Определение № 2215 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3448/2023 г.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. М. Р., чрез процесуалния представител адв. Д., против въззивно решение № 193 от 16.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 316/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение от 01.11.2022г. по гр. д. № 8722/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за отхвърляне на предявените от М. М. Р. срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси: 1“Длъжен ли е първоинстанционният съд служебно да следи за пасивната процесуална легитимация на ответника, служебно или при направено възражение за липса на такава?“; 2“Допустимо ли е по делото пред първоинстанционния съд да се обсъждат доводи от представен отговор на искова молба от името на трета, неучастваща по делото страна, след като действителният ответник не е депозирал отговор на исковата молба и не е ангажирал доказателства?“; 3“Допустимо ли е първоинстанционният съд да приеме възражения против предявените искове от името на трето, неучастващо по делото лице, които да бъдат приети и обсъдени от съда за сметка на ответника, който не е направил такива?“; 4“Допустимо ли е първоинстанционният съд да приеме доказателства, представени от името на трето неучастващо по делото лице, които да обсъжда по съществото на спора?“; 5“Допустимо ли е първоинстанционният съд да „замени страна“ или да допусне участие на трето лице, без да е спазена процедурата за това по реда на чл.228, ал.1 ГПК или без да конституира лицето като „трета страна“ по реда на чл.218 и сл.ГПК?“; 6“Допустимо ли е трето неучастващо по делото лице да прави възражения, да представя доказателства или излага доводи от свое име, но за сметка на ответника по делото?“; 7“При отрицателен отговор на поставените по –горе въпроси, решението на първоинстанционния съд допустимо ли е?“; 8“Длъжен ли е въззивният съд да изложи доводи по всички направени от страните възражения като обсъди и доводите за липса на пасивната процесуална легитимация на трето лица участвало по делото от свое име, но за сметка на ответника, без да е страна /пред първоинстанционния съд и въззиваемия /пред въззивния съд/, служебно или след изрично наведен довод за това?"; 9“Длъжен ли е въззивният съд да съобрази надлежната процесуална легитимация на страните и да се произнесе ако установи, че ответникът е представляван от името на трето лице, което е заявило в производството чужди права, както и дали първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение относно процесуалната легитимация на третото лице?“; 10“Допустимо ли е решението на въззивния съд когато ответникът е представляван от трето неучастващо по делото лице или когато трето неучастващо по делото лице е правило възражения, излагало е доводи и е представяло доказателства, които са приети от съда и въз основа на които съдът е формирал правните си изводи?“; 11“Може ли съдът да допусне до участие в производството трета страна, която не е посочена в исковата молба като ответник?“; 12“ Може ли съдът да допусне до участие в производството трета страна, която не е носител и на материално правна легитимация като ответник?, респ. Може ли в постановеното решение да се разпростира със СПН по отношение на страна, кято не е участвала в процеса, но вместо нея съдът е допуснал участие на трета страна, която няма нито процесуална нито материално правна легитимация?; 13“Може ли и първоинстанционния съд /който е служебно задължен да следи за материално правната легитимация на страните/ и въззивният съд /на който изрично бе посочено, че нито има отговор на исковата молба, нито има отговор на въззивната жалба, нито са ангажирани доказателства от ответника/ да постанови решение, което обвързва със СПН страна, която е била замествана в процеса от трета страна, без да е заменяна и без да е конституирана като трета страна в процеса?“; 14“Налице ли е съществено процесуално нарушение когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита?“; 15“Длъжен ли е съдът да постанови решение след като се запознае с изложените доводи в писмените бележки, представени в указания от съда срок, когато те съдържат по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона?“; 16“Допуска ли съдът процесуално нарушение когато постановява решението си без да е изчакал получаването на писмените бележки, които съдържат излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона? И ако това не е нарушение, то какво е правното значение на писмените бележки и имат ли смисъл ако съдът не е длъжен да се запознае с тях? В този ред, когато съдът не дава възможност да се пледира в съдебно заседание и укаже да бъдат представени писмени бележки в определен от него срок, които не изчаква да получи в дадения от самия него срок, лишава ли страната от право на защита като препречва възможността на страната да изложи по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона?“; 17“Съдебната практика на ВКС, която прима, че няма процесуално нарушение на съда ако постанови решение без да се запознае с писмената защита, в която са изложени доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора и по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, отменя ли обратната практика, изразена в ТР 6/2012 от 06.11.2013г.?“; респективно 18“Въззивният съд длъжен ли е да се съобразява с т.2 ТР 1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да отстрани пороците чрез собствените си действия, а именно да обсъди аргументите и доводите, с които първоинстанционният съд не се е запознал поради процесуално нарушение, като изложи собствени фактически и правни съображения по тях?“; 19“Съдебната практика, в която се приема, че съдът не е длъжен да се запознае с из0ложението на страните в писмените защити, обезсмисля ли разпоредбата на закона в чл.149, ал.3 ГПК, в което са изложили доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора и по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона?“; 20“В този ред, не се ли налага изводът за премахване на разпоредбата на чл.149, ал.3 ГПК, като новата да гласи, че страните не могат да излагат доводи и аргументи в подкрепа на разбирането си по съществото на спора, което означава, че действащата разпоредба е мъртва и всички аргументи следва да се излагат единствено в съдебното заседание?“; 21“Актуална ли е съдебната практика, възприета в решенията, цитирани по-горе, която изисква като кумулативна предпоставка за приложението на чл.328, ал.2 КТ наличието на следните предпоставки: новоназначен управител; поставена бизнес задача, който следва със свои сили и средства, на своя отговорност да постигне резултати по тази задача; да е изготвил бизнес план /стратегия/, която да предполага избора на екип за ръководене на предприятието; да е извършил това в предвидения от закона срок; и да е упражнил правото си за избор на екип като уволни и назначи служители от ръководството на предприятието и от които зависи резултатите за постигане на приетия план?“; 22“Ако тези постановки, възприети от ВКС и изложени в практиката са актуални, то липсата на доказаност някоя от кумулативните предпоставки прави ли приложението на чл.228, ал.2 КТ неоснователно? И ако да тогава заповедта за уволнение законосъобразна ли е?“; 23“Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение /за което е задължен да следи служебно/ за неправилно приложение на материалния закон, като е приел, че наличие на несъществуващи предпоставки за приложението на чл.328, ал.2 КТ и като е придал на неотносими факти правно значение на кумулативни предпоставки, каквито нямат?“; 24“Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за приложението на материалния закон за наличието на всички процесуални предпоставки за приложението на чл.328, ал.2 КТ. Съответно длъжен ли е да съобрази дали са налични всички процесуални предпоставки за приложение на материалния закон, а именно чл.328, ал.2 КТ след като изрично е сезиран във въззивната жалба за това.“; 25“Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение като е придал различно от законовото правно значение на документи, чието правно значение е предвидено в закона, а именно: „права и задължения в „Договор за възлагане на управление“ и „Финансов план“?“; 26“Длъжен ли е въззивният съд да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление?“; 27“Длъжен ли е въззивният съд да съобрази наличието на всички кумулативни предпоставки /включително и тези, приети за задължителни от съдебната практика/, за да формира вътрешното си убеждение дали са налице или не, въз основа на които да оформи правните си изводи за законосъобразност или не на атакуваната заповед?“; 28“Ако не са налице всички предпоставки за приложението на материалния закон, може ли въззивният съд да приеме предпоставките за налични, като приложи правилно материалния закон и това да не е процесуално нарушение, което трябва да бъде касирано?“; 29“Когато е поставен въпрос за злоупотреба с право поради заобекаляне на закона, длъжен ли е въззивният съд да изследва причините заиздаването на незаконосъобразна заповед, когато оспорването й не намира приложение в закона, но са доказани причини, поради които заповедта не би могла да доведе до желания резултат, ако е била издадена законосъобразно?“; 30“В горния случай длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени искания, изложени във въззивната жалба, включително и по изложените доводи и да обсъди събраните доказателства за „злоупотреба с право“, когато е доказано и са изложени доводи за наличие на процесуална пречка, поради която работодателят не би могъл да постигне целения резултат, в следствие на законосъобразна заповед за уволнение?“. Ответникът по жалбата „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица, чрез процесуален представител юрисконсулт Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от М. М. Р. срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ със заповед № ЧР214/18.04.2022г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Марица; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „орг.ХТР“ с място на работа ХТР Карлово и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 8454,66лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Въззивният съд е приел, че уволнението е законно на приложеното от работодателя основание за уволнение - чл.328 ал.2 КТ, тъй като заеманата от М. Р. длъжност е ръководна, доколкото според длъжностната характеристика /редовно връчена на служителя съгласно чл. 127, ал.1, т.4 КТ/ изпълняваната работа се състои в ръководство, организация и контрол на работата, свързана с експлоатацията и поддържането на хидромелиоративния фонд в района; уволнението е извършено в 9-месечния срок от началото на изпълнението на договора за управление. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Неоснователни са доводите на касотора, че решението е недопустимо, тъй като ответникът по иска е нередовно представляван – от юрисконсулт, упълномощен от управителя на дружеството, а не от управителя на клона – работодател. На липсата на представителна власт може да се позове само тази страна, която не е била надлежно представлявана. По първите седем от поставените въпроси неоснователно касаторът сочи противоречие на въззивното решение с решение по гр.д.№5563/2014г. на ВКС, ІVг.о. С посоченото касационно решение е дадено разрешение на друг правен въпрос, който не е относим към настоящия спор, а именно: „относно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник“. Неоснователно касаторът сочи, че поставените от него въпроси от значение за развитието на правото, като счита, че „досега такъв казус не е разрешаван“. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това по поставените въпроси, възприети в своята съвкупност и относимост към конкретния случай, има формирана практика на ВКС, ненуждаеща се от промяна. Представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иск, предявен от представител, за наличието на която съдът следи служебно /в този смисъл определение по ч.гр.д.№244/2010г. на ВКС, ІVг.о./. Новият ГПК не повтаря разпоредбата на чл.25 ГПК/отм./ за правите последици от процесуални действия, извършени без представителна власт, но общото правило за възможност за поправяне на нередовно извършени процесуални действия, изведено в чл.101 ГПК, е относимо и към представителството /в този смисъл определение по ч.гр.д.№161/2009г. на ВКС, ІVг.о./. Процесуалните действия, извършени от представител без представителна власт, могат да бъдат потвърдени /определение №173 от 10.04.2000г. на ВКС, ІVг.о./. В обобщение, в съдебната практика няма колебание, че за наличието на представително власт съдът следи служебно, като ако искът е бил предявен без представителна власт, делото трябва да бъде прекратено – искът е недопустим, но когато липсата на представителна власт засяга не предявяването на иска, а следващите процесуални действия /връчване на препис от исковата молба; призоваване за заседание; участие в него и т.н./, тогава производството по делото не се прекратява, а действията, извършени без представителна власт се третират като неизвършени и съдът не може да ги вземе предвид /чл.101, ал.3 ГПК/. Разкрие ли липсата на представителна власт, съдът трябва да отстрани от участие в делото представителя и да предприеме своите действия спрямо представлявания, ако искът е редовно предявен. За да запази по възможност действията, извършени без представителна власт, законът допуска те да бъдат потвърдени и задължава съда да даде срок за потвърждаването. То може да бъде предприето от представлявания или от овластен негов представите /чл.101, ал.1 ГПК/. Потвърждаването може да бъде извършено писмено, устно в съдебно заседание или с конклудентни действия даже след като насрещната страна се е позовала на липсата на представителна власт и преди да е бил даден срок за отстраняване на дефекта. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия. Ако съдът постанови решение по спора при иск, предявен без представителна власт, или въз основа на процесуални действия, извършени без представителна власт, решението му обвързва представлявания, докато не бъде отменено по негова молба /а не по молба на насрещната страна/ въз основа на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, при наличие на правен интерес – ако решението е неблагоприятно за него. Предвид изложеното,настоящият касационен състав намира, че е не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В конкретния случай отговорите на исковата молба, на въззивната жалба и на касационната жалба са подадени от служител на ответника-работодател – юрисконсулт Ал.В.Т., последната подадена от него като процесуален представител по пълномощие от управителя на „Напоителни системи“ЕАД – клон Марица, с която потвърждава в това си качество извършените от юрисконсулт Ал.В.Т. процесуални действия по делото пред инстанциите по съществото на спора като служител на ответника-работодател, но с пълномощно от управителя на „Напоителни системи“ЕАД. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия. Тези съображения са относими и към следващите три въпроса в частите им относно липсата на представителна власт. В останалите им части поставените от касатора въпроси от осми до десети включително не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставят в себе си въззивният съд да е приел, че процесуалната легитимация не се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Такава формулираната в поставените от касатора въпроси предпоставеност не кореспондира със съдържанието на въззивното решение, поради което по тях не се осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поради липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда наличието на посочените от касатора специални основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Същото се отнася и до следващите три от поставените от касатора три въпроса в изложението, които предпоставят в себе си съдът да е допуснал участието на трета страна като ответник и да е постановил решението си спрямо тази трета страна, непосочена от ищеца като ответник, което не кореспондира съдържанието на въззивното решение, което е постановено по отношение на страните, посочени от ищеца в исковата молба и конкретно на посочения от него ответник-работодател. Както се посочи по-горе по първите два въпроса на касатора, в случая се касае до липса на представителна власт по отношение на ответника – насрещната страна по спора, поради което и тези три въпроса, поставени от касатора не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. По поставените от касатора въпроси от четиринадесети до двадесети включително касаторът е посочил в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че поставя тази група въпроси във връзка с посоченото от въззивния съд, че не следи служебно за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд /с изключение на императивни материалноправни норми/, което разбиране според касатора е неправилно. Посоченото от въззивния съд е в съответствие с приетото в мотивите на т.2 на ТРС №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че: Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Както е посочено и в обжалваното въззивно решение, дори и действията на първата инстанция да са опорочени, въззивният съд следва да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото; че необсъждането от страна на първоинстанционния съд на доводи и аргументи на страната, вкл. в случаите по чл.149, ал.3 ГПК, единствено задължава въззивния съд /при наличие на надлежни оплаквания в жалбата да обсъди същите, като изложи самостоятелни фактически и правни съображения по тях, но не може да бъде само по себе си основание за отмяна на първоинстанционния акт и затова въззивният съд дължи самостоятелен анализ на доказателствения материал и на доводите на страните. По поставените въпроси не се осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се отнасят до процесуални действия на първоинстанционния съд, а не на въззивния съд, именно чието решение /но не и на първоинстанционния съд/ е предмет на касационното обжалване по действащия ГПК. Видно от съдържанието на съдебния протокол от проведеното открито съдебно заседание от въззивния съд и от находящите се в кориците на делото на въззивния съд писмени бележки от жалбоподателя Р., същите са представени в проведеното от въззивния съд заседание, в което жалбоподателят е участвал чрез процесуалния си представител адв.Д., който е пледирал по съществото на спора и заявил и това, че поддържа писмените бележки, които представя. Във въззивната жалба жалбоподателят е посочил, че в писмената си защита пред първата инстанция, преди постъпването на която първоинстанционният съд е постановил решението си, е анализирал всички доказателства; изложил е доводи и е посочил: „Всички тези доводи сме изложили подробно в писмената си защита пред районния съд, който като е постановил решение преди сроковете определени от самия него, не е обсъждал всички тези относими факти, които определят дали работодателят на клон Марица е имал право да се позове на чл.328, ал.2 КТ.“. Видно от съдържанието на касационната жалба /стр.3-5 във връзка с тези оплаквания/ касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че също като първоинстанционния съд е приел, че „финансовият план“ бил изискваният за прилагането на чл.328, ал.2 КТ – „бизнес план“. Според касатора тези изводи са направени без да бъдат обсъдени неговите доводи в писмената защита в първата инстанция /която „обективира това, което страната е изложила устно пред съда за незаконосъобразност на уволнението, като дава възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона“ и с който „анализ съдът не се е запознал“/, доводите във въззивната жалба и в писмената защита пред въззивната инстанция. Видно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, въззивният съд се е запознал с доводите на жалбоподателя, но не ги е възприел. Несъгласието на касатора с изводите на съда не му осигуряват достъп до касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси от двадесет и първи до двадесет и пети включително не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като предпоставят в себе си неправилност на изводите на въззивния съд, че по делото е доказано основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.2 КТ - договор за управление, чието сключване е основание за уволнение на посоченото основание. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай на управителя на клон Марица е възложена бизнес задача с договора за управление, като в изпълнение на същата е изготвен от него и финансов план, както и стойностни сметки; налице са бизнес задача и програма, като не са възприети доводите на жалбоподателя в обратната насока. Несъгласието на страната с изводите на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Въпросите са израз на оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост от въззивния съд при преценката си за наличието на предпоставките на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Проверката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпроса не следва да се обсъжда претендираното специално такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /вж. ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Същото се отнася и до поставените от касатора въпроси от двадесет и шести до двадесет и осми включително не съставляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставят в себе си неправилност на изводите на въззивния съд, че по делото е доказано основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.2 КТ - договор за управление, чието сключване е основание за уволнение на посоченото основание и различна от приетата за установена фактическа обстановка по делото, че ищецът е от кръга на лицата, спрямо които това основание за уволнение може да се прилага. Според практиката на ВКС относно критериите, по които длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ, е обобщена в решение №4/07.04.2022 г. по гр.д. №2285/2021 г. на ВКС, IV г.о., на което се е позовал и въззивният съд в решението си, „на основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието. „Ръководство на предприятието“ е дефинирано в § 1, т. 3 ДР КТ. В обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите заместници, но „и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, т.е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово подчинение посредством други служители в управленската структура. Неудачно е да се използват и строго формалните критерии „йерархична подчиненост“ и „самостоятелно вземане на решения“, особено когато те не са ключови за заеманата длъжност. Преценката за това дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 ДР КТ, когато случаят се отнася и до „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“, изисква съдът да анализира съвкупно задълженията на уволнения - по длъжностната характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му. Организацията на работата във всяко предприятие е различна, а йерархичната подчиненост няма определящо значение. Поради това преценката е винаги конкретна. Анализът на задълженията трябва да е конкретен, с оглед възложените трудови функции на заеманата към уволнението длъжност. Съдът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ я извършва според събраните доказателства дали на служителя са били възложени функции по ръководство на трудовия процес в разяснения смисъл, произтичащ от чл. 328, ал. 2 КТ и от § 1 т. 3 ДР КТ“. Преди да направи посочената преценка, въззивният съд подробно е обсъдил и е отговорил на довода във въззивната жалба, свързан с оспорване на приложената длъжностна характеристика - първите две страници и е приел, че доколкото не се оспорват отбелязванията на третата страница длъжностна характеристика е връчена на служителя на посочената в нея дата и че при липса на конкретизация в оспорването – какво е било съдържанието на връчената му длъжностна характеристика, остава голословно твърдението на страната, че трудовите задължения, посочени в първите две страници, са били различни. Съдът е анализирал задълженията на служителя според длъжностната характеристика /посочени на стр.1 от длъжностната характеристика, на която е положен подпис на предишния управител на клон Марица/ и е приел, че всички тези задължения водят до извод за ръководни функции – на организатора по експлоатация и поддръжка на хидротехническия район са били възложени трудови задължения, свързани именно с организация на дейността на целия район – да следи и контролира работата на работниците в района, свързани с поддръжка и ремонт на ХМС, да ръководи и контролира правилното водоразпределение, да организира необходимата отчетност на производствените задачи по напояването; контролира и отговаря за разходите за материали, горива и енергия, както и издаване от други лица на финансови документи. Съдът е приел, че на практика Р. е имал правомощие да взема решения от оперативен характер, отнасящи се до ефективното изпълнение на служебните задължения и организацията на работата в конкретния район. Възложено му е било да организира работата на работниците в района – да поставя задачи, при изпълнение на същите да контролира изготвяне на необходимите документи точно и в срок; да контролира процеса на изпълнение на трудовите задължения на работниците. Негова е отговорността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да провежда инструктаж на работниците. Освен с работниците, на организатора по експлоатация и поддръжка е възложено и техническата поддръжка на съоръженията, ръководство, контрол и правилно разпределение на водите в района. Приел е, че безспорно последната функция, както и редовното издаване на финансови документи, има отношение към финансовите резултати на дружеството – работодател, „Напоителни системи“ ЕАД клон Марица. Както се посочи, несъгласието на страната с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Поставените от касатора двадесет и девети и тридесети въпрос не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставят в себе си да са приети за установени факти и обстоятелства, които да обосновават твърдението за злоупотреба с право; ищецът да е установил целенасоченост в действията на работодателя - да използва възможността за уволнение по чл.328, ал.2 КТ единствено, за да прекрати трудовото правоотношение с М. Р.. В случая твърденията на ищеца в исковата молба са, че страда от заболявания, посочени в Наредба №5 и че е бил секретар в синдикална организация, и че това „доказва, че работодателят се е позовал на чл.328, ал.2 КТ единствено с цел избягване на защитата по чл.333, ал.1 и ал.3 КТ“. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 2 КТ /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ. Касаторът само е посочил, че поставените въпроси за от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.