Определение № 573 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7843/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 30.09.2013 г. по гр.д. № 9381/2013, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 27.02.2013 г. по гр.д. № 36365/2012, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ. Недоволен от решението в тази част е касаторът [фирма], представляван от юрк. Л. Д., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за действието на едностранното изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, когато упражненото от работника право не съществува или не е надлежно упражнено, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата П. К. Ц. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че щцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор като „манипулант”. С едностранно изявление от 14.05.2012 г. ищцата е прекратила трудовия договор на основание чл. 327, т. 2, предл. 1 вр.чл. 262 и чл. 327, т. 3 КТ, като е пискала обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ. Оспорваната заповед № 856/18.05.2012 за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, връчена 28.05.2012 г. е незаконна, тъй като има за предмет вече прекратено трудово правоотношение. Следва да бъде уважен и иска за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Те нямат също значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че с достигането на изявлението за прекратяване до насрещната страна трудовото правоотношение се прекратява, независимо от това дали потестативното право съществува и дали е надлежно упражнено и това важи в равна степен както за работодателя, така и за работника; последица от несъществуването или ненадлежното упражняване на потестативното право е възстановяване на трудовото правоотношение по иск на насрещната страна (когато законът урежда такъв иск) и във всички случаи – непораждане на имуществените последици от правомерното прекратяване (право на съответно обезщетение). Решението по иска по чл. 221, ал. 1 КТ не е обжалвано. Ответницата по жалбата П. К. Ц. не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение