Определение № 1529 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование София област срещу решение №.4306/16.07.24 по г.д.№.11983/23 на СГС, ІІ Е с. - с което е потвърдено решение №.6000/18.04.23 по г.д.№.18612/23 на СРС, 57с., за уважаване на предявените срещу касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна Н. И. Б. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение /ищцата е заемала длъжност „главен счетоводител“ по безсрочен трудов договор/, което е било незаконосъоб разно прекратено със заповед №.РД-07-15/29.03.22 на основание чл.328 ал.1 т.5 и т.6 КТ. Първата хипотеза предполага наличието на трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от обективната липса на качества за изпълнение на работата; липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата; същевременно съгласно т.3 ТР №.4/21 по тълк.д.№.4/17, ОСГК, в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа, респективно фактическата причина за прекратяването; в тежест на работодателя е да установи законосъобразността на упражненото потестативно право за прекратяване на трудовото правоотношение, което означава да установи при пълно и главно доказване липсата на посочените в заповедта за уволнение качества, обуславящи ефективното изпълнение на възложената работа, като трайно и обективно състояние. В случая се установява, че на ищцата са изискани обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ във връзка с твърдения за извършено дисциплинарно нарушение, осъществено чрез публикация в социална мрежа, но въпреки това трудовото правоотношение е прекратено на безвиновно основание-чл.328 ал.1 т.5 и т.6 КТ. В противоречие с константната практика на ВКС заповедта за уволнение не съдържа изброяване на липсващите качества и умения на работника, представляващи трайно състояние, обуславящи невъзможността ефективно да се изпълнява възложената работа. Такова изброяване не се съдържа и в останалите писмени доказателства. Това засяга по негативен начин правото на защита на работника, доколкото липсват фактическите основания, обуславящи законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право. При това положение съдът е намерил, че само въз основа на този порок уволнението следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Доводите във въззивната жалба, че чрез свидетелски показания могат да се изложат и изброят липсващите качества на работника, т.е. да се мотивира заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като по този начин се санира порока, обусловил отмяната й, са намерени за неоснователни. Отразено е, че за да се гарантира принципа на законоустановеност на уволнението и правото на защита на работника, трябва към момента на налагане той да има възможност да се запознае с мотивите на работодателя, въз основа на които едностранно е прекратено правоотношението му; по този начин той ще има възможност да организира ефективно защита си преди евентуалния съдебен процес, а не в хода на такъв да научава за първи път фактическите основания, въз основа на които е издадена заповедта/реш.по г.д.№.1966/10; реш. по г.д.№.804/11, IV ГО, опр.№.1003/2.11.15 по г.д.№.3705/15, III ГО/. Отделно от това не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на липсващи качества на работника като трайно и обективно състояние, обуславящи ефективното изпълнение на възложената работа, макар и такива да не са описани в заповедта за уволнението или в друг документ, изхождащ от работодателя /единствено е установено ирелевантното за предмета на доказване обстоятелство, че ищцата е пропуснала да удържи ДОД от заплатите на служителите за месец 01.21г., което е било компенсирано през месец 02.21г./. Намерено е, че второто цитирано в заповедта за уволнение основание-по чл.328 ал.1 т.6 КТ /липса на необходимото образование или професионална квалификация/, също не е налице, доколкото ищцата отговаря на изискванията за образование и квалификация за изпълнение на работата, въведени от работодателя с длъжностната характеристика /при изискуеми висше икономическо образование, специалност „Счетоводство и контрол“ или „Икономика на предприятието“, с образователна степен „бакалавър“ или „магистър“, видно от представен превод на диплома с приложение и Удостоверение №.398-189/04.09.19, й е било признато на основание чл.14 ал.1 от Наредба за ДИППВОЗПОЧВУ и чл.23 ал.1 от Правилник за устройство и дейността на НЦИДПВО завършено висше икономическо образование, специалност „Икономика на предприятието“, с образователна степен „магистър“/. В допълнение към горепосочените мотиви, изложени във връзка с оплакванията във въззивната жалба, съдът е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото или само тези, на които основава решението си?“ /реш.№.65/30.07.14 по т.д.№.1656/13, ІІ ТО/; 2.“В случай на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ допустимо ли е липсващите качества на служителя да бъдат посочени в друг известен на служителя документ?“ /реш.№.81/8.05.12 по г.д.№.1363/10, ІV ГО, реш. №.313/11.11.14 по г.д.№.1201/14, реш.№.102/31.03.15 по г.д.№.3687/14/; 3. “Налице ли е преклузия по смисъла на чл.266 ГПК за допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, ако отговорите на поставените въпроси са останали неизяснени по причини, за които страната не отговаря /неосигурен достъп до информационни масиви-счетоводен софтуеър/?“; 4.“Следва ли въззивният съд да допусне събирането на писмени доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 ал.3 ГПК в случая на непълен доклад и/или пропуск при разпределение на доказателствената тежест при разглеждане на делото пред първата инстанция?“; 5. „Препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви в съдебния акт?“ /реш.№.268/21.11.11 по г.д.№.191/11, ІІ ГО, реш. №.138/20.12.18 по г.д.№.4169/17, ІІІ ГО, реш.№.72/13.04.16 по г.д.№.3582/15, ІІІ ГО/; 6. въпроси, свързани с приетото/в реш.№.81/8.05.12 по г.д.№.1363/10, ІV ГО/, че „липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ“ - „какъв следва да бъде този документ, следва ли документа да предхожда заповедта за уволнение и в какъв времеви диапазон следва да бъде /доколкото липсата на качества се изисква да е едно трайно фактическо състояние/, как следва да се установява „знанието“ на работника за наличието на този документ-само с писмени доказателства или е допустимо установяване на знанието за липса на качества да бъде установявано с гласни доказателствени средства и без наличие на писмен документ, запазва ли се възможността, изведена в досегашната съдебна практика, липсващите качества на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ да бъдат посочени и в друг известен на служителя документ?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос съдебна практика съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства; при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които, преценени според чл.175ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Обсъдила е тези доказателства, които са относими към релевантните за спора факти. В случая решаващите мотиви касаят съдържанието на заповедта за уволнение - предвид трайно установената практика, че за законосъобразното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи в уволнителната заповед липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа, и необходимата квалификация на ищцата - предвид основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ. Съдът е извършил обсъждане на събраните с оглед тези релевантни факти доказателства и е приел, че ищцата притежава необходимото образование и квалификация, а оспорената заповед за уволнение няма изискуемото съдържание - конкретизация липсва както в самата заповед, така и в останалите писмени доказателства /а със свидетелски показания не могат да се изложат и изброят липсващите качества на работника, т.е. да се мотивира post factum заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като по този начин се санира порока/ и само на това основание уволнението следва да се признае за незаконно. Доколкото са обсъждани данните за пропуски в работата на Н.Б., това е направено само за пълнота, с евентуални мотиви, и те са неотносими към решаващия извод за незаконосъобразност предвид обстоятелството, че липсата на мотиви в заповедта за уволнение нарушаването правото на ефективна защита на работника и сама по себе си обосновава извод за незаконосъобразност. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос касае мотивираността на заповед за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ. Съгласно цитираната от касатора практика, когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника; липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ; изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа, и/или са посочени задълженията, които той не е в състояние да изпълни. Съдът не е отрекъл горните постановки, но изрично е отразил, че подобно посочване на липсващите качества не се съдържа нито в заповедта за уволнение, нито в останалите писмени доказателства. Отделно от изложеното само за пълнота следва да се отбележи, че след постановяване на цитираните от касатора решения практиката във връзка с мотивирането на заповедта за уволнение е уеднаквена с ТР от 01.02.21 по т.д.№.4/17, ОСГК, в което изрично е прието, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа; това е така, доколкото това основание за прекратяване е формулирано като общооценъчно и неопределено понятие-„липса на качества за изпълнение на работата“; съдържанието му включва признаци трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици; доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяването; това правило е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение-правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят трябва да посочи фактическото основание за уволнение; иначе би се стигнало до неприемливия резултат работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът да бъде длъжен в двумесечен срок от уволнението да посочи факти за незаконността му (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора; за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл.328 ал.1 т.5 КТ да се изброят кои знания умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът, по който работникът се справя с възложената работа). Въззивният съд е съобразил горепосочената практика, като изрично е посочил, че липсата на надлежно изброяване на качествата не може да бъде заменена от установяване на такава липса в хода на процеса предвид визираното по-горе право на ефективна защита на уволнения работник. При това положение не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и съответно сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Трети и четвърти въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 ТР №.1/09, ОСГТК на ВКС, разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените въпроси не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала мотиви в тази връзка, а и не съответстват на обстоятелствата по делото. СГС е оставил без уважение искане за допускане на ССЕ, доколкото ответникът не е поискал повторна такава пред СРС и заявява това искане едва пред въззивната инстанция /заключението на ССЕ е било прието от СРС без възражения от страните/; оплаквания за непълен доклад/ пропуски при разпределение на доказателствената тежест не са били релевирани с въззивната жалба, въззивният съд не е разглеждал такива въпроси и не е приемал, че подобни нарушения са налице. Отделно от изложеното, и ССЕ, и писменото доказателство, които въззивната инстанция не е допуснала като преклудирани, касаят доказване на твърдяната от ответника липса на качества на ищцата, докато решаващите мотиви на съда за незаконосъобразност на уволнението са свързани с немотивираност на самата оспорена заповед /предвид липсата на изброяване на липсващите качества по установения в практиката начин в самата заповед и в останалите документи по делото/, която немотивираност сама по себе си /доколкото препятства правото на ефективна защита на уволнения работник/ е достатъчно основание за отмяната й, без да се изследват по същество евентуално въведени в процеса твърдения за конкретни качества, които уволненият работник не притежава. С оглед на изложеното изведените въпроси са неотносими, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касация по реда на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с петия въпрос практика на ВКС, предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Независимо от извършеното препращане към мотивите на първоинстанционния съд, тя е изложила собствени мотиви във връзка с фактическата и правната страна на спора, като е взела изрично становище по наведените във въззивната жалба оплаквания. Посочила е кои са релевантните факти, защо заповедта е немотивирана, защо съдържанието й не може да бъде допълвано чрез твърдения и доказателства, направени и ангажирани в съдебния процес по оспорването й, кои относими факти намира за установени и кои не и с какви правни последици ги свързва; изложила е дори и евентуални мотиви във връзка с естеството на събраните доказателства-макар че подобно обсъждане е било недължимо предвид изначалната липса на надлежна конкретизация на липсващите качества съобразно установената практика. При това положение не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Шестата група въпроси е неотносима към решаващата воля на СГС. Това е така, доколкото, макар да се е позовал на ТР по т.д.№.4/17, ОСГК, съдът не е отричал възможността липсващите качества да могат да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ - но е намерил, че подобно посочване не се съдържа нито в заповедта за уволнение, нито в другите писмени доказателства; същевременно останалите въпроси са общотеоретични, не са били предмет на изрично обсъждане и по тях мотиви не са излагани. Предвид изложеното те не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не е налице соченото основание на разпоредбата. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,