на лявата лопатка е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период, надхвърлящ 1 месец; счупването на страничните израстъци на четвърти и пети поясни прешлени обуславят трайно затруднение в движението на снагата за период, надхвърлящ 1 месец; такива затруднение се обуславят сами по себе си и от счупването на нивото на хълбочнокръстцовата става и раздалечаването на срамните кости; касае се за тежка комбинирана травма, ангажираща поясния отдел на гръбначния стълб, съчленението между кръстовата кост и хълбочната кост и увреждане в областта с нарушаване целостта на тазовия пръстен, която налага продължително ползване на помощни средства и несъмнено затруднява за един продължителен период движенията на пострадалия. Съдът, като е взел предвид вида и степента на травматичните увреждания /множество средни телесни увреждания, наложили три броя оперативни интервенции, като полученото навлизане на въздух и излив на кръв в плевралната кухина в ляво /пневмоторакс/ е довело до състояние опасно за живота/, възрастта на пострадалия при увреждането му /65г.-напреднала, при която болките са по-големи/, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените болки и страдания /травмите са довели до трайно затруднение при движението за продължителен период от време; в началото на възстановяването, почти 3м., ищецът е бил почти неподвижен, в безпомощно състояние, прикован на легло, изпитвал е силни болки, не е можел самостоятелно да задоволява основните си физически нужди и заради това се е налагало за него да се грижи свидетелката С., която го е хранила, миела и др.; поставените му скоби създавали допълнителни неудобства (в продължение на 30-40 дни от двете страни на тазовата част имал скоби, които се съединявали върху корема му и не са му позволявали да се движи; много го боляло; викал от болка, особено когато ходел по малка нужда); имал проблеми с уринирането, използвал помощни средства при движението/, отражението върху психическото здраве /първоначалния шок от травмите, изпитания стрес и негативното отражение в емоционален и социален план, появилото се безсъние, затваряне в себе си и ограничаване на контактите, проведената рехабилитация и физиотерапия/, прекъсването на трудовата му дейност поради ползване на отпуск по болест, установеното при освидетелстването добро общо състояние и относително нормален начин на живот, макар че не работи и му предстои явяване на ТЕЛК, нормално протичащ от психологична гледна точка възстановителен период и липсата на данни за психически разстройства въпреки промяната в основното настроение, икономическата конюнктура - е приел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 120 000лв. Възражението по чл.201 ал.2 КТ за съпричиняване е намерено за неоснователно. Посочено е, че съгласно цитираната разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност /при обикновена небрежност обезщетението не се намаля/; при груба небрежност действа този работник, който не полага грижа, която и най-небрежния работник би положил; такова поведение ще е налице само при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност - поради което не всяко нарушаване на правилата за безопасност или на трудовата дисциплина може да се квалифицира като съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. В случая не е доказано, че ищецът е бил в опасната зона при товаренето на палета /установено е, че той е бил в предната дясна част на товара, а не в опасната зона/; предвид големината на товара за него не е съществувало друго по-подходящо място, което да му е позволявало да направлява натоварването на автомобила, като същевременно той се е отдръпнал, но поради възрастта си не е успял да го направи достатъчно бързо-което показва старание да се избегне инцидента и че той се дължи не на неправилно заставане, а на обективната невъзможност за своевременно отдръпване. Отразено е, че по делото е безспорно установено, че причината за настъпването на злополуката е преминаването на мотокара през дупка, която не се забелязва лесно; предвид големината на товара и това, че вниманието на ищеца е било насочено в следенето му, не може да се направи извод, че той е виждал неравността на пътя, предвиждал е възможността мотокарът да попадне в нея и товарът да падне, респективно че е действал лекомислено при навигирането и не е положил грижата, която и най-небрежният работник би положил. От друга страна по делото са установени редица нарушения от страна на работодателя /подробно изброени/, довели до трудовата злополука, респективно нарушение на задължението му по чл.275 ал.1 КТ да осигурил здравословни и безопасни условия на труд; поради това и той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. За неоснователно е намерено и възражението, че от дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се приспадне полученото от ищеца такова от общественото осигуряване на основание чл.203 ал.3 КТ. Прието е, че неимуществените вреди, за разлика от имуществените, не подлежат на обезщетение от общественото осигуряване, и затова работодателят дължи пълната им обезвреда. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1ГПК във връзка с въпросите: 1.“Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД и следва ли при определянето му съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение към този размер, в това число в каква степен пострадалият се е възстановил след извършените операции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията“ и „последици от получените увреждания?“/т.2 ППВС 4/68, реш.№.785/11 по г.д.№.556/10, ІІІ ГО, реш. №.125/16 по г.д.№.4417/15, І ТО, реш.№.49/14 по г.д.№.5055/13, реш.№.2/ 27.02.18 по гд.№.2303/17, ІІІ ГО/; 2.“Как следва да се прилага принципа за справедливостта, възведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? Какво е съдържанието на понятието за справедливост, изведено в принципа при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да обсъди и съобрази всички обстоятелства, които са относими към обезщетението за неимуществени вреди, и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне на размера му?“/т.11 ППВС 3/68, ТР 3/04, реш.№.140/24.07.13 по г.д.№.1328/12, ІІІ ГО, реш. №.104/25.07.14 по г.д.№.2998/13, І ТО, реш.№.532/24.06.10 по г.д.№.1650/09 и др./; 3.“относно признаците на грубата небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука“ /реш.№.156/2.11.23 по г.д.№.3821/22, ІІІ ГО, реш.№.510/3011.10 по г.д.№.1923/08, ІV ГО, реш.№.18/8.02.12 по г.д.№.434/11, ІІІ ГО, реш. №.1429/10.11.93 по г.д.№.86/93, реш.№.348/11.10.11 по г.д.№.387/10, реш. №.194/21.06.11 по г.д.№.1248/10, реш.№.178/2.01.19 по г.д.№.4579/17, ІІІ ГО/; 4.“Достатъчен ли е сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труда, за да се приеме, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука? Следва ли да се прави разграничение между вредите от трудова злополука, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на работодателя, и вредите, причинени от пострадалия работник?“ /реш.№.202/12.12.14 по г.д.№.1298/14, реш.№.302/7.10.13 по г.д.№.3248/13, ІV ГО, реш.№.350/17.1011 по г.д.№.1382/10, ІV ГО, реш. №.29/8.07.22 по г.д.№.1478/21, ІV ГО, реш.№.548 по г.д.№.1490/10, ІV ГО, реш.№.291 по г.д.№.951811, ІV ГО, реш.№.159 по г.д.№.251/17, ІІІ ГО, реш.№.25 по г.д.№.3233/15, ІІІ ГО, реш.№.187 по г.д.№.4559/19, ІV ГО, реш. №.50254/22.12.22 по г.д.№.1032822, ІІІ ГО/; 5. „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл.200 ал.3 КТ следва ли и обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука или професионално заболяване да се намали с обезщетение и/или пенсията по обществено осигуряване?“ /реш.№.321/26.04.10 по г.д.№.4161/08, ІV ГО, реш.№.227/25.10.16 по г.д.№.1405/16, ІV ГО,, реш.№.208/19 от 12.05.20. по г.д.№.4494/18, ІV ГО, реш.№.149/13.01.21 по г.д.№.4301/19, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите два въпроса касаят критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД и приложението на принципа за справедливост. Съгласно трайно установената практика на ВКС, в това число цитираната, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/; понятието „справедливост“ не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението; такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, както и степента на възстановяване на пострадалия след проведеното лечение /в това число дали и в каква степен се е възстановил след извършени операции и проведено лечение-като по този начин съчетано се приложат критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”/, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Същевременно, следва да се има предвид, че справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с увреждането. Въззивната инстанция не е отрекла задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, и е взела предвид релевантните факти за определяне размера на дължимото обезщетение. Същите са подробно установени, в това число с оглед изготвените експертизи и извършеното освидетелстване. Съдът е съобразил вида /съчетана травма - гърди, гръбначен стълб и таз, изразяваща се в счупване на 2-9-то леви ребра, счупване на 4 и 5-то десни ребра, с навлизане на въздух и излив на кръв в плевралната кухина в ляво, счупване на лявата лопатка, счупване на страничните израстъци на четвърти и пети поясни прешлени, счупване на нивото на хълбочнокръстцовата става, дисхиза в областта на симфизата /раздалечаване на срамните кости// и степента на травматичните увреждания и последвалото лечение /множество средни телесни увреждания, наложили три броя оперативни интервенции, като полученото навлизане на въздух и излив на кръв в плевралната кухина в ляво /пневмоторакс/ е довело до състояние опасно за живота/, възрастта на пострадалия при увреждането му /65г.-напреднала, при която болките са по-големи/, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените болки и страдания /травмите са довели до трайно затруднение при движението за продължителен период от време; в началото на възстановяването, около 3м., ищецът е бил почти неподвижен, в безпомощно състояние, прикован на легло, изпитвал е силни болки, не е можел самостоятелно да задоволява основните си физически нужди и заради това се е налагало за него да се полагат грижи от друго лице за хранене, миене и др.; поставените му скоби създавали допълнителни неудобства; имал проблеми с уринирането, използвал помощни средства при движението/, отражението върху психическото здраве /първоначалния шок от травмите, изпитания стрес и негативното отражение в емоционален и социален план, притеснения от невъзможността да се самообслужва, безсъние, затваряне в себе си и ограничаване на контактите, проведената рехабилитация и физиотерапия/, същевременно установеното при освидетелстването, че ищецът, макар и да не работи и да му предстои явяване на ТЕЛК, от психологична гледна точка има нормално протичащ възстановителен период и липсват данни за психически разстройства, икономическата конюнктура. Предвид изложеното са съобразени както обстоятелства, които обосновават увеличаване на дължимото обезщетение, така и такива, които водят до намаляването му, и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с третия въпрос практика грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността, за разлика от наказателното); небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като тя също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност; това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя; намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Напротив – сама се е позовала на установените в нея постановки и е изследвала дали е налице поведение на пострадалия, което да може да се определи като груба небрежност. На база събраните доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели и поведението на ответника, чиято е тежестта да докаже наличието на съпричиняване, е приела, че в случая не е доказано, че ищецът е бил в опасната зона при товаренето на палета /установено е, че той е бил в предната дясна част на товара, а не в опасната зона/; предвид големината на товара за него не е съществувало друго по-подходящо място, което да му е позволявало да направлява натоварването на автомобила, като същевременно той се е отдръпнал, но поради възрастта си не е успял да го направи достатъчно бързо-което показва старание да се избегне инцидента и че той се дължи не на неправилно заставане, а на обективната невъзможност за своевременно отдръпване. От друга страна причината за настъпването на злополуката е преминаването на мотокара през дупка, която не се забелязва лесно, и предвид големината на товара и това, че вниманието на ищеца е било насочено в следенето му, не може да се направи извод, че той е виждал неравността на пътя, предвиждал е възможността мотокарът да попадне в нея и товарът да падне, респективно че е действал лекомислено при навигирането и не е положил грижата, която и най-небрежният работник би положил. При тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице отклонение от практиката на ВКС и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Четвъртият въпрос съдържа условие, което не е било прието от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че работникът не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука само защото е установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, респективно не е намирал, че са налице вреди, причинени и по вина на пострадалия, и по вина на работодателя, но, предвид самия факт на неизпълнението на задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия на труд, следва да се приеме, че работникът не е допринесъл за увреждането. Това, което е прието, е, че по делото въобще не е установено допринасяне за вредите от работника, респективно че не е налице съпричиняване на същите от него. Предвид изложеното въпросът не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не е свързан с решаващата воля на съда и не може да обуслови допускане до касационно обжалване при условията на тази разпоредба. По изведения от касатора пети въпрос е постановено тълкувателно решение №.1/23 от 5.03.26 по тълк.д.№.1/23, ОСГК, с което практиката е уеднаквена. Съгласно същото когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200 ал.3 КТ. Въззивната инстанция е процедирала в съответствие с така установената практика-присъдено е цялото определено като справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Предвид изложеното не е налице твърдяното основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,