Определение № 5109 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2563/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 65 от 31.03.2026 г. по гр.д.№ 599/ 2025 г., с което, след като е отменено решение на Ловешки районен съд по гр.д.№ 357/ 2025 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „Лукойл България“ ЕООД, гр.София, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 вр. с чл.225 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. Л. Г., извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ със заповед № 643/ 07.01.2025 г. на представляващ „Лукойл България“ ЕООД; за възстановяване на Г. Л. Г. на длъжността „продавач-касиер“ в бензиностанция Б 149 - Ловеч; за осъждане на „Лукойл България“ ЕООД да заплати на Г. Л. Г. 1 094,46 лв /559,59 евро/ - обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за период от 11.01.2025 г. до 26.01.2025 г., както и 1 906,13 лв. /974,59 евро/ - обезщетение от разликата в заплатите, предвид постъпването й на по-ниско платена работа за периода от 27.01.2025 г. до 11.07.2025 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /25.02.2025 г./ и е разпределена отговорността за разноските по делото. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката релевира въпросите 1. „Длъжен ли е съдът при преценка на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ да извърши проверка на съразмерността, съпоставяйки тежестта на нарушението с реално настъпилите последици и липсата на вреда за работодателя?”; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните, включително свидетелски показания, установяващи фактически порядки в предприятието, макар свидетелите да са назначени след процесното нарушение?"; 3. „Може ли при преценка на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съдът да взема предвид заличени по реда на чл. 197 КТ дисциплинарни наказания, за да обоснове тежестта на ново нарушение; и 4. „Налице ли е „Очевидна неправилност“ когато съдът твърди, че има присвояване, при доказана липса на касови липси?". Касаторът счита, че първите два от тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС – решения по гр.д.№ 376/ 2011 г., ІV г.о. и Тълкувателно решение № 1/ 2013 г., ОСГК/, а за третия поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона. За последния въпрос сочи разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Ответната страна „Лукойл България“ ЕООД оспорва жалбата като поддържа, че по първия въпрос жалбоподателката се позовава на противоречие с практиката на ВКС, но сочи несъществуващо решение. За втория въпрос счита, че е разрешен в съответствие, а не в противоречие с Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. За третия поддържа, че не кореспондира с мотивите на въззивното решение, както и че няма значение за точното прилагане на закона, тъй като разпоредбите на КТ са ясни и недвусмислени. За последния въпрос твърди, че тезата на жалбоподателката е неясна, както и че въззивният съд не е посочил в акта си наличие на присвояване, макар това да било логично предвид липсата на излишъци. Излага и съображения по същество за правилност на въззивното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел за установено, че Г. Л. Г. е работила в „Лукойл-България“ ЕООД с място на работа бензиностанция Б 149 – Ловеч, на длъжност „продавач-касиер“. В трудовите й задължения било включено работа с карти за отстъпка „Лукойл-Клуб“ по предварително одобрена от дружеството Процедура, според която, ако клиент забрави карта за отстъпка на бензиностанцията, касиерът следвало веднага да уведоми управителя /старши продавач, при отсъствието на управителя/. Ако картата била открита в неработно време за управителя, тя се предавала на старши продавач, който от своя страна следвало да я предаде на управителя; ако към момента на откриването на картата на обекта нямало и старши продавач, касиерът следвало да постави картата в запечатан плик, който да предаде на управителя при първа възможност. Всяко неправомерно използване на отстъпка и/или бонус-точки, натрупани по партидата на съответната карта, се смятало за злоупотреба с личните средства на притежателя й; за такава се смятало и използването на лична клубна карта на служителя или на негов близък за предоставяне на отстъпка на клиент, различен от притежателя на клубната карта. Забранено било да се използват натрупаните бонус точки и/или предоставената отстъпка от цената на горивата от лица, различни от притежателя на картата, както и използване от служителите на обектите от веригата бензиностанции Лукойл на забравените карти за предоставяне на отстъпка на трети лица, различни от притежателя на картата. На 11.12.2024 г. работодателят поискал писмени обяснения от ищцата за извършени от нея нарушения - неправомерно ползване на карти за отстъпка „Лукойл-клуб“, състоящо се в маркиране на карта за отстъпка, която не й била предоставена от клиента и непредоставяне на касова бележка на клиента за извършената от него покупка на горива, стоки и/или услуги, като са описани използваните карти, датите, часа и минутите на нарушенията. Изискано е обяснение и за това, че ищцата използвала натрупаните бонус точки в карти 7083374101013768638 в 08.57 ч. и 7083374101011998716 в 18.05 ч., като маркирала три броя кафета. На 18.12.2024 г. ищцата депозирала обяснения до работодателя, в които заявила, че е запозната с трудовите си задължения и с процедурата за контрол при работа с карти „Лукойл-клуб“, че посочените в поканата клубни карти били забравени в бензиностанцията и по указания на управителя се държали на определено място на касата и се ползвали от всички работещи на бензиностанцията. По указания на управителя следвало при покупка на гориво да се използват забравените карти, ако клиентът пожелае да получи отстъпка. Пак по нареждане на управителя, когато в кутиите с филтър кафе липсвал пакет или имало повреден/скъсан такъв, с някоя от картите се изписвали липсващите кафета или повредените такива. Със заповед № 643/ 07.01.2025 г. на представляващ „Лукойл-България“ ЕООД на ищцата било наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради злоупотреба с доверието на работодателя посредством неправомерно използване на забравени от клиенти клубни карти за отстъпка. В мотивите на заповедта била описана същата фактическа обстановка, която се съдържала и в поканата за изискване на писмени обяснения - използваните от ищцата неправомерно карти за отстъпка „Лукойл-клуб“ по номера и дати, че използваните карти са регистрирани на различни физически лица или не са регистрирани в мобилното приложение, че за период от 2 месеца /от средата на септември до средата на ноември/ били изразходвани бонус точки по горепосочените карти за покупка на стоки и услуги при един касиер – Г. Г., с изключение на една карта, като е посочен и механизмът на действие на ищцата. Констатирано било, че служителката ощетява работодателя двойно – предоставя отстъпка от стойността на горивата, която клиентът не получава, а същевременно използва натрупаните по съответната карта бонус точки за покупка на стоки и услуги. От заключението на назначената техническа експертиза съдът установил, че на видеозаписите на посочените в уволнителната заповед дати Г. Г. действително е използвала карта за отстъпка, която се е намирала в ляв джоб на елека й и без клиенти да са й я предоставили. Показанията на свидетелките Б. и Ц. съдът не взел предвид, тъй като те работили в бензиностанцията на „Лукойл“ след уволнението на ищцата на 07.01.25 г - по срочни трудови договори след месец май 2025 г. -и показанията им не касаели процесния период от време. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел неоснователност на предявените искове. Посочил, че работодателят провел законосъобразно дисциплинарното производство, изискал обяснение от работника за конкретното нарушение на трудовата дисциплина, определил вида на дисциплинарното наказание, издал заповед за налагането му и я връчил на ищцата. Тежестта на извършеното нарушение съответствала на наложеното наказание, макар до този момент Г. да не била наказвана /наложените преди това наказания през 2009 и 2022 г. били заличени съгласно чл.197 КТ/. Фактът, че тя не съжалявала за извършеното, а се опитвала да оправдае действията си с устно нареждане на управителя, водел до извод, че нарушението на трудовата дисциплина е сериозно. Не се установявало да са давани такива нареждания, още повече, че те противоречали на Процедура за контрол при работа с карти „Лукойл-Клуб“ и които, съгласно длъжностната характеристика, ищцата е следвало да спазва. Тя злоупотребила с доверието на работодателя, като, възползвайки се от служебното си положение, извършила действия, компрометиращи оказаното й доверие, като злепоставила работодателя пред трети лица, без оглед извлякла ли е имотна облага. Затова искът за отмяна на уволнението бил неоснователен, съответно неоснователни били и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, третият формулиран в изложението на касатора въпрос не обуславя обжалваното решение. Съдът не е изложил мотиви, че при преценка на критериите по чл.189 ал.1 КТ може да взема предвид заличени по реда на чл.197 КТ дисциплинарни наказания, за да обоснове тежестта на ново нарушение. Напротив, той изрично е посочил, че тежестта на извършеното нарушение съответствала на наложеното наказание, макар до този момент ищцата не е била наказвана, предвид заличаването на наложените преди това дисциплинарни наказания през 2009 и 2022 г. Поради това въпросът дали заличени наказания могат да се вземат предвид като релевантни обстоятелства по чл.189 ал.1 КТ не обуславя обжалваното решение. Обуславящи са първите два въпроса, но по тях не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Основателно е възражението на ответната страна, че за да обоснове наличието на това основание по първия въпрос касаторът е посочил несъществуващо решение на ВКС. Отделно от това, разрешението на въпроса от въззивния съд е в съответствие с установената практика. Както е посочено в решение № 467/ 18.07.2025 г. по гр.д.№ 1895/ 2024 г., ІІІ г.о. и цитираните в него, за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се вземат предвид всички обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено. В съответствие със спецификите на дейността на работодателя се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни последици. За тежестта на нарушението е от значение степента на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, когато те са многобройни, със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. Съответствието между нарушение и наказание, се преценява на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, като се съобразява и дали поведението на нарушителя в крайна сметка не нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник/служител и работодател. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение и затова по първия въпрос то не е в противоречие с практиката на ВКС. Вторият въпрос също е разрешен в съответствие с установената практика, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Дали съдът е следвало да обсъжда показанията на свидетели, които касаят период след релевантния по делото, е въпрос по правилността на съдебното решение, който не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. Последният въпрос всъщност съставлява довод на касатора за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Тя е обоснована с това, че съдът е приел извършено от ищцата присвояване на пари в разрез с доказателствата по делото. Доколкото такава фактическа констатация в обжалваното решение няма, безпредметно е да се излагат доводи в какво се състои очевидната неправилност като основание за достъп до касационен контрол. Това основание съдът не констатира да е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд