Определение № 5042 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. П., чрез адв.М. М., срещу въззивно решение № 243/28.10.2025 г., поправено с решение № 79/23.03.2026 г., постановени по възз. гр. д. № 345/2025 г. на Окръжен съд – Шумен. С обжалваното решение е отменено решение № 110/17.02.2025 г., допълнено с решение № 245/27.03.2025 г. и определение № 1293/29.04.2025 г., постановени по гр. д. № 1400/2024 г. на Районен съд – Шумен в частите, с които Министерство на отбраната на РБ е осъдено да заплати на П. П., както следва: 1) на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата от 2 121,66 лв. - обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда от трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г. като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, която вреда съставлява разликата между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получената пенсия за инвалидност за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2024 г., със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 2 ) сумата 3 412,91 лв. - обезщетение за забава за периода 07.12.2021 г. - 04.06.2024 г.; 3) сумата 609,91 лв. платима всеки месец, считано от 01.07.2024 г. - обезщетение за имуществена вреда от трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., която вреда съставлява разликата между неполучената пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получаваната пенсия за инвалидност до настъпването на основание за изменение или погасяване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО, със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. С въззивното решение тези искове (в обжалваните размери) са отхвърлени. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса - „ Трябвало ли е при преценката, дали лишаването ми от право на пенсия по чл. 69 КСО е пряка и непосредствена последица от трудовата злополука, въззивният съд да вземе предвид, че министърът на отбраната не е изпълнил задължението си да ми предложи работа по реда на чл. 68 ПКВС (отм.)“. Сочи се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответникът по жалбата – Министерство на отбраната на РБ, представляван от Д. Б. – главен експерт-юрист, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационния контрол, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищецът П. П., при изпълнение на задълженията му като военнослужещ на кадрова военна служба със звание „старшина“ при ВВУАПВО „П. В.“ – Ш., при изпълнение на поставена задача, на 10.08.1999 г., паднал от височина и получил наранявания в областта на главата, гръбнака и гръдния кош, със счупване на Л2 (средна телесна повреда, предвид чл. 233 ЗОВСРБ). Инцидентът е обявен за трудова злополука със заповед № 528/15.11.2000 г. на началника на ВВУАПВО, като със заповед № КВ-301/28.04.2001г. на Министъра на отбраната ищецът е освободен от заеманата длъжност, а с последваща заповед № 266/30.05.2001 г. на началника на ВВУАПВО е уволнен поради негодност за военна служба, считано от 30.05.2001 г. През 2001 г. П. е освидетелстван и му е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Между страните са водени дела за заплащане на обезщетения за имуществени вреди (формирани като разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал и пенсията за инвалидност) за предходни периоди (2006 г. – 2016 г.). В исковата си молба ищецът сочи, че на 07.12.2017 г. е навършил необходимата възраст като военнослужещ и е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 9, вр. с ал. 1 КСО. С предходно решение № 260265/09.06.2021 г. по гр.д. № 2782/2020 г. на РС – Шумен Министерство на отбраната е било осъдено да заплати на ищеца: сумата 13 939,85 лв. обезщетение за имуществени вреди - разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и получена пенсия за инвалидност за периода от 07.12.2017 г. до 07.12.2020 г.; сумата 4 247,77 лв. - обезщетение за забава за същия период; 412,70 лв. - месечно обезщетение (разликата между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст и получената пенсия за инвалидност) за периода от 01.01.2021 г. до настъпването на основание за изменение размера или отпадане на задължението; сумата 319,51 лв. - разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст и получена пенсия за инвалидност за периода 08.12.2020 г. - 31.12.2020 г. Въззивният съд е посочил, че с ЕР № 92639/198/17.10.2023 г. на ищеца е определена 56% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, като съгласно разпореждане от 29.11.2023 г. на ТП на НОИ – Шумен определената му пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест е в размер на: от 02.04.2021 г. – 320,43 лв.; от 01.07.2021 г. – 336,45 лв.; от 25.12.2021 г. – 370,00 лв.; от 01.07.2022 г. – 490,77 лв.; от 01.10.2022 г. – 556,18 лв.; от 01.07.2023 г. – 622,92 лв. С разпореждане № 27242042321/ 30.06.2024 г. на ТП на НОИ – Шумен, считано от 01.07.2024 г. пенсията е в размер на 691,44 лв. В хода на първоинстанционното производство, с бюджетно нареждане № Е00540/01.07.2024 г. ответникът е платил на ищеца сумата 17 546,41 лв., от която: 14 857,20 лв. - обезщетение за претендираната имуществена вреда за периода м.юли 2021 г. - м.юни 2024 г.; и мораторна лихва - 2 689,21 лв. С платежно нареждане № Е00861/03.08.2024 г. на ищеца е изплатена сумата 414,57 лв. - разлика за м.юли 2024 г., а с платежни нареждания № Е01237/29.08.2024 г. и № Е02864/26.09.2024 г. – по 412,70 лв. за м. август и м. септември 2024 г. Според приетите експертни заключения, разликата между получаваната от ищеца инвалидна пенсия и изчисления месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (която би получавал) за процесния период от 01.07.2021 г. до 30.06.2024 г. възлиза общо на 18 216,96 лв.; лихвата за забава е 3134,88 лв.; а разликата между неполучаваната пенсия по чл. 69 КСО и евентуално определената от 01.07.2024 г. инвалидна пенсия би била 609,91 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че исковете на ищеца за присъждане на обезщетения за имуществени вреди на заявеното основание за всяка от претенциите са неоснователни. Посочено е, че имуществената вреда от причинена на лицето трайна нетрудоспособност не включва разликата в пенсиите - тази, която е определена, поради настъпила трудова злополука (или професионално заболяване) и тази, която лицето би получило за осигурителен стаж и възраст, тъй като такава вреда не съставлява пряка и непосредствена последица от увреждането. Крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия, се дължи до навършване на предвидената възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, ако бе останал здрав и бе продължил да работи, и отпуснатата поради заболяването му пенсия е компенсацията за претърпените от него имуществени вреди. Само тези вреди представляват пряка и непосредствена последица от увреждането и за тях може да се ангажира отговорността на работодателя. В случая е налице увреждане на здравето на ищеца, вследствие злополука при изпълнение на възложена работа, установено по надлежния ред, което е довело до инвалидизирането му, но липсва причинна връзка между увреждането и твърдяната вреда, изразяваща се в пропуснатата полза - разликата между получаваната пенсия за инвалидност и неполучаваната по-висока пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО. Пряка и непосредствена последица от телесното увреждане е оставането на лицето без работа, а не твърдяното неполучаване на пенсия в по-висок размер. Определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е в причинна връзка с увреждането, а зависи от други фактори (трудов и осигурителен стаж, пол, възраст и др.) и е от компетентността на осигурителните органи, а не на работодателя. Предвид изложеното, съдът е направил извод, че исковете са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне. Съобразявайки предмета на въззивно обжалване и частта, в която първоинстанционното решение е влязло в сила, въззивната инстанция го е отменила само в обжалваните осъдителни части и е отхвърлила претенциите. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Поставеният от касатора в изложението въпрос освен, че е фактически, е и ирелевантен, тъй като такива доводи и възражения не са били въведени своевременно, не са станали част от предмета на спора и по тях съдът не се е произнасял. За бланкетно соченото селективно основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК липсва каквато и да е аргументация в изложението (в смисъла на разясненията и приетото по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК). Изложеното е достатъчно, за да не се допусне касационният контрол на въззивното решение. Извън това, следва да се има предвид, че според задължителните постановки на т. 6 от ППВС № 4/1975 г. крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия, е до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по КСО. Това е крайният момент, до който може да се търсят имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото осигуряване. Разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, ако бе останал здрав и бе продължил да работи, и отпуснатата пенсия, поради заболяването му, се явява дължимата компенсация за претърпените от него имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, респ. - за тези вреди работодателят отговаря. Това е така, защото пряка и непосредствена последица от увреждането (настъпила инвалидност, вследствие на трудовата злополука) е оставането на лицето без работа, а не неполучаване на пенсия в по-висок размер. Същото разбиране е застъпено и в цитираното от въззивния съд решение № 90/30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 797/2012 г., III г. о., както и в решение № 276/27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2010 г., III г. о., решение № 227/21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1848/2013 г., III г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл е и произнасянето на въззивния съд. Не на последно място, съгласно чл. 101, ал. 3а КСО ищецът би могъл да упражни правото си да получава повече от една пенсия - получаваната досега пенсия за инвалидност от трудова злополука и пенсията за осигурителен стаж и възраст (едната пенсия в пълен размер и 50% от другата), след като сочи в исковата си молба, че „на 07.12.2017 г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. С оглед всичко изложено, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Вероятност за порок, обуславящ тази квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - видимо тежко нарушение на закона (материален и/или процесуален) или явна необоснованост - не се установява от съдържанието на решението. Надлежна аргументация в изложението на касатора също не се съдържа, поради което основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение