Определение № 1236 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 293/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. „М.”, С. чрез главен юрисконсулт Д. С. Й. срещу въззивно решение от 10.11.2010 г. на Софийски градски съд, ІVа състав, постановено по гр.д. № 8704/2010 г. Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същество излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Л. Б. С. чрез адв. Р. И. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е просрочена, като е възразил и по оплакванията за неправилност и е изложил съображения по съществото на правния спор. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена по пощата на 15.11.2010 г. – в последния ден от месечния срок, посочен от въззивния съд по чл. 315, ал. 2 ГПК. Без значение е кога документът е постъпил в канцеларията на съда /арг. чл. 62, ал. 2 ГПК/. Жалбата изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като е отменил решението на Софийски районен съд, е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ на Л. Б. С. против А. „М.”. Поставеният в изложението въпрос, уточнен от съда е кой е работодател на митническите служители след влизане в сила на ЗМФ-1441от 09.11.2009 г. и ЗМФ-1558/30.11.2009 г. – съответната митница или А. „М.”. Въпросът е обуславящ изводите на съда, който е уважил исковете, защото приел, че заповедта за уволнение на С., издадена от директора на А. „М.” е незаконна. Работодател към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е митница Столична съобразно правилата на чл. 123 КТ. Съдът е приел, че по силата на ЗМФ-1441/09.11.2009 митница К., където е работил С. е закрита, като правата и задълженията й преминават към митница С.. Със заповед ЗМФ-1558/30.11.2009 г. митница С. е закрита, а правата и задълженията й преминават към митница Столична. Не е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Повдигнатият правен проблем не е разглеждан от съдилищата в приложените към изложението от касатора съдебни решения. Освен това, с изключение на две, постановени от състави на Върховния касационен съд, останалите са актове на първа и втора инстанции, без данни, че са влезли в сила. Следователно, както е изяснено и в ТР 1-2009-ОСГТК, те не могат да се ползват като доказателство за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решенията, постановени от ВКС са с работодател А. „М.”, но релевантният период е преди 09.11.2009 г., така, че нямат отношение към поставения материалноправен въпрос. Съставът на Върховния касационен съд намира, че разглеждането му е от значение за точното приложение на закона и допуска касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдът