Определение № 689 от 17.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Б. Я. Р. срещу въззивно решение № 1847/ 08.12.2017г. по в. гр. д. № 2210/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.128 КТ за плащане на трудово възнаграждение за периода от 13.10.2015г. до 14.11.2015г. в размер на 5280 щатски долара, заедно със законната лихва от 15.11.2015г. до окончателното плащане, предявен от Б. Я. Р. срещу [фирма]. В касационната жалба се излагат доводи, че ответникът по иска е бил през процесния период корабопритежател и поради това работодател на ищеца. Според касатора този факт се установява от плаването на кораба под български флаг и вписването в корабния дневник, че корабопритежател е ответникът, но тези възражения и доказателства не били обсъдени от въззивиня съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Във връзка с наведените доводи, касаторът иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос- „Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и доводите на страните и въз основа на тях да посочи кои факти приема за установени?“. В срока за отговор ответникът [фирма] е възразил срещу допускането на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение е постановено по иск по чл. 128 КТ, предявен от Б. Я. Р. срещу [фирма]. В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищецът е бил член на екипажа на моторен кораб Батя И. №8000836, плаващ под български флаг с корабопритежател ответника [фирма], но не му било платено трудовото възнаграждение за периода от 13.10.2015г. до 14.11.2015г. в размер на 5280 щатски долара. В срока за отговор ответникът е възразил, че корабопритежател на кораба по това време е било друго дружество „Ш. Л.“С.А, на което корабът е бил отдаден под наем чрез договор за под-беърборд чартьор, който договор бил вписан в Регистъра на корабите при ИА „Морска администрация“. Въззивният съд е приел, че корабопритежател е бил чуждестранното лице „Ш. Л.“С.А, регистрирано на М. острови, тъй като договорът за под-беърборд чартьор е бил вписан в Регистъра на корабите при ИА „Морска администрация“, но въззивният съд не е отговорил на възраженията на ищеца, че чуждестранното лице е нямало право да плава под български флаг, както и че в корабния дневник като корабопритежател е бил вписан ответника [фирма] и съответно не са били обсъдени доказателствата за тези обстоятелства. При тези мотиви на въззивния съд, ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Трайна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе по всички относими и допустими доказателства по делото и възраженията на страните и да посочи кои факти приема за установени и кои не(чл.236, ал.2 ГПК). В случая въззивният съд в противоречие с практика на ВКС не е сторил това като е пропуснал да обсъди доказателствата, че корабът е плавал под български флаг и че в корабния дневник е вписан ответникът като корабопритежател. Налице е основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса- „Длъжен ли е въззивният съд при определянето на качеството корабопритежател и съответно работодател по смисъла на чл. 88б КТМ да обсъди доказателствата за флага под който е плавал кораба, предвид забраната на чл.27 КТМ и значението на вписванията в корабния дневник, съгласно Наредба №5/2004г. за корабните документи?“ Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: