Определение № 624 от 04.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от ОУ „Д-р П. Б.”, [населено място], общ.В., чрез процесуален представител адв.Я. Я., срещу решение от 29.01.2016г., постановено по в.гр.д.№20/2016г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение от 20.11.2015г. по гр.д.№432/2015г. на Районен съд - Велинград, с което са уважени предявените от М. М. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. М. М., чрез процесуален представител адв.А. Ш., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от М. М. М. срещу ОУ „Д-р П. Б.” искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното му уволнени, извършено със заповед №87/31.03.2015г. на директора на училището; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител” и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел дисциплинарното уволнение за незаконно поради това, че е извършено в нарушение на императивната норма на чл.333, ал.3 КТ. Приел е за незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание и поради липса на доказателства по делото за спазване на императивната норма на чл.193, ал.1 КТ, поради което и на основание чл.193, ал.2 КТ дисциплинарното уволнение е отменено само на това основание, без да бъде разглеждан спора по същество. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не касаторът не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречивата съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, а също така не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване – касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.