Определение № 2132 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 383/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. против решение № 260945/02.11.2020 г.1 постановено по гр.д.№ 16577/2019 г. от ІІ“е“ състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че във връзка с оплакванията в жалбата следва да се допусне исканата като доказателствено средство съдебно – графологична експертиза. От нейното заключение съдът е приел за установено, че подписът под молбата от 28.02.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е положен от ищеца по делото, както и че подписът на управител под заповедта за прекратяването на правоотношението е положен от управителя на дружеството работодател. Прието е, че в закона липсва изискване датата под молбата за прекратяване на трудовото правоотношение да е положена собственоръчно от молителя – работник, поради което е налице валидно волеизявление от страна на работника по чл.325, ал.1 КТ, работодателя е изразил валидно съгласие и прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. В изложението на касационните основания се поставяте правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да се произнесе по всички искания във въззивната жалба. Твърди се, че съдът не е се е произнесъл по искането за изготвяне на нов доклад и разпределяне на тежестта от доказването, като в тази връзка в жалбата е направено искане за допускане на графологична експертиза, за установяване автентичността на положените под молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за прекратяването му. Съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, тъй като е приел, че са допуснати процесуални нарушения при събирането на относими и поискани от страната доказателствени средства, като е допуснал исканата експертиза, с извършения доклад във въззивното производство. Искането на касатора е било удовлетворено, като въззивния съд е събрал поисканите от него доказателства. Поставените в тази насока процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не е налице соченото касационно основание по горните въпроси. Съдът е обсъдил експертното заключение, като е направил фактически изводи относно автентичността на подписите под молбата и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото това е бил единствения спорен въпрос, въведен в спора с исковата молба, като въпросът относно задължението на съда да обсъди експертното заключение в съвкупност с останалите доказателства по делото не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото единственото доказателства по спорния въпрос относно автентичността на подписите е експертното заключение. Въпросът относно полагането собственоръчно на датата върху молбата за прекратяване на трудовото правоотношение не е въведен в исковата молба от една страна, а от друга разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ не въвежда това изискване, както правилно е приел въззивния съд, поради което поставените в тази насока правни въпроси не водят до наличие на касационно основание по допускане на обжалването. Липсват доказателства за сторени разноски от страна на ответника по делото за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, състав на ВКС