Определение № 153 от 08.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3927/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Детска градина с яслени групи „Осми март“ [населено място] против решение №260077/14.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 1765/2020 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция. Съдът е приел, че на работника не са изискани писмени обяснения и на това основание е приел, че на основание чл.193, ал.2 КТ спорът не следва да се разглежда по същество, като е приел, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Прието е, че видно от съдържанието на отправеното до ищцата искане за предоставяне на информация и обяснение, визираните в него нарушения са твърде общо формулирани, като липсва индивидуализация на обективните белези на конкретно нарушение, вкл. времето и мястото на извършването му. Зададени са принципни въпроси свързани с ежедневното изпълнение на задълженията от страна на ищцата, което я поставя в невъзможност да се защити. В този смисъл от съдържанието на отправеното до ищцата искане за обяснения не става ясно в какви точно нарушения на трудовата дисциплина бива обвинявана служителката, поради което не може да се изведе посочения по-горе идентитет между нарушенията в поканата по чл. 193, ал. 1 от КТ и тези в заповедта за уволнение. Посочено е, че заради пороците на отправеното искане за предоставяне на информация и обяснение, които са възпрепятствали ищцата да се защити ефективно срещу повдигнатите ѝ обвинения, настоящият състав приема, че не е налице отправяне на редовна покана до ищцата за даване на обяснения и процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ не е спазена не по вина на служителя, а поради порочни действия на работодателя. Въпреки горното, съдът е изложил и мотиви по съществото на спора, като е приел, че не е извършено посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нарушение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, длъжен ли е работодателят в искането си за писмени обяснения да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, за което са образува дисциплинарно производство, подчинено ли е то на някакви формални правила или е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. По този правен въпрос съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, доколкото с решение №74/2016 г. по гр.д.№ 4792/2015 г. на ІІІ гр.отд. е прието, че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. В този смисъл са и решения № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 68/2014г. по гр.д. № 3145/2013г. ІV г.о. ВКС и решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. ВКС и др. Предвид изложеното, на основание чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК касационното обжалване следва да се допусне, като на касаторът се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 156,72 лева. Водим от горното, състав на ВКС