Определение № 76 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2892/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 8721/19.12.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 10761/2019, с което е потвърдено решение № 140072/12.06.2019 на Софийския районен съд по гр. д. № 59296/2019, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Недоволен от решението е касаторът Национален дворец на децата, София, представляван от адв. Я. Я. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказване на легитимността на синдикална организация и за доказателствената сила на удостоверение за легитимност на синдикална организация, издадено от висшестоящ орган и по материалноправния въпрос за легитимността на синдикалната организация при прилагане на закрилата на работника по чл. 333, ал. 3 КТ, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Б. М. К., представляван от адв. Г. Н. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси са ирелевантни и не обуславят изхода на делото, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените за касационното производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Старши учител”, като със заповед № 197/20.07.2018 трудовото му правоотношение е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени дисциплинарни нарушения: неявяване на работа в два и повече последователни работни дни (за времето от 05. до 16.07.2018 г.); за нарушаване на заповед № 102/31.05.2018, съгласно която е забранено допускането на моторни превозни средства след бариерата, водеща към паркинга пред главния вход на НДД от 08,30 часа до 16,30 часа на 01.06.2018 г., както и за представяне на фалшива фактура за закупуване на материали за огнено шоу, констатирано на 07.06.2018 г. С писмо с изх. № 415/16.07.2018 на ищеца са поискани обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ относно отсъствието му от работа от 05.07.2018 г. до 16.07.2018 г., върху което е изписано ръкописно изявление от 16.07.2018 г., което е със следното съдържание: “изпратихте ни на фестивал, на който се представихме достойно с много награди”. С писмо изх. № 311/04.06.2018, са изискани обяснения от ищеца относно нарушаване на заповед № 102/31.05.2018 г., като върху писмото ръкописно е изписано: “ненавременно пускане на въпросната заповед, след като вече съм в командировка”. С писмо изх. № 328/12.06.2018 от ищеца са поискани обяснения относно представяне на фактура за закупени материали за огнено шоу, като върху писмото е отразено ръкописно: “не съм в течение на нещата. Попитайте фирмата на фактурата”. Въззивният съд е приел, че доколкото на проведеното на 17.10.2019 г. съдебно заседание, ищецът изрично е заявил, че цитираните по-горе ръкописни изявления върху всички писма са написани от него и е уточнил, че преди това е дал устни обяснения в директорския кабинет – подробни и обширни, то ответникът е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ. Видно от представено удостоверение № 5 от 11.07.2018г., издадено от председателя на НФ/НС образование към КТ Подкрепа, ищецът е избран за председател на синдикалната секция на КТ Подкрепа в НДД, а в това си качество и по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на КТ ищецът се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ. Изложени са съображения, че това удостоверяване е достатъчно, за да се приеме, че синдикалната организация съществува и ищецът е неин председател. Като неоснователни са приети релевираните от ответника възражения относно представеното удостоверение, че синдикалната организация е легитимна (при наведени фактически твърдения, че няма данни в организацията да членуват достатъчно служители, за да формират такава, както и че няма данни тази организация да развива някаква дейност), тъй като нямат значение за предварителната закрила при уволнение (за това е достатъчно организацията да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация – съгласно устава й (арг. от чл. 33 КТ), както и съответният работник или служител да е избран да неин председател или секретар). Въззивният съд е приел, че ищецът се ползва със специална закрила, която ответникът не е преодолял, като не е получил съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 333, ал. 3 КТ и заповедта за уволнение подлежи на отмяна от съда само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество. Предвид основателността на главния иск, като основателни са уважени и иска за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че в мотивите на решението е длъжен да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението. Разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания, изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален орган. При предявено основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Легитимността на съответната синдикална организация не подлежи на съдебен контрол. Касае се до обстоятелство, което няма отношение към задължението на работодателя по чл. 333, ал. 3 от КТ, поставяща извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от синдикален орган (в този смисъл вж. решение № 48 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5061/2008 г., III ГО). На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като по делото няма представени доказателства такива да са били направени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение