Определение № 60581 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 22/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 243/14.10.2020 г. по гр.д. № 407/2020 г. (поправено с решение № 250/22.10.2020 г. по същото дело), с което Смолянски окръжен съд е отменил решение № 60489/12.08.2020 г. по гр.д. № 246/2020 г. на Смолянски районен съд, а по исковете на Р. М. Д. срещу „Клинър“ ООД:

· е признал за незаконно и е отменил уволнението на Р. Д. със заповед № 135/ 31.12.2019 г. на управителя на „Клинър“ ООД на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· е възстановил Р. Д. на длъжността „шофьор на специализиран автомобил“ в „Клинър“ ООД (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· е осъдил „Клинър“ ООД да заплати на Р. Д. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 4 760.64 лв. – обезщетение за безработица поради незаконното уволнение в периода 31.12.2019 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г.

Решението се обжалва от „Клинър“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси:

1. Подписът на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, който не е оспорен – нито съдебно, нито извънсъдебно, основание ли е да се приеме, че е направено волеизявление за прекратяване на договора?

2. Част от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ ли е последващото намерение на страната, направила волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, включително очакването да започне работа на друго място?

3. Може ли да се приеме за доказано при условията на главно доказване твърдение, направено от свидетел, който не е очевидец, за извършено волеизявление от лице, което е трето за спора и не е свидетел по делото? Счита ли се такова изявление от длъжностно лице, за волеизявление, извършено от работодателя?

4. Релевантно ли е за законосъобразността на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ дали молбата за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание и молбата за постъпване на работа при следващ работодател са направени последователно?

5. Има ли правомощие въззивният съд да приеме в мотивите и правните си изводи правни квалификации за пороци на волеизявлението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, които не са посочени във въззивната жалба и в исковата молба? Ако отговорът е положителен, то следва ли въззивният съд да посочи правните норми, които уреждат дадените от него квалификации и предпоставките на тези пороци или е достатъчно само да ги спомене в решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?

6. Налице ли е порок във волеизявлението на работника/ служителя, когато подписът, положен в заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е положен доброволно, а не е оспорен и подписа, удостоверяващ връчването на заповедта?

Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК обосновава със становището, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с решение № 265/ 15.11.2013 г. по гр.д. № 1382/2012 г. на ВКС, IV-то ГО и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ) и при допуснати съществени процесуални нарушения (на чл. 180 ГПК, на чл. 6, ал. 2 ГПК и на чл. 269, изр. 2 ГПК). Претендира разноски.

Ответникът по касация Р. М. Д. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

За да признае уволнението на ищеца Р. М. Д. по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за незаконно и да отмени заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на това основание, въззивният съд е приел, че предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ следва да изразява ясно и по несъмнен начин изразена воля за прекратяване на трудовия договор. Когато в исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са направени доводи за порок във волята, които ищецът поддържа и във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърлянето на този иск, въззивният съд е длъжен да изследва релевантните обстоятелства, които осъществяват или изключват съответния порок. Предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е едностранно изявление с адресат – насрещната страна по трудовото правоотношение, а не изисква мотиви, но за него се прилагат съответно основанията за унищожаемост на договорите – аргумент от чл. 44 ЗЗД, доколкото основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ му придава предвиденото в КТ значение – да прекрати трудовото правоотношение, когато са налице и останалите условия (материалноправни предпоставки), визирани в чл. 325, ал. 1, т. 1, пр. 2 КТ. Фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е осъществен, защото по делото е установено, че действителната воля на ищеца не е била да направи предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Той го е направил, подписвайки заявлението от 30.12.2019 г., подведен от работодателя (от управителя на „Клинър“ ООД) и въведен умишлено от него в заблуждение, че това е начинът ищецът да премине на същата работа – „шофьор на специализиран автомобил“, но при нов работодател – „Еко Титан Груп“ АД, който в края на 2019 г. е спечелил обществената поръчка по възлагане на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата в [община] и който занапред ще изпълнява дейността, за която са били наети ищецът и още 90 работници и служители на ответника „Клинър“ ООД.

За установения порок на волята – подвеждането на ищеца и въвеждането му в заблуждение от работодателя – въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, обосновавайки тяхната достоверност с дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК от Х., управител на „Клинър“ ООД. В мотивите към обжалваното решение те са възпроизведени: „Казах им, че фирмата приключва дейност и те да си подават молби за напускане и съответно за започване на работа в другата фирма.“ Въззивният съд ги е окачествил като признания за неизгодни факти, кореспондиращи с останалите събрани гласни доказателства.

Заключвайки, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, въззивният съд е намерил за основателни и съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Отменил е първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени, и ги е уважил.

Въззивният съд е зачел формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, за което ищецът не е твърдял да е неавтентично (да не е подписано от него). Той е отчел, че основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – прекратяване по взаимно съгласие – има договорен характер, но предложението за постигането на такова съгласие при условията, визирани в закона, допускат то да не породи правното си действие, ако е направено при порок на волята. Установеният порок – измамливите действия на работодателя като пряка причина предложението да бъде направено от работника – въззивният съд е съзрял основанието за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно първият повдигнат от касатора не обуславя решението, е приетото от въззивният съд съответства и на практиката на Върховния касационен съд. В решение № 714/ 13.12.2010 г. по гр.д. № 68/ 2010 г. на ВКС, III-то ГО е възприета възможността по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да се доказва действителността на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В решение № 265/ 15.11.2013 г. по гр.д. № 1383/2012 г. на ВКС, IV-то ГО е посочено, че е възможен и порок на волята при такова предложение, а само такъв порок, но не и емоционалното състояние на работника/служителя към момента на извършването му, може да има значение за законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно по първия повдигнат въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, а приетото от въззивния съд съответства на тези решения, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК.

Вторият повдигнат въпрос също не обуславя решението. Въззивният съд не е обсъждал „последващото намерение на страната, направила волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, включително очакването да започне работа на друго място“. Напротив, той е приел, че релевантният и доказан по делото факт е различен – уверенията на работодателя, че предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е необходимото условие ищецът да започне работа при другия работодател. Следователно по този въпрос също е изключена основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Тя не е налице и по третия повдигнат въпрос. Въззивният съд не е базирал фактическите си изводи само на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели, а в мотивите си ги е обсъдил и установил тяхната достоверност според признанията на управителя на „Клинър“ ООД в дадените от него обяснения.

И четвъртият повдигнат въпрос не е свързан с решаващата дейност на въззивния съд. Той не е обсъждал предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ в „последователност“ с молба за постъпването на работа при следващ работодател, а е установил измамливите умишлени действия на управителя на „Клинър“ ООД в тяхното конкретно проявление; при това не само по отношение на ищеца, но и спрямо останалите уволнени на същото основание общо 91 негови работници и служители.

Петият повдигнат въпрос няма отношение към доводите за незаконност на уволнението, които ищецът е поддържал и като оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил обоснован именно с твърденията за измама в гражданскоправния аспект на установения от въззивния съд порок във волята в направеното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно и по този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 КТ за допускане на касационния контрол.

Тя е изключена и по шестия въпрос. Отчасти, той се припокрива с първия, а както бе обяснено своите фактически и правни изводи въззивният съд не е изграждал върху авторството или доброволното полагане на подписа на ищеца в предложението за прекратяване на трудовия договор. Решението не съдържа мотиви, базирани на надлежното връчване на издадената заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, т.е. въпрос за „доброволното“ полагане на подписа на ищеца в тази заповед, удостоверяващ връчването й не е поставян и обсъждан от въззивния съд.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските в настоящото производство, направени от ищеца, ответник по касация. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът