Определение № 2766 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 11/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Районна прокуратура- П., представлявана от Борис П.- районен прокурор, против Решение №319 от 27.09.2024г. по в. гр. д. №482/2024г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е било потвърдено Решение № 690 от 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20245220100920 по описа за 2024 г. на Районен съд- Пазарджик, с което Районна прокуратура- П. е осъдена да заплати на П. Т. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 33, сумата от 11 082,69 лв., представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. - 184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева, за месец 12.2023 г. - 984,25 лева, както и сумата от 1 610,36 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., както следва: за месец 04.2021 г. - 113,52 лева; за месец 05.2021 г. - 40,33лева; за месец 06.2021 г. - 9,16 лева; за месец 07.2021 г. - 101,65 лева; за месец 09.2021 г. - 43,94 лева; за месец 10.2021 г. - 195,60 лева; за месец 11.2021 г. - 47,74 лева; за месец 12.2021 г. - 169,20 лева; за месец 05.2022 г. - 28,46 лева; за месец 07.2022 г. - 111,35 лева; за месец 09.2022 г. - 57,53 лева; за месец 10. 2022 г. - 180,84 лева; за месец 11.2022 г. - 56,74 лева; за месец 12.2022 г. - 144,96 лева; за месец 01.2023 г. - 77,20 лева; за месец 02.2023 г. - 21,45 лева; за месец 03.2023 г. - 27,63 лева; за месец 04.2023 г. - 19,64 лева; за месец 07.2023 г. - 14,59 лева; за месец 08.2023 г. - 7,18 лева; за месец 09.2023 г. - 43,13 лева; за месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за месец 11.2023 г. - 19,79 лева; за месец 12.2023 г. – 23,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2024 г., до окончателното изплащане на главниците. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея П. Т. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 33,, чрез пълномощника му по делото адв. Т. П., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от П. Т. П. против Районна прокуратура- П. искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение и мораторна лихва.

Съдът е приел следното:

През периода от 01.04.2021г. до 31.12.2023г. ищецът П. П. е заемал длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура - П.. Съгласно Таблица № 1 на ВСС за максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи към 01.01.2021г. тази на прокурор в Районна прокуратура е била в размер на 2 949,00 лева, към 01.01.2022г.- 3 244,00 лева, а към 01.04.2023 г. - 3 731,00 лева., а тези на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи са определени в следните размери: към 01.01.2021 г. – 2 720,00 лева, към 01.01.2022 г. – 2 992,00 лева, към 01.01.2023г. – 3 471,00 лева. Съгласно приложените по делото писмени доказателства основното месечно възнаграждение на ищеца е било, както следва: към 01.04.2021г.- 3 224,00 лева, в т.ч. основна месечна заплата за длъжността - 2 949,00 лева и ранг „прокурор в Окръжна прокуратура“ – 275,00 лева, към 01.01.2022 г.- 3 554,00 лева, в т.ч. основна месечна заплата за длъжността - 3 244,00 лева и ранг – 310,00 лева, към 01.04.2023 г.- 4 091,00 лева, в т.ч. основна месечна заплата за длъжността - 3 731,00 лева и ранг „прокурор в Окръжна прокуратура“ – 360,00 лева, а към 01.07.2023 г. ранг- 500,00 лева.

Съдът е приел за неоснователни доводите на ответната прокуратура, че не е надлежен ответник по предявения иск, а такъв следва да бъде ВСС, който съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 2, т. 10 и чл. 218, ал.3 от ЗСВ определя възнагражденията за съответните магистратски длъжности, средствата за които се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Изложил е съображения, че в случая легитимацията на ответника следва от разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ, предвиждаща че за неуредените в Раздел V от Глава девета на ЗСВ въпроси се прилага Кодексът на труда /КТ/, във връзка с §1, т. 1 от ДР на КТ и по аргумент от чл. 61 от КТ, доколкото именно РП - П. е съдебният орган, където ищецът е осъществявал функциите си на магистрат, заемайки длъжността прокурор. Посочил е, че от обстоятелството, че магистратите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават с решение на съответната колегия ВСС съгласно нормите на чл. 160 и чл. 161 от ЗСВ, не може да бъде направен извод, че органът по назначаването, в случая Прокурорската колегия на ВСС, има качеството на техен работодател. Според съда за такъв следва да се приеме органът на съдебната власт, с който възниква правоотношението и в който магистратът осъществява конституционно и законоустановените си правомощия. Приел е, че в случая по аналогия следва да се приложат указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които надлежен ответник по иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ на работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 от КТ, е работодателят, а не по-горестоящият спрямо него орган. Въпреки че разрешението в посоченото тълкувателно решение се отнася за исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, то същото следва да се приложи и по други трудови спорове, включително и за настоящия спор за заплащане на трудово възнаграждение на магистрат съгласно препращащата норма на чл. 229 от ЗСВ. Позовал се е и на формираната практика на ВКС по спорове за присъждане на различни обезщетения по ЗСВ на магистрати, която приема, че надлежен ответник по тези искове е съответната съдебна институция, където магистратът изпълнява функциите си, както и че тези спорове са трудови. В подкрепа на този извод според съда е и Решение № 728 от 21.01.2008г. по адм. д. № 9996/2007 г. на ВАС, съгласно което възникналите спорове във връзка с определения размер на трудовото възнаграждение на магистратите имат трудовоправен характер и се разрешават по общия исков ред. По посочените съображения въззивният съд е приел, че доколкото по своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд, то спорът за неначислено и неизплатено такова е трудов и надлежен ответник по него с оглед чл. 229 от ЗСВ е работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, в случая- Районна прокуратура- П..

По съществото на спора съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ за периода на исковата претенция Пленумът на ВСС има правомощията да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от ЗСВ председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност- младши съдия, младши прокурор, младши следовател, се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ, а съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на ВСС. Съдът е приел, че с нормите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ законът пряко определя възнагражденията за най-високите и за най-ниските магистратски длъжности, като посочва ясни обективни критерии за тях, поради което правомощията на Пленума на ВСС при определяне на тези възнаграждения са ограничени и същият действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с възможност за преценка дали да вземе решение за определяне на размера на съответните възнаграждения, кога да вземе това решение и по какъв начин. По отношение възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт, каквато е и длъжността на ищеца- прокурор в районна прокуратура, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, законът не предвижда математически изчислим размер (като функция от възнаграждението на друг орган), нито конкретни обективни критерии и правила за определянето им. Според съда обаче това не означава, че при определянето им ВСС не е обвързан от законовите изисквания, тъй като формалната логика изисква магистратите на по-високо ниво да получават възнаграждение в по-голям размер или поне равен на този, който получават назначените на длъжност на най-ниското ниво в съдебната система- младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи. Предвид горното съдът е приел, че при определяне на възнагражденията на органите на съдебната власт, извън тези по чл. 218, ал. 1 от ЗСВ и чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, Пленумът на ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система. Поради това основното месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност- прокурор в районна прокуратура, не може да бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, която съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ.

Съдът е приел, че упражнявайки правомощието си по чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, в нaчaлoтo нa вcякa oт процесните кaлeндapни гoдини – 2021г., 2022г., 2023 г., Пленумът на ВСС e oпpeдeлял ocнoвните месечни работни зaплaти нa магистратите, като е фиксирал занапред максималните размери за всички длъжности в органите на съдебната власт, без тези по чл. 218, ал. 1 от закона. Съгласно приложените като писмени доказателства Taблици № 1 нa BCC, мaĸcимaлнитe ocнoвни мeceчни paбoтни зaплaти нa районните прокурори зa пpoцecния пepиoд ca фиĸcиpaни: от 01.04.2021г. до 31.12.2021г. - в размер на 2 949,00 лева, за ранг 275,00 лева, общо 3 244,00 лева, от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. - в размер на 3 244,00 лева, за ранг 310,00 лева, общо 3 554,00 лева, а от 01.04.2023 г. до 13.12.2023 г. - в размер на 3 731,00 лева, за ранг 360,00 лева, общо 4 091,00 лева, а от 13.12.2023г. до 31.12.2024г., с оглед увеличението за ранг от 360,00 лева на 500,00 лева в общ размер на 4 231,00 лева. Фиксирани са и тези за най-ниската длъжност в съдебната система- на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи – за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – 2 720,00 лева, от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. – 2 992,00 лева, а от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. – 3 471,00 лева. Според съда така определеният от ВСС фиксиран размер на възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност за всяка от трите календарни години, обаче е несъответен на залегналата в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ регламентация на минималния размер на основното възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност- удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ, обективирани в неоспореното от страните заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. У. размер по данните на НСИ е както следва: за месец 04.2021 г. – 3 250 лева, за месец 05.2021 г. – 3 126 лева, за месец 06.2021 г. – 2 976 лева, за месец 07.2021 г. – 3 252 лева, за месец 08.2021 г. – 2 892 лева, за месец 09.2021 г. – 3 088 лева, за месец 10.2021 г. – 3 588 лева, за месец 11.2021 г. – 3 110 лева, за месец 12.2021 г. – 3 594 лева, за месец 01.2022 г. – 3 122 лева, за месец 02.2022 г. – 2 884 лева, за месец 03.2022 г. – 2 982 лева, за месец 04.2022 г. – 3 628 лева, за месец 05.2022 г. – 3 370 лева, за месец 06.2022 г. – 3 226 лева, за месец 07.2022 г. – 3 744 лева, за месец 08.2022 г. – 3 228 лева, за месец 09.2022 г. – 3 265 лева, за месец 10.2022 г. – 4 182 лева, за месец 11.2022 г. – 3 554 лева, за месец 12.2022 г. – 4 082 лева, за месец 01.2023 г. – 3 694 лева, за месец 02.2023 г. – 3 386 лева, за месец 03.2023 г. – 3 442 лева, за месец 04.2023 г. – 3 884 лева, за месец 05.2022 г. – 3 594 лева, за месец 06.2023 г. – 3 454 лева, за месец 07.2023 г. – 3 886 лева, за месец 08.2023 г. – 3 820 лева, за месец 09.2023 г. – 4 418 лева, за месец 10.2023 г. – 4 808 лева, за месец 11.2023 г. – 4 188 лева, за месец 12.2023 г. – 4 558 лева. Определените от ВСС фиксирани максимални размери на ocнoвни зaплaти нa млaдшитe мaгиcтpaти са пoд пocoчeния в зaкoнa минимyм - удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера, както към датата на утвърждаване на Таблица № 1 на ВСС, така и в рамките на съответната календарна година. Съдът е приел, че доколкото при определяне на възнагражденията на органите на съдебната власт, извън тези по чл. 218, ал. 1 от ЗСВ и чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, Пленумът на ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система, то при наличието на съответните предпоставки, същият е длъжен да издаде съответния административен акт, упражнявайки своевременно правомощията си. Приел е, че бездействието на ВСС да определи нов размер на възнаграждения при наличието на необходимите предпоставки за това, е незаконно и причинява имуществени вреди на засегнатите лица. От приложените по делото протоколи от заседания на Пленума на ВСС и Таблици № 1, се установява, че при определяне на възнагражденията не е прилаган критерия средномесечна заплата в публичния сектор както по отношение на младшите прокурори и съдии, така и спрямо всички останали длъжности. Предвид горното съдът е приел, че за процесните периоди на ищеца е начислявано възнаграждение, в размер по-малък от предвидения в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-ниската длъжност „младши прокурор“.

Видно от приетото заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ, удвоеният размер на дължимите брутни месечни възнаграждения на ищеца, изчислени на база удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера за процесните месеци са, както следва: за 04.2021 г. - 4 294,23 лева, за 05.2021 г. - 2 699,31 лева, за 06.2021 г. - 3 767,39 лева, за 07.2021 г. - 4 308,31 лева, за 09.2021 г. - 3 919,45 лева, за 10.2021 г. - 4 492,43 лева, за 11.2021 г. - 3 945,11 лева, за 12.2021 г. - 11 387,38 лева, за 05.2022 г. - 4 063,98 лева, за 07.2022 г. - 8 483,77 лева, за 09.2022 г. - 4 641,88 лева, за 10.2022 г. - 5 314,44 лева, за 11.2022 г. - 4 579,40 лева, за 12.2022 г. - 7 686,29 лева, за 01.2023 г. - 4 979,27 лева, за 02.2023 г. - 4 324,32 лева, за 03.2023 г. - 4 389,84 лева, за 04.2023 г. - 5 142,76 лева, за 07.2023 г. - 5 112,38 лева, за 08.2023 г. - 5 037,15 лева, за 09.2023 г. - 5 734,21 лева, за 10.2023 г. - 6 157,08 лева, за 11.2023 г. - 12 304,37 лева и за 12.2023 г. - 6 010,98 лева. Начислените на ищеца брутни месечни възнаграждения за периода от месец 04.2021 г. до месец 12.2023 г., съобразно съответната Таблица № 1, приета от Пленума на ВСС са, както следва: за месец 04.2021 г. - 3 936,43 лева, за месец 05.2021 г. - 2 568,71 лева, за месец 06.2021 г. - 3 736,87 лева, за месец 07.2021 г. - 3 959,88 лева, за месец 08.2021 г. - 3 759,96 лева, за месец 09.2021 г. - 3 759,60 лева, за месец 10.2021 г. - 3 757,58 лева, за месец 11.2021 г. - 3 759,96 лева, за месец 12.2021 г. - 10 708,47 лева, за месец 01.2022 г. - 3 707,60 лева, за месец 02.2022 г. - 3 707,60 лева, за месец 03.2022 г. - 203,93 лева, за месец 04.2022 г. - 885,18 лева, за месец 05.2022 г. - 3 926,71 лева, за месец 06.2022 г. - 4 431,73 лева, за месец 07.2022 г. - 7 898,78 лева, за месец 08.2022 г. - 4 216,14 лева, за месец 09.2022 г. - 4 310,14 лева, за месец 10.2022 г. - 4 216,98 лева, за месец 11.2022 г. - 4 216,10 лева, за месец 12.2022 г. - 6 705,83 лева, за месец 01.2023 г. - 4 419,86 лева, за месец 02.2023 г. - 4 158,18 лева, за месец 03.2023 г. - 4 158,18 лева, за месец 04.2023 г. - 4 335,46 лева, за месец 05.2023 г. - 4 217,22 лева, за месец 06.2023 г. - 4 277,40 лева, за месец 07.2023 г. - 4 288,90 лева, за месец 08.2023 г. - 7 455,15 лева, за месец 09.2023 г. - 4 976,12 лева, за месец 10.2023 г. - 4 934,91 лева, за месец 11.2023 г. - 11 733,50 лева и за месец 12.2023 г. - 5 026,73 лева. От изслушаното заключение на вещото лице се установява, че разликата между дължимите брутни месечни възнаграждения, изчислени на база удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действителните начислените на ищеца суми, са в общ размер на 11 082,69 лева, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. - 184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева и за месец 12.2023 г. - 984,25 лева. Предвид горното съдът е приел, че за исковия период ищецът e пoлyчaвaл бpyтнo мeceчнo възнaгpaждeниe, фopмиpaнo oт ocнoвнa paбoтнa зaплaтa в paзмepa пo yтвъpдeнaтa oт Пленума на BCC Taблицa № 1, възнаграждението за ранг и дoпълнитeлнo възнaгpaждeниe зa пpидoбит тpyдoв cтaж и пpoфecиoнaлeн oпит в пpoцeнт въpxy ocнoвнaтa paбoтнa зaплaта, което е несъответно на дължимото му се, тъй като ВСС е определил възнаграждението за длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура под предвидения в ЗСВ минимален размер, дори за най- ниската магистратска длъжност. Доколкото размерът на основно месечно за заеманата от ищеца длъжност „прокурор в РП“ не може да бъде по-нисък от възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност, то на него му се дължи възнаграждение поне в този по-нисък размер, съобразно установените от експертизата разлики. По така изложените съображения съдът е приел предявените искове за главница и мораторна лихва за основателни и е осъдил ответната РП- П. да заплати на ищеца претендираните от него суми, тъй като в качеството й на работодател на ищеца по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ има задължението по чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ - да начислява и да заплаща на служителите дължимото се възнаграждение за положения от тях труд.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:

1. Когато размерът на основното месечно възнаграждение на магистрат се определя по реда на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, на кой съд е подведомствено делото в случаите, в които магистратът претендира заплащане на по-висок размер на възнаграждението, а именно - в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт /чл. 218, ал. 2 от ЗСВ?

2. Административните ръководители на отделните прокуратури разполагат ли с правомощия да начисляват и изплащат основни месечни възнаграждения на прокурори от техните структури в размер, различен от определените с Таблица № 1 от Пленума на ВСС съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ?

3.1. Действията на административните ръководители на отделните прокуратури при начисляване и изплащане на възнагражденията на магистратите при условията на обвързана компетентност ли са?

3.2. Имат ли оперативна самостоятелност административните ръководители на отделните прокуратури да определят размери на основни месечни възнаграждения на магистрати, в отклонение от тези на първостепенния разпоредител с бюджет?

4. Начисляването и изплащането на трудово възнаграждение на прокурор от РП, чието основно месечно възнаграждение е в размер, съобразен с определения в Таблица №1 за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите, може ли да доведе до нарушение на закона /чл. 218, ал. 3 от ЗСВ/? Ако да - при какви условия?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос, уточнен от настоящата инстанция от въпросите от изложението, а именно- когато определеното от Пленума на ВСС съгласно чл.30, ал.2, т.10 и чл.218, ал.3 от ЗСВ възнаграждение на съответния магистрат /съдия, прокурор или следовател/ е по- ниско от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, дължи ли съответният орган на съдебната власт, в който той изпълнява задълженията си, заплащане на месечно възнаграждение в размера, предвиден в чл.218, ал.2 от ЗСВ за съответните най- ниски длъжности? Въпросът е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на него липсва формирана съдебна практика на ВКС.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,