Определение № 504 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 44/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от Кмета Н. К. Д., чрез юрисконсулт М. В., против въззивно решение № 312/20.08.2021 г., постановено по в.гр.д. №1286/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260112/27.04.2021 г., постановено по гр.дело № 449/2020 г. по описа на Несебърския районен съд, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е отменено уволнението на Р. С. Я., извършено със Заповед № 34/04.05.2020 г. издадена от Кмета на [община] за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 05.05.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 от КТ; възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Р. С. Я., на заеманата от него до уволнението й длъжност: „хигиенист" в общинска администрация Н., Специализирана администрация към [община], отдел „Канцелария, поддръжка и автопарк“; и е осъдена [община] на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225 КТ да заплати на Р. С. Я. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г. в размер на 4092,66 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Кои са критериите за преценка на сходството в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед мястото на изпълняваната и възложената работа, съответно различен отдел/звено в общината?“ и 2. „Длъжен ли е работодателят при извършван подбор да включи в него и служители, които заемат сходни длъжности, но в друг отдел и с различно място на работа?“. Твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 178 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 844/2015 г., III г. о. и Решение № 436 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2011 г., IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Р. С. Я. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „хигиенист" в [община]. Със Заповед № 34/04.05.2020 г., връчена на служителя на същата дата, трудовото правоотношение с Р. Я. на длъжност хигиенист, с място на работа Общинска администрация Н., Специализирана администрация, Отдел „Поддръжка общински сгради и автопарк“ е прекратено, считано от 05.05.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата. В заповедта е посочено, че с решение №103 от Протокол 06/24.04.2020 г. на Общински съвет [населено място] е приета нова структура на Общинска администрация- Н., считано от 01.05.2020 г. и в резултат на това е извършен подбор по смисъла на чл.329 КТ и съкращаване в щата. Въззивният съд е констатирал, че основният спорен въпрос по делото е свързан със законосъобразността на извършения от ответника подбор. Прието е, че със заповед Заповед № 429 от 29.04.2020г. на Кмета на общината, е била назначена Комисия в състав Р. М. на длъжност „Началник отдел „ЧР и Т.“/ разпитана като свидетел по делото/ Д. М. - секретар на [община], К. Т. - директор дирекция „здравеопазване и образование“ и М. В. – юрисконсулт, която да извърши подбор между работниците в отдел „Поддръжка общински сгради и автопарк“ на длъжност „хигиенист“, и са били определени критериите, по които да бъде извършен подбора и методиката за оценяване по всеки един от критериите. Съгласно заповедта, един от двата, предвидени в закона /чл. 329 от КТ/ общи критерии за подбор: „по - висока квалификация“ е бил изключен, с мотив, че за заемането на длъжността „хигиенист“ не се изисквало определено образование, специалност или квалификация и било безпредметно да се определят конкретни изисквания. Прието е, че подбора е извършен по другия общ критерий „работят по -добре“, с посочени три подкритерия и методика за определяне на оценката по всеки един от тях: 1. получената оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността по последната атестация, като съответните оценки по атестационните протоколи са приравнени на съответен брой точки: при оценка 5 от атестацията се определят 0 точки при оценката за подбора; при оценка 4-25 точки, при оценка 3-50 точки, при оценка 2-75 точки и при оценка 1-100 точки; 2. „направени конкретни предложения до ръководството довели до рационално използване на човешки ресурс“, по който критерий служителите ще бъдат оценявани до 30 т. в зависимост от резултатите от предложението; и 3. „качествено почистване на обектите - над изискуемият обем“, като оценката е до 20 т. Периода на изпълнение на трудовите функции, за който се извършава оценяването бил 01.01.2019 г. - 31.03.2020 г. Прието е, че съгласно протокол от 30.04.2020 г. за извършването на подбора, в същия са били включени 8 лица, заемащи длъжността „хигиенист“ - С. К., К. О., Д. Н., К. Боева, П. К., Р. Я., Е. Т. и С. А., като в подбора не е била включена Надежда М. Стоянова. Въззивният съд е приел, с оглед показанията на Стоянова, изслушана като свидетел по делото, че същата работи в [община] от 09.09.2019 г. и там е било и основното място на изпълнение на трудовите й функции - почиствала третия етаж от общинската сграда, и че винаги е отговаряла за почистването на третия етаж, а ищцата - за почистването на шестия етаж, като работата им била еднаква. Установено е, че освен в централната сграда на Общината, Стоянова ходила да почиства и други общински сгради, като това се правело и от останалите хигиенистки, включително и от ищцата Р. Я.. Въз основа показанията на тази свидетелка, съдът е приел, че извършеният подбор е опорочен, тъй като в същият не са били включени всички лица, които е следвало да участват в него, и само на това основание, следвало да се приеме, че искът за отмяна на уволнението е основателен. За да достигне до извод за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор, въззивния съд, обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства е приел също, че в протокола за подбор не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават определянето на точките по критерия: „направени предложения до ръководството“ и по критерия: „качествено почистване на обектите - над изискуемият обем“, и не е възможно да се съпостави дадената оценка с действителните качества на работника. Намерил е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, е установил по делото обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на служителите. Приел е също, че подбора е незаконосъобразен, и поради това, че при извършаването му работодателят изрично бил изключил първия от двата законови критерия, регламентирани в чл. 329 от КТ, а именно „по -висока квалификация“, а при извършването на подбора следвало да бъдат преценени най- малко тези два установени от законодателя критерия. Въззивният съд е приел, че последицата от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като основателността на главния иск, обуславя и основателност на акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението му длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г. в размер на 4092,66 лв. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Поставените въпроси не са релевантни и не формират общо основание за селектиране на касационната жалба (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са обуславящи изхода на делото и не са изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения. В обжалваното решение въззивния съд не е извършавал преценка за сходство в длъжностите на ищцата и лицата, за които е приел, че е следвало да участват в подбора извършен от работодателя. Не е прието също, че в подбора е следвало да участват лица с различни трудови функции и с място на възложената и изпълняваната работа на различно работно място, и в различно звено на общината. Инстанцията по същество е посочила, че извършеният подбор е опорочен, тъй като в същият не са били включени всички лица, които е следвало да участват в него, приемайки твърденията на работодателя, че лицето Н. С. била с различно място на работа, за недоказани. Изводът е направен с оглед на показанията на последната, като свидетел по делото, че работи като „хигиенист“, въз основа на сключен трудов договор от 09.09.2019 г. с [община], /факт който не се оспорва от касатора/ и отговаря за почистването на третия етаж от сградата на общината. Приел е, че работодателя е бил наясно с оспорването от страна на ищцата, че в подбора не е била включена Н. С., и въпреки, че е могъл да ангажира доказателства, за да опровергае изложеното от нея досежно мястото й на работа не е сторил това. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По поставените правни въпроси съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и поради това, че решаващите правни изводи на въззивния съд са няколко, а не само един. Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. За да достигне до крайния извод за незаконосъобразност на извършения от страна на жалбоподателя - работодател подбор, съответно за основателност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ въззивният съд е приел също, че в протокола за подбор не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават определянето на точките по два от приетите от работодателя критерия „направени предложения до ръководството“ и „качествено почистване на обектите - над изискуемият обем“, поради което е невъзможно дадената оценка да се съпостави с действителните качества на работника. Това препятства съда да извърши преценка за обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа. От показанията на свидетеля Р. М. на длъжност „Началник отдел „ЧР и Т.“ /участвала в комисията по подбора/ било установено, че тя лично няма впечатления от работата на ищцата, тъй като същата никога не е почиствала кабинета й. Изказала мнение само за три от хигиенистките, които познавала - С., Е. и К., като не и било известно участващите в подбора да са правили предложения за оптимизиране на работата. Съдът е приел, че дори в хода на обсъждането между членовете на комисията не са били коментирани никакви конкретни факти касаещи приетите критерии. За целите на оценяването по критерия: „направени предложения до ръководството“, по делото не били ангажирани доказателства, от които да е видно дали някой от служителите е правил предложения до ръководството. Направен е извод, че оценките по посочения критерий не са поставени в съответствие с изискванията на закона, който изисква преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ да не е субективна и формална, а същата да дава обективно отражение на действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана конкретна информация за участващите в подбора. Освен този извод, съдът е приел незаконосъборазност на извършения подбор на още едно основание, а именно, че същият не е извършен по двата законови критерия, изрично регламентирани в чл. 329 от КТ, тъй като работодателят изрично бил изключил приложимостта на първия такъв, а именно „по -висока квалификация“. С оглед на посоченото, то за да се допусне касационно обжалване следва да са поставени правни въпроси, които да касаят и останалите решаващи правни изводи на въззивния съд и за тях да са установени допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна по жалбата, направените пред настоящата инстанция разноски. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер 2500 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, същото е реално изплатено, съобразно посоченото в договора. Съдът следва да се произнесе по релевираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на възнагражденията за неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и оценяемия иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно – минималната месечна заплата към момента на сключване на договора за правна помощ (по исковете по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ), съгл. чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредбата, и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ съобразно цената му. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 9 ал. 3, вр. с чл. 7 от Наредбата, възлиза на сумата от 874,87 лв. С оглед броя на предявените искове и обема на извършената от процесуалния представител на ответника по жалбата работа по делото - изготвяне на изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, възнаграждението следва да бъде намалено до размера 1300 лв., отговарящ в най-точна степен на действителната фактическа и правна сложност на делото. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.